Решение № 390 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2011 г.

Решение № 390 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Образователни технологии - север" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Румен Цветанов Петров, против решение № 2491/25.05.2011 г., постановено по адм. дело № 9409/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление от 08.12.2010 г., издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт, а при условията на алтернативност моли административния акт и съдебното решение да бъдат обезсилени и преписката да бъде върната на административния орган. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Образователни технологии - север" ЕООД против Постановление от 08.12.2010 г., издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Валентина Янакиева Андонова и "Образователни технологии - север" ЕООД. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка от органи на "Инспекция по труда" - гр. Варна на 30.11.2010 г. на "Образователни технологии - север" ЕООД е установено, че Валентина Андонова преподава в модулно обучение по български език и литература въз основа на сключен на 01.09.2010 г. граждански договор, като е ангажирана с група деца от 10,30 ч. до 12,30 ч. Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно естеството на правоотношението, като в тази връзка е направил подробно разграничение между трудовия договор и договора за поръчка и е извел извода, че установените в случая характеристики на правоотношението го определят като трудово. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 30.11.2010 г. проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Варна в обект на "Образователни технологии - север" ЕООД, находящ се в гр. Варна ул. "Христо Ботев" № 8, ет. 3, е констатирано, че лицето Валентина Янакиева Андонова полага труд като преподавател по модулно обучение по български език и литература, без да има сключен писмен трудов договор с "Образователни технологии - север" ЕООД. Не се спори, че между дружеството и посоченото лице има сключен граждански договор от 01.09.2010 г. за осъществяване на посочената дейност - преподаване по модулно обучение по български език и литература. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване на трудова дисциплина. Възражението в касационната жалба, свързано с това, че работното място не било достатъчно определено, е неоснователно. В представения граждански договор е посочено, че възложителят предоставя на преподавателя стая с необходимото оборудване /раздел III, т. 6.1 от гражданския договор/, а наред с това при извършената проверка от контролните органи лицето е заверено да преподава в помещения, които се държат от "Образователни технологии - север" ЕООД. Неоснователно е също възражението относно липсата на работно време, тъй като в писменото сведение на основание чл. 402, ал. 1 КТ, дадено от Валентина Андонова, ясно е посочено, че работното й време е от 10,30 ч. до 12,30 ч. Дължимостта на възнаграждение за осъществяваната от Валентина Андонова дейност е безспорно, а начина на определяне на възнаграждението е посочен в договора като процент от получените такси от обучаващите се лица. Този начин на определяне на възнаграждението не променя характера на правоотношението, доколкото решаващо значение има естеството на осъществяваната дейност. В случая е договорено осъществяване на определени трудови функции - провеждане на модулно обучение по български език и литература на организирана от дружеството група с цел да подготви обучаваните лица за кандидатстване с указания предмет във ВУЗ или в профилирано СОУ - езиково, хуманитарно или природоматематическо. Направеното от първоинстанционния съд разграничение между трудовото правоотношение и гражданското правоотношение, в частност по договор за изработка и предоставяне на услуги, е изградено въз основа на правилно разбиране на съществените елементи на посочените договори. Изложените от съда доводи и съображения в тази връзка са правилни и обосновани и се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Същественото в случая е, че между дружеството "Образователни технологии - север" ЕООД и Валентина Андонова е уговорено престиране на работна сила, а не постигане на определен резултат или възлагане на работа, определена по обем и като краен резултат, като същевременно изпълнителят по договора няма самостоятелност при изпълнение на дейността, а действа под ръководството и контрола на дружеството - възложител, поради което правилно възникналото правоотношение е определено като трудово. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на дружеството - работодател, свързани с наличието на трудов договор на пълен работен ден, сключен между Валентина Андонова и друг работодател. Неоснователни са също възраженията в касационната жалба, изведени от наличието на изричен отказ на Валентина Андонова да сключи трудов договор, обективиран в протокол изх. № 30006/2010 г. от 22.12.2010 г. Желанието на работника за сключване на трудов договор не представлява предпоставка за определяне на отношението като трудово. Както се посочи, за тази преценка същественото е естеството на изпълняваните функции, които в случая несъмнено са трудови, тъй като е осъществявано престиране на работна сила. Предвид изложеното са били налице всички предпоставки по чл. 405а, ал. 1 КТ за издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Искането на касатора за обезсилване на административния акт и на съдебното решение не е обосновано с наличие на конкретни фактически и правни основания за това. Доколкото се поддържа, че постановлението е издадено без да са били налице основания за това, то искането за обезсилването му очевидно представлява по своето естество искане за отмяна на акта като незаконосъобразен. Такива основания обаче не са налице, съображения за което са изложени по-горе. Не се твърди некомпетентност на органа, който е издал обжалвания административен акт, нито от данните по делото може да бъде направен обоснован извод в този смисъл, поради което не е налице основания за обявяване на акта за нищожен. Не е налице основание за обезсилване на съдебното решение, тъй като същото е валидно, като постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата и съдебното производство, съответно - при липса на отрицателните процесуални предпоставки. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение