Решение № 573 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5163/2008 г.

Решение № 573 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5163/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 158 от 4.03.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 415 от 1.08.2008 г. по в.гр.дело № 1251/2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което след като е отменено решение № 246 от 2.11.2007 г. по гр.дело № 417/2007 г. на С. районен съд са отхвърлени обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ на М. Ц. А. от гр. С. срещу "Д"АД, гр. С. П. се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяната му и уважаване на предявените искове. Ответникът по касация "Д" АД, гр. С. не ангажира становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение са уважени исковете на жалбоподателката: по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ, като е признато за незаконно уволнението й и е отменена заповед № 68 от 28.06.2007 г. на изпълнителния директор на "Д" АД, гр. С. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и е възстановена М. Ц. А. на заеманата преди уволнението длъжност "помощник-управител склад" с място на работа П. терминал-гр. Свищов. Прието е, че работодателят не се е съобразил със становището на синдикалната организация от 22.06.2007 г., с което не се дава съгласие за извършване на съкращения на работници и служители по предложения от дружеството списък. Според районния съд, въпреки започналата процедура при наличието на съгласие на синдикалната организация към 30.05.2007 г. и изпратено на ищцата (касатор) предизвестие изх. № 124 от 31.05.2007 г., последващото несъгласие на синдикалната организация е следвало да се вземе предвид от ответното дружество, което е издало заповедта за уволнение в нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ. Въззивният съд отменил решението и отхвърлил иска за отмяна на уволнението, като приел, че с отправяне на предизвестието от 31.05.2007 г. работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ и към този момент съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ била настъпила промяната в правната сфера на насрещната страна, поради което актът от 28.06.2007 г. имал само констативен характер. Според окръжния съд, настъпилите след 31.05.2007 г. обстоятелства, свързани с промени в ръководството на синдикалната организация и изразеното несъгласие за уволнение не влияят върху законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон. По делото е безспорно, че работодателят е връчил на ищцата (сега касатор) на 31.05.2007 г. предизвестие, с което я уведомява, че с новото щатно разписание заеманата от нея длъжност се съкращава, поради което трудовият й договор ще бъде прекратен, считано от 1.07.2007 г. Писмото има характер на 30-дневно предизвестие, което следва да бъде отработено, считано от 1.06.2007 г. Със заповед № 68 от 28.06.2007 г. на изпълнителния директор на дружеството-работодател (сега ответник) трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 1.01.2007 г. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, моментът на прекратяване на трудовия договор с предизвестие (чл. 326, чл. 328 и чл. 334 КТ) е изтичането на последния ден от срока на предизвестието. В случая, 30-дневният срок на предизвестието по чл. 326, ал. 2 КТ, който се прилага при основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.второ КТ би следвало да изтече на 30.06.2007 г. В чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ е у реден момента на прекратяване на трудовия договор, когато срокът на предизвестието не е бил спазен. "Неспазването на срока на предизвестието" означава, че страната, която го отправя или страната, към която е отправено, предпочита да не изчака неговото изтичане, а да го прекрати преди този момент. Когато това право на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока на предизвестието е използвано, трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който е посочила страната, поискала прекратяването преди изтичане на срока на предизвестието. Това е изтичането на последния ден от срока на предизвестието, през който то е било "отработвано". Ако то изобщо не е било "отработвано", трудовият договор, макар и прекратяван с предизвестие, се прекратява от деня на връчване на предизвестието. Във всички тези случаи меродавен е моментът на прекратяването на трудовия договор, посочен от страната, която е поискала "преждевременното" прекратяване на трудовия договор. Въззивният съд неправилно е приел, че релевантният момент, към който следва да се преценява валидността на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.второ КТ с оглед приложението на чл. 333, ал. 4 КТ е моментът на достигане на това изявление до адресата, т.е. денят на връчване на предизвестието, т.е. 31.05.2007 г. Както се посочи, в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение при неспазване срока на предизвестието, меродавен е моментът, посочен от страната, поискала "преждевременното" прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор може да се прекрати най-рано от деня на получаване на предизвестието - ако неговият срок не се спази, а се приложи чл. 220 КТ. Прекратяване на трудовия договор с "ретроактивно действие" - за минало време, обаче не може да има. По дефиниция прекратяването има действие за в бъдеще от определен момент насетне (ex nung). В случая, работодателят е посочил за момент на прекратяване на трудовия договор последния ден от срока на предизвестието, т.