Решение № 215 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2014 г.

Решение № 215 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мартин Венциславов Велев, гр. София, ж. к. "Младост" 3, бл. 307, вх. 3, ет. 1, ап. 68 срещу решение № 185 от 12.02.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2326/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Велев срещу заповед № 2060 от 18.06.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Несебър, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че оспорената заповед не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 146 АПК. Назначеният началник на длъжност не е изпълняващ длъжността, което дава основание за липса на компетентност. Поради своето качество на временно назначен органът не е спазил и изискването за форма на акта, "а именно липсата на мотиви, на основания по ЗАНН и НПК в този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд за нищожност на издадените административни актове". "Началникът не е провел административно наказателно производство в съответствие с процесуалните норми, тъй като не е предоставил административната преписка за запознаване съгласно ЗАНН, чл. 55 НПК и чл. 21 АПК". Съдът не отчел, че заповедта "е погасена по давност съобразно чл. 82 НК". Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което обяви заповед № 2080/2011 за нищожна. Касаторът се представлява от адв. Ивайло Ангелов, Адвокатска колегия, гр. Перник. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция" - Несебър, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактическата обстановка по делото. Не са налице доказателства, които да оборват фактическите изводи на съда, поради което оспорената заповед съдът правилно приел за законосъобразна. Твърденията на касатора за нищожност на оспорената заповед са неоснователни. Актът е издаден от компетентен орган, в исканата форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 18.06.2011 г. около 5,20 часа в гр. Несебър Велев управлявал лек автомобил с регистрационен № СА 954 КХ. При извършена проверка от контролите органи отказал да бъде изпробван с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7410+, фабричен № 0106 за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, както и да даде кръв за медицинско изследване. За нарушението били съставени акт за установяване на нарушение № 2060 от 18.06.2011 г. и наказателно постановление № 2060 от 27.06.2011 г. Със заповед № 2060 от 18.06.2011 г. началникът на Районно управление "Полиция" - Несебър, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), наложил на Велев принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби, тъй като по делото е безспорно установено осъществяването на фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. Видно от касационната жалба касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от два порока - постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите в подкрепа на твърдяните пороци са неотносими към фактите по делото и приложимия материален закон. Касаторът твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган - орган, който бил назначен на длъжност, но не я изпълнява. Видно от приложните по делото доказателства оспорената заповед, както правилно установил и съдът, е издадена от компетентен орган - началникът на Районно управление "Полиция" - Несебър. Неоснователен е и доводът на касатора за допуснато нарушение на нормите, които му гарантиран правото на защита съгласно Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл. 55 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл. 21 АПК. Законът за административните нарушения и наказания, с изключение на чл. 22 и 23, е неприложим при налагане на принудителни административни мерки. Неприложима е и разпоредбата на чл. 55 НПК. Що се отнася до чл. 21 АПК следва да се посочи, че разпоредбата не е нарушена, тъй като оспорената заповед е именно индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Неоснователен е и довода на касатора за допуснато от съда нарушение чрез неприлагане на разпоредбата на чл. 82 от Наказателния кодекс (НК). Член 82 НК регламентира давността по отношение на изпълнението на наложено наказание за извършено престъпление. Следва отново да се посочи, че предмет на съдебното първоинстанционно производство е законосъобразността на индивидуален административен акт. Това производство се провежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс и чл. 82 НК е неприложим. В случая не е налице акт, с който се налага наказание, било то и административно, за да се прилага института на давността. На касатора е наложена принудителна административна мярка. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При извършената служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, проверка за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд