Решение № 11835 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8501/2016 г.

Решение № 11835 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8501/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сел фон" ЕООД /в ликвидация/ гр. С., подадена чрез адв. Г. Т. в качеството й на процесуален представител на "С. Ф." ЕООД, срещу решение № 3900/08.06.2016 г. по адм. дело № 4589 по описа за 2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Аврамова. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административен съд С. - град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт ревизионен акт /РА/ № 2101309246 от 13.01.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП- гр. С., потвърден с решение № 593 от 03.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"С. при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1000000191/21.01.2010 г., издадена от "М. Л." ООД и фактура № 1000000275/26.02.2010 г., издадена от "Експрес линк П." ООД. Непризнатото право на приспадане в общ размер от 21 410 лв. по двете фактури е на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. с чл. 70, ал. 5 и чл. 6 ЗДДС като приходните органи са направили извод за липса на реална доставка на стоки - мобилни телефони. В хода на административното производство с оглед установяване реалността на процесните две доставки са извършени насрещни проверки на двете дружества. Установено е, че основната дейност на РЛ е търговия с мобилни телефони и двете процесни дружества са сред редовните му доставчици. Направено е запитване по линия на международния обмен по реда на Регламент на ЕС № 1798/03 г., понеже по отношение тях е налице вътреобщностно придобиване от фирми, установени в Германия. За ревизирания субект е изпратено искане за обмен на информация на основание чл. 28 от СИДДО с ОАЕ, с оглед на осъществен износ от него за фирми - получатели. В резултат на насрещна проверка и връчено ИПДПОТЛ от фирма "Експрес линк П." ООД са представени копие от фактура, декларация от собственика на дружеството, документи за разплащане по банков път по процесната доставка, фактура за предходен доставчик - "Мобайл линк" ЕООД. Според обясненията на управителя на същото, стоките са предадени на купувача, транспортът е за сметка на получателя. В хода на административното производство е извършена насрещна проверка и на другия доставчик "М. Л." ЕООД, като е връчено и ИПДПОТЛ. Представени са копие от фактурата, като разплащането е по банков път. Управителят на дружеството доставчик е декларирал, че това дружество осъществява дейността си в нает обект, в гр. П., бул. Р. ..№..., като транспортирането е извършено от купувача. Представено е копие на фактура № 513795/25.02.2010 г. за доставка на мобилни апарати от "Хот фоун" Германия, протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС и банково извлечение за разплащане. Административният орган е отчел предмета на дейност на доставчика, а именно "общо строителство на сгради и съоръжения". Дружеството не е декларирало офиси, складови или търговски обекти, той и ревизираният субект не разполагат с транспорти средства. За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е ценил писмените доказателства събрани в хода на ревизионното и на съдебното производства, както и заключение на приета съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно приетото заключението на ССчЕ - заключителна част и таблична форма, е проследено движението на стоките от доставчика, негов предходен доставчик, както и последващата реализация на същите стоки, вкл. счетоводната отчетност, декларирането и данните за разплащане между страните. Описани са в заключението серийните номера на телефоните, получени от предходен доставчик, за тези стоки, за които този реквизит е бил налице, като при съпоставка с предадени с приемо-предавателни протоколи на РЛ е установена идентичност на серийните номера. Първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото касае реалността на декларираните за приспадане доставки на стоки. Приел е, че не е доказано прехвърлянето на собствеността на стоките между прекия доставчик и получателя на доставката /РЛ/, тъй като в складовите разписки не били индивидуализирани мобилните телефони със своите серийни номера. Приел е в този случай, че макар и да са събрани данни за произхода на телефоните от предходен доставчик, не е установена последващата реализация отново поради недоказана идентичност на стоките, предмет на процесните доставки и на тези по фактурите за последваща реализация. Приел е участието на РЛ за формално и документално предвид краткия срок от дни, при който е осъществен вноса от ВОП, предаването на телефоните и оформянето на износ за Дубай. За формиране на крайния си извод съдът също е отчел липсата на транспортни документи и обезпеченост на доставчиците, както и, че частните документи - договори, приемо-предавателни протоколи, не