Решение № 12252 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 138/14.07.2021 г., постановено по адм. д. 116/2021 г. по описа на Административен съд-Кърджали (АС-Кърджали). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради несъобразяване с предписанията на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът М. Кючюков, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 138/14.07.2021 г., постановено по адм. д. 116/2021 г. по описа на АС-Кърджали е отменено Уведомително писмо изх.02-090-6500/5811/30.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г, в частта му, с която са намалени сумите, по заявено от М. Кючюков финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, в общ размер на 8 777,87 лв. и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден в производство, в което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 26 от АПК) и при неспазване на установената от закона форма. Решаващият съд подробно се е аргументирал с неяснотата в съдържанието на оспорения акт относно фактическите и правни основания за издаването, които не е възможно да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил задълбочена преценка относно всички основания за отмяна на оспореното пред него уведомително писмо, в резултат на което е установил, че от стандартизирания текст на уведомителното писмо не се разбира ясно и недвусмислено фактическите и правни основания, въз основа на които са определени конкретните размери на оторизираните суми по всяка от мерките/подмерките, по които е кандидатствал земеделския производител М. Кючюков. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на АС-Кърджали, поради което при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, намира, че е не е необходимо да бъдат посочвани допълнителни съображения относно очевидната неяснота относно фактическата обстановка, при която е издадено уведомителното писмо. Дефиницията на понятието намаление, с което е озаглавена колона 3 от уведомителното писмо включва множество кумулативно и алтернативно изброени хипотези, при които поисканата от земеделския производител финансова помощ подлежи на корекция. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че дори и от събраните по делото доказателства не е възможно да бъде установено на какво основание и по какъв механизъм са изчислени сумите, посочени в колона 3 на уведомителното писмо, с които са намалени исканите от М. Кючюков суми, а това освен, че е изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е от съществено значение за осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е съобразил Тълкувателно решение16/1975 на Върховния съд, защото АС-Кърджали е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и документите, представляващи административната преписка, за да обоснове извод, че е налице неяснота относно начина на формиране на всяка една отделна сума, включена в колона 3 на уведомителното писмо. За този извод решаващият съд е направил анализ на всяко от възможните хипотези за намаление като е онагледил извършената преценка с детайлна съпоставка между декларираните за подпомагане площи по една конкретна мярка, допустимите за подпомагане площи, според данните в преписката и относимите за този вид подпомагане ставки. Този анализ доказва, че е налице неяснота относно фактическата обстановка, въз основа на която е издадено уведомителното писмо. По изложените съображения настоящият съдебен състав обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и въпреки своевременно направеното възражение за прекомерност, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение