Решение № 2641 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2008 г.

Решение № 2641 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Георги Стоянов Хорозов с адрес София, бул. "Т. Александров" № 14, процесуален представител на Елена Петрова Андонова, действаща лично за себе си и като пълномощник на Петранка Петрова Христова - Артесани, против решение на Административен съд София, II-29 по а. х. дело № 3069/2007 г. (верният номер е 6069), с което се оставя в сила отказът на СО (по писмо изх. № 1124-00-1004/5.11.2007 г.) на искането по чл. 31 от ЗОС. В жалбата се твърди, че правото да се иска отмяна на отчуждаването е имуществено и наследимо и не е свързано с личността на собственика, от който съответния имот е отчужден и поради това неговите универсални правоприемници също имат право да искат отмяна на отчуждаването, стига да докажат, че са налице изискуемите нормативни предпоставки за това. Касаторите считат, че извода на съда, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването е изпълнено, противоречи на заключението на приетата по делото експертиза, от което е видно, че част от имота е свободна и че е достатъчна за образуването на самостоятелен УПИ, както и че не е засегната от отчуждителното мероприятие. За неправилен считат и извода на съда, че чл. 31 ЗОС не допуска частична отмяна на отчуждаването. Заявяват, че такъв текст в закона не се съдържа, нито може да се направи такъв извод от тълкуването на чл. 31 ЗОС, които са императив и не могат да се тълкуват разширително, както съдът е направил в обжалваното решение. По тези съображения молят съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго - за отмяна на отказа на Столична община по писмо изх. № 1124-00-1004/5.11.2007 г. От пълномощника на ответника Кмета на Столична община са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище, че решението на АСС - град е правилно и законосъобразно, поради което се моли жалбата против него да бъде отхвърлена като неоснователна. Правилно съдът е приел, че не са налице изискванията на чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждаването, тъй като безспорно е установено, че мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано изцяло, независимо, че върху част от процесния имот няма фактическо строителство. Освен това недопустимо е частична отмяна на отчуждаването, каквато искат жалбоподателите, тъй като законът не допуска връщане на част от полученото обезщетение. Ответниците - Валентин Христов Петров и Ефросина Христова Ангелчева не вземат отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението обосновано и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. Процесният имот е отчужден за държавно жилищно строителство и магазини. Съгласно нуждите от отчуждаването по регулационния план от 68 г. мероприятието е изпълнено. След момента на отчуждаването, промяната на предназначението на имота е в правото на Общината като собственик на отчуждения имот. Наследодателят на жалбоподателите е обезщетен с жилище. Правилни са изводите, че възстановяване на част от отчуждения имот е недопустимо, съгласно тълкуването на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Същият допуска възстановяване на целия имот, а не на части от него, останали след осъществяване на мероприятието. Оставащата част влиза в понятието осъществено мероприятие с оглед квартално застроителния план. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 540 от 27.06.2008 г. по адм. дело № 6069/2007 г., (погрешно посочен № 3069), в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд - София град, Второ отделение, 29 състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, отхвърля жалбата на Елена Петрова Андонова, Валентин Христов Петров и Ефросина Христова Ангелчева, против отказ на кмета на Столична община да отмени заповед за отчуждаване на недвижим имот, който отказ е обективиран в писмо изх. № 1124-00-1004/5.11.2007 г. по описа на Столична община. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил три причини за неоснователност на подадената пред него жалба: На първо място е приел, че жалбоподателите не са наследили имущественото право по чл. 31 от ЗОС да искат отмяна на отчуждаването, защото наследодателите им са починали преди влизане в сила на закона и това право не е съществувало като част от имуществото на наследодателя към момента на откриване на наследството, за да бъде наследено и упражнено. На второ място от граматическото и логическо тълкуване на чл. 31 ЗОС съдът е направил извод, че е недопустима частична отмяна на отчуждаването, тъй като е недопустимо връщането на част от полученото. Имотът не съществува в цялост така, както е отчужден, а