се ползват с материална доказателствена сила. При така изложената фактическа обстановка по делото в настоящото производство следва да се приеме, че касационната жалба е основателна. Този извод се обосновава от липсата на спор между страните за наличието на материалноправните предпоставки за признаване на законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, уредени в чл. 68 и сл. от ЗДДС. Спорът е относно реалното осъществяване на процесните доставки, което предпоставя действителното реализиране на механизма на облагане с данъка върху добавената стойност според нормативните изисквания и за постигане на икономическите цели, които преследва. Основната теза на касатора е за наличието на тези предпоставки, събиране на доказателства относно предходни и последващи облагаеми доставки, такива относно самите доставки, които обосновават извод за реалността им и неправилна преценка на същите тези доказателства, което е формирало преценката за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Според касатора по делото няма данни за осъществена данъчна измама и не е налице такова твърдение в административното и в съдебното производство от административния орган. Фирмите - доставчици са регистрирани по реда на ЗДДС лица към момента на издаване на фактурите, съответно данъкът добавена стойност е начислен и е налице плащане по тях. Безспорно осчетоводяването и декларирането е извършено при спазване на нормативно установените правила. Относно прехвърлянето на право на собственост върху стоките, касационният съд намира изводите на АССГ за необосновани, като счита, че въз основа на събраните доказателства, може да се направи, и то при условията на проведено пълно доказване, извод, че стоките са били налични като такива при доставчика и същите са предадени на купувача /РЛ/, с което правото на собственост върху е прехвърлено поради настъпилата индивидуализация и съответно е настъпило данъчно събитие, при което данъкът се явява правомерно начислен и възниква право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства - ССчЕ - се установява наличността на стоките при доставчиците, получаването и произхода им. Въз основа на неоспорените като писмени доказателства приемо-предавателни протоколи, се установява предаването и идентификацията на стоките по серийни номера. Тези документи, макар и части такива, не са били оспорени по своето съдържание и истинност, кореспондират с останалите писмени доказателства - договори, стокови разписки, фактури, редовни счетоводни записвания. Мобилните телефонни апарати имат уникални ИМЕИ, които индивидуализират електронните устройства за нуждите на чл. 250а, ал. 1, т. 5 и чл. 251, ал. 5, т. 2 от ЗЕС - описани са чрез марка, модел и сериен номер, поради което следва да се приеме, че доставчиците са разполагали и са предоставили предмета на доставките. Този извод се подкрепя и от данните за извършени последващи доставки със същите стоки, при липса на твърдения за получени сходни стоки от други лица или за установени наличност от такива стоки при РЛ. Обстоятелството, че сделките са извършени в кратък срок само по себе си не обосновава извод за обективна невъзможност за извършване на фактическите и правни действия и за постигане на целените последици, поради което не може да съставлява основание за приемане на нереалност на сделките и оттам за отказ от право на приспадане. Обстоятелствата, върху които основно е акцентирал административният орган, но са съобразени и в решаващите изводи на съда - дали доставчиците имат офис, къде те са получили предмета на доставките по ВОП, както липсата на кадрова и техническа обезпеченост, представляват факти, които не следва пряко да се свързват с реалността на конкретната доставка, още повече, че предметът на същите е индивидуализиран между страните и има доказателства за предоставянето му. В процесния случай, с оглед вида на стоките - брой, тегло, опаковки, липсата на данни и документи за транспортирането им, е ирелевантно за спора, тъй като транспортът би могъл да бъде извършен с куриер, леки автомобили или друг неспециализиран и нарочен транспорт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че определянето на доставките като нереални поради извършено фактуриране без предаване е неправилно. Доказано е реалното им извършване, наличието на настъпили данъчни събития, при липса на обективни данни за осъществена данъчна измама. Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно - необосновано и материално незаконосъобразно и предвид изяснеността на спора от фактическа страна, следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен . При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски на касационния жалбоподател за две съдебни инстанции в размер на 535 лв., съобразно доказателствата за направени разходи и представения списък на разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение