Решение № 12391 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15423/2011 г.

Решение № 12391 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15423/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез мл. юрисконсулт Валентина Василева, против решение № 1528/07.10.2011 г. по адм. д. № 867/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, II отделение, VII състав, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 472/10.03.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на "Садат" ООД е определено да доплати 982,64 лв. ДДС и законни лихви по ЕАД № 10BG003000H0149608/29.09.2010 г. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1528/07.10.2011 г. по адм. д. № 867/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, II отделение, VII състав, по жалба на "Садат" ООД, е отменено решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0149608/29.09.2010 г. и е определено допълнително задължение за ДДС. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като в процесното решение митническият орган не е изложил никакви съображения относно това, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от турския продавач. Не са посочени и съответните доказателства, въз основа на които е изведен този извод. Според съда банкетното посочване, че това е сторено поради факта, че са възникнали съмнения, както и че представените доказателства не обосновавали декларираната митническа облагаема стойност, нито че е направена съпоставка на продажбите за износ за Турция, не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на тази категория актове. Съдът е изложил, че дори и да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от Закона за митниците (ЗМ), респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока, включително и такива за начина на определяне на тази стойност. Липсата на такива безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Според съда този факт сам по себе си е достатъчно основание да се отмени процесното решение на началника на Митница Пловдив като незаконосъобразно. Независимо от това съдът е разгледал спора по съществото, като въз основа на събраните доказателства, е направил извод, че неправилно е приложен материалния закон. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. Съответна е разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства безспорно е установена подлежащата на плащане, а и реално платената цена на внесените стоки и не са налице основания за определянето й по чл. 36 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2, б. _quot; б_quot; от Регламент № 2913/92 г. на Съвета. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно е възприето като краен резултат, че представените от дружеството доказателства доказват по безспорен начин реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000H0149608/29.09.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Правилно съдът е приел, че акта е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол. Отделно, съдът е изложил мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че на 29.09.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0149608/29.09.2010 г. "Садат" ООД е декларирал стока, представляваща "пластмасови кутии и капаци - празни, за гел" с нето тегло 3067 кг, с държава на изпращане Турция и изпращач "Анкара лидер пластик ве амбалаж сан" и декларирана митническа стойност в размер на 3 235,68 евро или 6 328,44 лева., под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление". Твърди се от митническия орган, че от направена съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Последвало е издаването на Решение № 472/10.03.2011 г. на Началник Митница - Пловдив, с което административният орган е извел извод, че декларираната митническа стойност от вносителя е занижена и е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. _quot; б_quot; от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92. В хода на съдебното оспорване от оспорващия към жалбата са приложени придружени с превод на български език: Договор от 06.01.2010 г., сключен с доставчика, видно от който е, че в същия не е посочена конкретна цена на доставяните стоки, като е уговорено, че същата ще се определя и посочва в продажните фактури; представена е и квитанция за вземане, издадена от доставчика, съгласно която цената по процесната фактура № 126723/24.09.2010 г. в размер на 3235,68 евро е получена по открита сметка на доставчика. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, в настоящото производство, от ответника по касация са представени допълнително и извлечения от счетоводството му за процесия период, а именно дневник за покупките за м. 10.2010 г., справка-декларация по ЗДДС за м. 10.2010 г., сметка 302 "Материали" и сметка 404 11 за доставчика "Анкара лидер пластик ве амбалаж сан", както и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на "Садат" ООД за отчетен период м. 10.2010 г. Относно представения по делото от митническия орган ЕАД № 10BG005807H0069960 от 24.08.2010 г. за внос на "съдове за еднократна употреба от пластмаса" също от Република Турция, правилно административният съд е приел, че по начина на описание на стоките в процесното и това ЕАД, както и факта, че стоките са с един и същ код по ТАРИК - 39231000, не може да бъде обоснован извод за идентичност или сходство на стоките, за да може да се сравняват цените на същите. При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесената стока, и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, като по делото не са представени такива безспорни доказателства. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилно съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че декларираната митническа стойност е занижена. В тази връзка напълно неоснователно е твърдението, изложено в касационната жалба, че административният съд, с оглед служебното начало, е следвало да изиска служебно събиране на доказателства, дори и при неналичието на подобно искане от страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, съдът е длъжен да указва на страните, че за някои обстоятелства от съществено значение за делото не сочат доказателства. Липсва законов текст регламентиращ задължение и правомощие на съда да събира служебно доказателства, с изключение на разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. 2, съгласно която съдът може да назначава служебно само вещи лица, оглед и освидетелстване. С оглед задължението си по чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, съдът, в съдебно заседание от 31.05.2011 г. е указал на ответника, че следва да ангажира доказателства за определяне на новата митническа стойност, съгласно молбата от 30.05.2011 г. Указано е също така, че носи доказателствената тежест във връзка с установеното от него сходство между стоките, поради което и следва да ангажира съответни доказателства в тази насока. В този смисъл не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да се присъдят разноски в доказания размер 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.09.2012 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,