Решение № 11236 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Малиновский срещу решение 924/14.02.2023 година на Административен съд - София - град по адм.д. 9699/2022 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ 225р-27653/19.07.2022 година на началника на Първо районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът не е разгледал жалбата по същество. Твърди, че като не е обсъдил възраженията му в пълнота, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че съдът не е отчел факта на мотивиране на искането за издаване на огнестрелно оръжие с ловни цели и не е взел предвид всички представени доказателства. Не е обсъдил доводите му за основание за придобиване на ловно оръжие с оглед на притежавания ловен билет и удостоверение за подборен лов. Такова произнасяне нямало и от страна на административния орган. Анализира като неправилен и необоснован извода на съда, че не е налице основателна причина да бъде издадено процесното разрешение. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразен обжалвания отказ и преписката да бъде върната на началника на Първо РУ на СДВР за издаване на поисканото разрешение. Претендира разноски. Ответникът, началникът на Първо районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт Димитрова в писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на предявените разноски от насрещната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, същата е основателна, при следните изводи от правна страна:. Производството пред Административен съд - София - град е образувано по жалба на С. Малиновский срещу отказ 225р-27653/19.07.2022 година на началника на Първо РУ при СДВР, с което на Малиновский е отказано издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Отказът е издаден на основание чл.83, ал.5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от същия нормативен акт. За да отхвърли жалбата срещу решението, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Не е спорно по делото, че касаторът е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него 1766484, със срок на валидност до 12.06.2022 година, за оръжия: Маверик, калибър 12, номер М001583 и Бърно/ZHR 861, калибър 38, 9861011443. На 30.05.2022 година г-н Малиновский е подал заявление вх. 132100-1306/30.05.2022 година за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него 1 брой ловна пушка и 1 брой револвер. Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи. Като основание за исканото продължаване на разрешението в заявлението е посочено лов, самоотбрана, защита на семейството, като адвокат занимаващ се и с наказателни дела, пренасяне на пари от адвокатската кантора до банката, като член на районния съвет на СОСЗР. На 15.06.2022 година на г-н Малиновский е издадено разрешение 0416830 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях със срок на валидност до 14.06.2027 година, за оръжие: Маверик, калибър 12, номер М001583. Към тази дата липсва произнасяне на органа по заявлението на г-н Малиновский в частта за оръжието: Бърно/ZHR 861, калибър 38, 9861011443. На 06.07.2022 година г-н Малиновский е подал заявление вх. 132100-1733 към заявление с вх. 132100-1306/2022 година за получаване на разрешение да се впише и разрешение за огнестрелно оръжие - 1 брой револвер ZHR861, калибър 38, 9861011443. В хода на административното производство г-н Малиновский е уведомен с писмо рег. 225000 13235/11.07.2022 година на началника на Първо РУ при СДВР, за започнато производство по издаване на индивидуален административен акт отказ по подаденото заявление, като му е указано, че има право в 7-дневен срок да депозира възражения, искания и/или доказателства. Писмото е получено от Малиновский и на 18.07.2022 година е направил възражения по него, в които излага съображения за основателност на искането си, като посочва, че притежаването на разрешението му е необходимо, т.к. притежава удостоверение за подборен лов, билет за лов, членска карта на ловно рибарския съюз и имал право за граждански цели да притежава късоцевни огнестрелни оръжия за лов, предвид това му е необходимо и за самоотбрана при извършване на подборен лов. Посочва също, че води наказателни дела и следва да има възможност да се самозащитава, както и че е военен юрист. На 19.07.2022 година, началникът на 01 РУ при СДВР издава обжалвания акт - отказ рег. 225р-27653/19.07.2022 г. Актът е с правно основание чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 83, ал.5 от същия нормативен акт. Органът се е мотивирал с това, че не са установени релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от издаване на разрешението за продължаване на срока на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. За да отхвърли жалбата срещу отказа, първоинстанционният съд е приел, че молителят не доказва наличието на предпоставката по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, като не доказва основателна причина за издаване на исканото разрешение. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че заявителят не доказва причина да се издаде разрешението за самоотбрана, но съдът не е установил, че искането се позовава и на други граждански цели, а именно ловните, в каквато насока липсва произнасяне както от страна на органа, така и от страна на съда. Правоотношенията по издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контролът върху него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични правила за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие в действителност, както посочва и първоинстанционният съд, са обосновани от високата степен на обществена опасност и значимостта на охранените обществени отношения. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал.1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. И в двата случая обаче законът поставя изискване в чл. 76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ за основателна причина за издаване на разрешението. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. При подаване на заявление за разрешение, без значение дали е първоначално или се иска промяна в неговото предназначение, заявителят е страната, която следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Предвид трайната съдебна практика, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. Видно е, че касаторът е сезирал административния орган с искане за подновяване на срока на разрешителни за носене и съхранение на две огнестрелни оръжия: Маверик, калибър 12, номер М001583 и Бърно/ZHR 861, калибър 38, 9861011443. Поради непроизнасяне на органа в частта за второто оръжие, е подадено допълнително заявление 06.07.2022 година. И в първото, и в допълнителното заявление са вписани като причини за получаване на разрешението освен самоотбрана и защита на семейството и пари, и ловни цели. Съгласно изискванията на чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ при кандидатстване за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 императивно се явява и представянето от заявителите на заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). По силата на специалната норма на чл. 23 ЗЛОД билетът за лов следва да е заверен за съответната календарна година. Съгласно чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ, при кандидатстване за разрешение за придобиване на дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели и късоцевно нарезно оръжие за ловни цели физическите лица представят и удостоверение за подборно ловуване. От доказателствата по делото е видно, че касаторът в заявлението в частта късоцевно нарезно оръжие, което също може да се използва за лов, е приложил към възражения подадени на 18.07.2022 г., ксерокопия на удостоверение за подборно ловуване 086485, билет за лов 398412 заверен за 2022 година и членска карта към "Национално ловно-рибарско сдружение", заверена за 2022 година, съгласно чл. 77, ал.2 и ал.3 ЗОБВВПИ. Видно обаче от мотивите на оспорения акт органът изобщо не се е произнесъл по основателността на основанието за придобиване на огнестрелното оръжие за ловни цели. Това искане е останало необсъдено и органът въобще не се е произнесъл по него. От своя страна първоинстанционният съд също не е възприел факта, че липсва произнасяне на издателя на акта по всички наведени от заявителя основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В съдебния акт са обсъдени единствено доводите във връзка със защита на семейството, дома и парите, които се споделят в цялост от касационната инстанция. Непроизнасянето на административния орган по част от целите на искането обаче обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на фактическия и правни основания на отказа в тази част с оглед една от заявените цели и представените в тази насока доказателства. Административният орган, във всеки конкретен случай, въз основа на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респ. липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение на всички посочени в него основания, в случая и за ловни цели. В конкретния случай процесният отказ е издаден без органа да изложи правнорелевантни мотиви касаещи наличието или липсата на предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за придобиване на разрешение за ловни цели. Липсата именно на изложени релевантни мотиви в оспорения отказ от административния орган води до невъзможност съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, защото това означава да замести волята на издателя на акта. Като не е установил този пропуск, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг, с който да се отмени обжалвания административен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи и извод за материална незаконосъобразност. Преписката следва да бъде върната на органа за издаване на нов акт по заявлението на касатора, като органът следва да съобрази всички факти и обстоятелства от значение за случая по наведените основания за ловни цели, да извърши събиране и анализ на съответните доказателства и да издаде мотивиран акт. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски, които следва да бъдат уважени в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи заплатена държавна такса за две съдебни инстанции. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд