Решение № 8553 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2015 г.

Решение № 8553 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Звездомир Василев Здравков против решение № 180/22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 19/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът навежда доводи за нищожност и неправилност на обжалваното решение, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, по същество на спора, с което да се осъди административният орган да изплати недължима и незаконно събрана сума от 1, 59 лева ( един лев и петдесет и девет стотинки). Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответната в производството страна - Директорът на ОД на МВР - Ловеч не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Звездомир Василев Здравков срещу решение № 295004-5/03.11.2014 г. за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация по заявление № 1975/2012 от 26.03.2013 г., в частта, относно възлагането му на задължение за заплащане на разходите за предоставянето на информацията в размер на 1,59 лева. За да постанови горния съдебен акт, първоинстанционният съд приема, че предмет на съдебния контрол е решение № 295004-5/03.11.2014г на Директора на ОД на МВР - Ловеч, с което е разрешен достъп до исканата информация по заявление № 1975/2012 г., в т. 3 на решението относно възлагането на заявителя на задължение за заплащане на разходи за предоставянето на информацията в размер на 1,59 лева. Исканата информация е предоставена на заявителя под формата на справка на хартиен носител на 06.11.2014 г., видно от протокол № 295004-7/06.11.2014 г. /л. 16 от адм. д № 268/2014 г. на Адм. съд - Ловеч /. Съгласно заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя, издадена от министъра на финансите - за писмена справка от 1 лист в размер А4 се дължи разходи в размер на 1,59 лева. Таксите не включват ДДС. Именно такса в такъв размер е определена от ответника в т. 3 от процесното решение /л. 13 от адм. д № 268/2014 г. на Адм. съд-Ловеч/ и е платена от заявителя, видно от вносна бележка от 06.11.2014 г. на УниКредит Булбанк /л. 15 от адм. д № 268/2014 г. на Адм. съд - Ловеч/. Достъпът до обществена информация е предоставен под формата на писмена справка на хартиен носител - 1 лист, размер А4 /л. 14 от адм. д № 268/2014 г. на Адм. съд - Ловеч/. Самият заявител е посочил в заявлението си, поставило начало на административно производство, че желае информация да му бъде предоставена на хартиен носител /л. 47 от адм. д № 268/2014 г. на Адм. съд-Ловеч/. Следователно заявителят е получил исканата информация под формата, която е заявил и за това са определени дължимите разходи равни на нормативно определения размер съгласно по-горе посочената заповед на министъра на финансите. Предвид горните изводи, решаващият съд е обосновал правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел - осигуряване на достъп до обществена информация срещу заплащане само на нормативно определените за това разходи. В случая органът е посочил изрично в съдържанието на решението за достъп до обществена информация размера на разходите и тяхното правно основание. Посочената заповед № ЗМФ -1472 от 29.11.2011 г. на министъра на финансите е за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя. Същата е издадена от министъра на финансите на основание чл. 115 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ и е обнародвана в ДВ, бр. 98 от 13.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд - пето отделение напълно споделя изложените в обжалваното решение фактическа обстановка и правни изводи, поради което счита, че не следва да се преповтарят. Неоснователни са доводите на касатора досежно нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК. Настоящата инстанция намира, че въз основа изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Постановеното решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която достъп до обществена информация се предоставя след заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до обществена информация е безплатен. В разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ е предвидено разходите по предоставяне на обществена информация да се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, като същите не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. Паричната сума, която следва да заплати всеки, който иска достъп до обществена информация е икономически обоснована, каквито са изискванията на закона. Същата сума включва само материалните разходи по предоставяне на информацията, съгласно нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ. Следователно не е въведено дискриминационно ограничение, което би било в нарушение на (ЕКПЧОС), съгласно който всеки има право на свобода на изразяването на мнение, което включва свободата да го отстоява, да получава и разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. От първоинстанционният съд правилно е разпределена и доказателствената тежест между страните, обсъдени са доводите им и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверена е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК, с което е изпълнено и задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,