Решение № 2878 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16563/2013 г.

Решение № 2878 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16563/2013 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Чавдар Димитров Савов, в качеството му на управител на "КОПЕКС" ЕООД, чрез пълномощника му адв. Елисавета Вуковска - АК Кюстендил, срещу Решение № 588 от 24.10.2013 г., постановено по адм. дело № 492/2013 г. от Административен съд Пазарджик с доводи за неправилност на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Насрещната страна - Кметът на община Велинград, чрез пълномощника си адв. Георги Иванов оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска на "КОПЕКС" ЕООД представлявано от управителя Чавдар Савов срещу община Велинград за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, представляващи пропуснати ползи от незаконосъобразен акт - Решение № 1914 от 12.12.2008 г. на кмета на община Велинград и сключен договор за обществена поръчка и търговското дружество е осъдено да заплати съдебни разноски в размер на 2 500 лева. За да обоснове този правен резултат съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Претенцията на ищеца е за обезщетение за нанесени вреди, представляващи пропуснати ползи в резултат на нереализирана печалба в размер частично на 70 000 лв., поради допуснати нарушения при провеждане на процедура по обществената поръчка и сключване на договор. Специфичната отговорност по чл. 122л от ЗОП е специална деликтна отговорност, при която се обезщетяват само претърпените загуби. Имуществената отговорност на извършилата нарушение страна по този закон включва само обезщетение за вреди, но не и за пропуснати ползи. Приел е още, че пропуснатите ползи представляват заместител на дължимото и целта на тяхното присъждане е да се възмезди изпълнението на поето задължение между страните, но в процесния случай задължение между ищеца и ответника не е поемано. Липсва още причинна връзка между заявената с исковата претенция пропусната полза - нереализирана печалба на дружеството и въведения като основание на иска незаконосъобразен акт - Решение № 1419 от 12.12.2008 г. на кмета на община Велинград. Обявяването на решението на кмета на община Велинград за незаконосъобразно от Върховния административен съд не влече еднозначен извод, че кметът несъмнено е следвало да определи ищеца за изпълнител и да сключи договор с него. Реализирането на твърдяната печалба, която ищецът твърди, че е вреда като пропусната полза за него, е в зависимост от факта на сключване на договор за обществената поръчка. Този факт се опосредява от издаването на административен акт - решение за избор на изпълнител на обществената поръчка. За да се реализира имуществената отговорност на общината съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, то причинената вреда трябва да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. От събраните по делото доказателства съдът не е могъл да направи обоснован извод, че претендираните вреди - нереализирана печалба - са пряко следствие от незаконосъобразния акт и сключения с класирания на първо място договор. При тази фактическа установеност искът е преценен като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи, които настоящият състав напълно споделя. Съдебната практика по подобни дела е постоянна в разбирането си, че при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването на вредата, същата следва да бъде доказана в процеса. Ищецът в случая следва да докаже по категоричен и безспорен начин, че в следствие от незаконосъобразно издадения административен акт и сключения въз основа на него договор е пропуснал да получи увеличение на имуществото си. Това в случая не е така, тъй като от отмяната на акта на възложителя не следва автоматично и пряко негово задължение да сключи договор за изпълнение на поръчката именно с ищеца. Този извод не се променя от факт, че Комисията за защита на конкуренцията, след като е отменила, като незаконосъобразно, решение № 1914/12.12.2008 г. на кмета на община Велинград е върнала процедурата по възлагане на обществената поръчка на етап разглеждане и оценка на офертите при съобразяване с мотивите й, както и от факта, че поради сключване на договор ново разглеждане на офертите не е извършено. Пропуснатата полза е неосъществено, пропуснато, но сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което не е настъпило единствено по причина, пряко следваща отмяната на незаконосъобразния акт (действие или бездействие) на възложителя. В случая реализирането на твърдяната търговска печалба е опосредено от множество несигурни условия, което прави иска недоказан, както правилно е приел решаващият съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение