Решение № 9914 от 7.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Перник, против решение 873 от 16.02.2022 г., постановено по административно дело 6471/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменено решение КПК-31/12.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-13-00902138/31.03.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) при ТП на НОИ Перник, постановяващо Ю. Гълъбов да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 02.03.2020 г. до 31.01.2021 г. в размер на 6 864.31 лв., от които 6 409.43 лв. главница и 454.88 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането; 2) осъден Национален осигурителен институт Перник да заплати на Ю. Гълъбов сумата от 410 лв., представляваща сторените от последния разноски по производството. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът по касация Ю. Гълъбов от гр. София, действащ чрез пълномощника адв. Велков, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваният с нея съдебен акт да се потвърди като правилен. Претендира и присъждане на понесените деловодни разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. За да уважи сезиралата го жалба от Ю. Гълъбов срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ Перник, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че макар и оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане да са издадени от компетентни органи в изискуемата форма и при спазване на дължимата процедура, то те са материално незаконосъобразни. Съдът е посочил, че Гълъбов е получил заплатените му парични обезщетения за отглеждане на малко дете добросъвестно, поради което съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО не дължи връщането им. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Проверяваният съдебен акт обаче страда от пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По делото не е спорно, че обсъжданите парични обезщетения са били получени от Гълъбов, като няма спор и досежно изчисленията на административния орган по отношение размера на главница и лихва. Право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО обаче имат само осигурените лица. В случая бащата, на който е прехвърлено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете и съответно на парично обезщетение, не разполага със самостоятелни права, от които да черпи предоставените от закона обезщетения, а те са акцесорни, като предпоставка за получаването им е правото на майката на детето на обезщетение за общо заболяване и майчинство. По делото е установено, че майката на детето на оспорващия е с прекратено трудово правоотношение, считано от 02.03.2020 г., от която дата е престанала да бъде "осигурено лице" (вкл. и за общо заболяване и майчинство) по смисъла на легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което не е съществувало и производното право на бащата Ю. Гълъбов да получава процесните обезщетения. След прекратяване на трудовото правоотношение на майката, от бащата не е подавана декларация за промяна на обстоятелствата (в случая е без значение какви са действителните им отношения), свързани с ползването на отпуск и изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете (въпреки нормативното задължение за това), като същевременно в заявление-декларация същият е декларирал неверни обстоятелства, а именно че правоотношението на майката не е прекратено към от 31.05.2020 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение обуславя недобросъвестното му получаване, поради което законосъобразно в съответствие с чл. 114, ал. 1 и чл. 113 от КСО е разпоредено възстановяване на получените обезщетения за процесния период ведно със законната лихва. Под недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО следва да се разбира знанието или задължението за знание на получилото осигурителното плащане лице, че последното не му е дължимо. Ето защо касационният състав не споделя тези от изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да отмени решението на директора на ТП на НОИ Перник и потвърденото с него разпореждане. АССГ е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен решаващ извод. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд неправилно е възприел установените с доказателствата по делото факти и вследствие на това е извел погрешни правни изводи, довели до неправилно приложение на материалното право. Съдът не е съобразил всички нормативни изисквания относно реда и предпоставките за издаване на процесните пред него решение и разпореждане, поради което е стигнал до необоснован краен извод за тяхната незаконосъобразност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Гълъбов се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважена своевременно заявената акцесорна касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това сума в общ размер от 200 лв. следва да бъде присъдена в полза на ТП на НОИ Перник (платима от Гълъбов), по 100 лв. на инстанция юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред двете съдебни инстанции, реализирана от надлежно упълномощената юрисконсулт Скримова, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение