Решение № 5344 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2010 г.

ВАСVI отделение15.04.2011 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 26.05.2010 г. по адм. дело № 59 по описа за 2010 г. на Административен съд - Кърджали в частта, с която е отхвърлена жалбата на Елена Сергеева Мехмед от с. Чорбайджийско, обл. Кърджали, против решение № ПОВН - 8/05.03.2010 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Кърджали относно потвърденото разпореждане № 0-08-081-02-00012270/18.01.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5344 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Елена Сергеева Мехмед от с. Чорбайджийско, обл. Кърджали, против решение № 57 от 26.05.2010 г. по адм. дело № 59 по описа за 2010 г. на Административен съд - Кърджали в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решение № ПОВН - 8 от 05.03.2010 г. на Директора на РУСО - Кърджали относно потвърденото разпореждане № 0-08-081-02-00012270/18.01.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 48а от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Елена Сергеева Мехмед от с. Чорбайджийско, обл. Кърджали, против решение № ПОВН - 8/05.03.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" относно потвърденото с него разпореждане № 0-08-081-02-00012270/18.01.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство (бременност и раждане) за остатъка от 135 до 315/410 календарни дни, считано от 26.12.2009 г. За да постанови решението си, Административен съд - Кърджали законосъобразно е приел, че жалбоподателката не е изпълнила двете кумулативни условия за придобиване на право на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване. Безспорно е обстоятелството, че към 26.12.2009 г., когато е подала заявление за отпускане на обезщетение, тя не е придобила изискуемия 12-месечен осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство. Декларацията за регистрацията й в ТД на НАП - Кърджали като самоосигуряващо се лице за посочените осигурителни рискове е била подадена на 17.03.2009 г. и в нея като начална дата на започнатата дейност като тютюнопроизводител е посочена 17.01.2009 г. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и неправилно прилагане на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (изм. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) създава право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурителният стаж от 12 месеца следва да е придобит към датата на възникване на осигурителното събитие. От приложеното по делото удостоверение за раждане (л. 25) се установява, че осигурителното събитие е възникнало на 23.09.2009 г., когато Елена Сергеева Мехмед е родила дете от мъжки пол Ефе Шенер Мехмед. Условието по чл. 48а от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност 12 месеца не е изпълнено, тъй като в подадената на 17.03.2009 г. декларация до ТД на НАП Кърджали самоосигуряващото се лице е посочило 17.01.2009 г. като начална дата на упражняване на трудовата дейност. С оглед на така установените обстоятелства изложените в касационната жалба доводи относно действителния начален момент, от който лицето е започнало да упражнява трудова дейност, са ирелевантни за изхода на спора. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. В разглеждания случай лицето е пропуснало този срок, поради което правото на осигуряване за общо заболяване и майчинство е възникнало на датата на подаване на декларацията 17.03.2009 г. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство поради неизпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 48а от КСО, са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1