е. 30.06.2007 г., а и в заповед № 68 от 28.06.2007 г. изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 1.07.2007 г., т. е. пак с изтичането на 30-дневния срок по чл. 326, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 333, ал. 4 КТ ищцата (касатор) се ползва от предварителна закрила при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, като съобразно изричната разпоредба на чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. До този момент най-късно работодателят следва да е поискал и да е получил съгласието на синдикалния орган, за да бъде уволнението извършено при спазване изискванията на чл. 333, ал. 4, предл. първо КТ. Това означава, че уволнението би могло да бъде подготвяно, колкото и рисковано да е това за работодателя, и без да е получено съгласието на синдикалната организация. Връчването на заповедта за уволнение обаче на ползващия се от закрилата по чл. 333 КТ работник или служител не може да бъде извършено, преди и без да е получено съответното разрешение или съгласие. В противен случай, уволнението ще бъде незаконно само на това основание. Въззивният съд не е съобразил, че към датата на връчване на заповедта за уволнение не е било налице съгласие на синдикалната организация за прекратяване на трудовия договор с ищцата (касатор). Неправилно е прието, че след като с писмо № 114 от 30.05.2007 г. подписано от председателя на синдикалната организация в предприятието Д. Я. е дадено редовно от външна страна и изхождащо от лице, представляващо тази организация съгласие, настъпилите промени в ръководството на същата и изразеното с писмо изх. № 246 от 26.06.2007 г. несъгласие не влияят върху законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Към меродавния за наличието на изискуемото се съгласие момент, работодателят е бил уведомен, че писмо № 4 от 30.05.2007 г. е невалидно, че не е провеждано заседание на 29.05.2007 г. на бившето ръководство на синдикалната организация на СТСБ-КНСБ при М. пристанище - С., за каквото заседание не е съставян и протокол. Нещо повече, с протокол № 2 от 22.06.2007 г. синдикалната организация е взела решение, съобразно което не е съгласна с извършването на съкращения на работници и служители. Работодателят е бил уведомен за несъгласието на синдикалната организация с писмо изх. № 246 от 26.06.2007 г. В него е посочено, че е в отговор на писмо № 507 от 18.06.2007 г., т.е. има данни, че дружеството е продължило да кореспондира по въпроса със синдикалния орган и след 30.05.2007 г., а към момента на издаване на заповедта за уволнение липсва съгласие на синдикалната организация. След като работодателят не е спазил изискването на чл. 10 от К. трудов договор за предварителна защита при съкращаване на повече от един работник (служител), като уволнението е извършено без съгласието на синдикалната организация, е нарушил императивната разпоредба на чл. 333, ал. 4, предл.първо КТ, а съгласно чл. 344, ал. 3 КТ заповедта за уволнение подлежи на отмяна от съда само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. Предвид на това, заповед № 68 от 28.06.2007 г. е незаконосъобразна. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и е налице основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК за отмяна на обжалваното решение в тази му част. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата (касатор) на заеманата от нея преди уволнението длъжност "помощник управител склад". Двете претенции са основателни и следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъдат уважени. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 2 650,29 лева, съставляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищцата (касатор) е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 1.07.2007 г. до 31.12.2007 г. От заключението на вещото лице Х. П. К. (л.17-20 от гр.д. № 417/2007 г. на СвРС) е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищцата (касатор) за месеца, предхождащ уволнението е възлизало на 507,99 лева. От представените във въззивната инстанция копие от трудова книжка е видно, че ищцата е работила за времето от 20.08.2007 г. до 15.10.2007 г. като чистач в СА"Д"-С. и е получавала трудово възнаграждение в размер на 218 лева на месец или общо е получила 397,65 лева. От удостоверение № 34/26.02.2008 г. на ру"С"-гр. В. Т. и служебна бележка № 386 от 26.02.2008 г. на Д. "Б"-гр. С. е видно, че за времето от 1.07.2007 г. до 20.08.2007 г. и от 15.10.2007 г. до 31.12.2007 г. ищцата (касатор) не е работила по друго трудово правоотношение. При определяне размера на дължимото обезщетение за периода от шест месеца след уволнението, от сумата 3 047,94 лева следва да се приспадне сумата 397,65 лева или претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ е основателна за 2 650,29 лева, която сума следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от 1.01.2008 г., а за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 3 047,94 лева искът е неоснователен и правилно е отхвърлен. След отмяната на решението на въззивната инстанция в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, искът за обезщетение следва да бъде уважен в посочения по-горе смисъл, а за разликата да бъде потвърдено. Ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски за трите инстанции, изчислени по компенсация в размер на 105,14 лева. В полза на С. районен съд следва да заплати държавна такса съобразно уважените искове в размер на 126,12 лева и сумата 40 лева - възнаграждение на вещо лице, а в полза на Великотърновския окръжен съд и на Върховния касационен съд, съответно по 63,06 лева-държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.