и лицата са поискали частична такава срещу частично връщане на обезщетението. На трето място съдът е приел, че мероприятието е реализирано и е без значение дали конкретно върху отчуждения имот пл. № 11 има строителство (сграда) предвид характера на мероприятието - "Комплексно жилищно строителство с магазини", което съгласно заключението на вещото лице е изпълнено. Освен това при служебната проверка съобразно чл. 168, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК съдът е констатирал, че постановеният отказ за отмяна на отчуждаването е издаден от компетентен орган в установената форма, без съществено нарушение на административнопроизводствени правила, не е в противоречие с материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Срещу така постановеното съдебно решение, макар и същото да е неблагоприятно и за Валентин Христов Петров и за Ефросина Христова Ангелчева, не е подадена касационна жалба от тези лица, поради което спрямо тях решението е влязло в сила и не е предмет на обсъждане в настоящото касационно производство. В обжалваната си част като краен резултат решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) в приложимата за случая редакция в "Държавен вестник", бр. 101/2004 г., кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване, ако мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Втората хипотеза не е приложима за конкретния случай, защото процесният имот пл. № 11 кв. 9, местност "Сухата река" не е отчужден за ползване в смисъл на задоволяване на особено важни нужди на държавата, на общините или за определени нужди на някое ведомство, за да се преценява дали се ползва по предназначението си, за което е отчужден (по чл. 26 от Закона за държавните имоти или по чл. 101 от Закона за собствеността), а е отчужден по ЗПИНМ за "държавно жилищно строителство - блок 10-ти и магазини". Впоследствие е извършено преотреждане по други планове (кадастрален, регулационен, застроителен), което обстоятелство обаче в случая е без значение, защото се установява по безспорен начин, че мероприятието още по първото отреждане е изпълнено. Неотносимо е също, че конкретният имот не е засегнат от това строителство. Преценката за реализацията на отчуждителното мероприятие се прави за целия парцел, в който попадат и други отчуждени имоти на други лица, а не само за конкретното дворно място, нито за идеални части от него. Освен това, от законодателното разрешение в целия текст на чл. 31 ЗОС следва извода, че частична отмяна на отчуждаването е недопустима - тоест само на идеални части от него, защото самото отчуждаване е единно и неделимо и е недопустимо връщане само на част от полученото обезщетение. Записът, че кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение е непрецизен и практически неприложим, защото не е възможно първо да се върне обезщетението, а след това да се отмени заповедта за отчуждаване, най-малкото това следва да стане едновременно, в какъвто смисъл е била разпоредбата в първоначалната редакция на ЗОС в ДВ, бр. 44/1996 г. преди изменението й през 2004 година. Принципът за възстановяване на даденото от двете страни всъщност е прокаран в следващите две алинеи на чл. 31 от ЗОС - ал. 2 и ал. 3. Освен това, заповедта за отчуждаване не може да се отменя автоматично ако бившите собственици сами решат и върнат полученото обезщетение, защото следва да е налице някоя от предвидените в разпоредбата две алтернативни предпоставки - мероприятието по подробния устройствен план да не е започнало или имотът да не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Законът изисква искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички бивши собственици, което в случая е налице, но тези лица в молбата си до административния орган, която е поставила началото на административното производство сами твърдят, че една част от имота е свободна от застрояване и за нея предявяват претенции за възстановяване като заявяват, че имота, който следва да им се върне е значително по-малък от отчуждения им, поради което и следващото се обезщетение също следва да бъде съответно намалено и искат да се определи точната част от имота, която подлежи на възстановяване и с оглед на това - да се определи и размерът на следващото се обезщетение. Предвид изложеното до тук, тези оплаквания в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Решението на Административен съд - София град е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Само за прецизност следва да се отбележи, че допуснатата в посочване номера на делото грешка - № 3069 вместо верния № 6069, не рефлектира върху съдържанието на съдебния акт и може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,