Решение № 13220 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10058/2013 г.

Решение № 13220 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10058/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 237 и сл. във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на "А Виаком" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Изток", ул. "Латинка" № 26, бл. 77, вх. "В", ап. 40, представлявано от управителя Христо Иванов Гърков, за отмяна на съдебно решение № 7870 от 04.06.2012 г. по адм. дело № 9118 от 2011 г. на Върховния административен съд - осмо отделение, в частите, с които е влязло в сила, съответно: а) в частта, с която е отменено решение № 2331 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 5072 от 2010 г. на Административния съд - София-град, и е решен спорът по същество, като е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2101000196 от 09.04.2010 г. на ТД на НАП - София, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по доставки на "Нано 04" ЕООД в размер на 8740 лв. за данъчния период м. май 2009 г., и б) в частта, с която е оставено в сила решение № 2331 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 5072 от 2010 г. на Административния съд - София-град. Съдебното решение в частите му, с които е отменено решение № 2331 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 5072 от 2010 г. на Административния съд - София-град, и делото е върнато за ново разглеждане, не е предмет на отмяна, тъй като не е влязло в законна сила. В молбата се твърди, че съществуват нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са били известни на молителя при решаването му, тъй като в качеството си на новоизбран управител на "А Виаком" ООД не е знаел за тяхното съществуване, поради което не са били представени в хода на съдебното производство. Молителят се позовава на следните нови писмени доказателства: 1) уведомление и обяснителна записка от 19.09.2009 г. до директора на ТД на НАП - София, на управителя Георги Петров Андонов; 2) счетоводно осчетоводяване на РА № 2000806840 от 07.05.2009 г.; 3) счетоводно осчетоводяване на РА № 2000902742 от 31.08.2009 г.; 4) писма от "Хер Кок Груп" ЕООД до "А Виаком" ООД - 3 бр., с дати на изпращане - 11.05.2009 г., 23.06.2009 г. и 11.09.2009 г.; 5) писмо от "А Виаком" ООД до "Хер Кок Груп" ЕООД от 24.09.2009 г., и 6) решение от 21.06.2012 г. на ЕС (приложени по адм. дело № 5617 от 2012 г. на Административния съд - София-град - на л. 39-47). Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител счита молбата за неоснователна с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, разгледа молбата и провери решението в частите му, чиято отмяна се иска, с оглед изложеното отменително основание, което попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от легитимно лице за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със сила на присъдено нещо. Разгледана по същество, е неоснователна. Нормата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилното решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор, защото страната не е знаела за съществуването на определен правнозначим факт или, макар да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с доказателства. Незнанието или непредставянето не трябва да се дължат на липсата на нормативно дължима грижа от заинтересованата страна. Ако страната е знаела за обстоятелството или за доказателството и е могла да го представи по делото, решението по което иска да се отмени, не е допустима отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. В разглеждания случай не са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК. Твърденията по молбата не са подкрепени с доказателства. Те при това не са новооткрити - молителят, който е и жалбоподател по адм. дело № 5072 от 2010 г. на Административния съд - София-град, е подал жалбата си чрез управителя си Христо Иванов Гърков, който е вписан като управител на дружеството на 01.10.2009 г., видно от представеното удостоверение на АВ изх. № 20130918134553 от 18.09.2013 г., и е бил в обективна възможност да се запознае с финансовата документация на дружеството, което е негово задължение като негов управител. Освен това същите са представени и в производството по адм. дело № 5617 от 2012 г. на Административния съд - София-град. Следователно новият управител, ако беше положил дължимата грижа като управител към собствения интерес на дружеството, е могъл да стори това - моментът на приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, включително касационната по чл. 227, ал. 2 АПК. Освен това соченото решение на СЕС от 21.06.2012 г. не е нов юридически факт и е неотносимо за разглеждания случай. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. При този изход на процеса на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 105 337,26 лв. на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,