Решение № 14630 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10830/2020 г.

Решение № 14630 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10830/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Ночев, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат С. Г. против решение № 3638 от 07.07.2020 г. по адм. дело № 1175/2020 г. на Административен съд-С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21–7 от 13.01.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ– С. град, с което са оставени без уважение жалбата му с вх. № 1012 – 21 – 1888 от 21.10.2019 г. срещу разпореждане № [ЕГН] от 02.09.2019 г. на ръководител "ПО", и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че не се е явил в съдебното заседание на 16.06.2020 г. по уважителни причини във връзка с проведени действия в имот, на който е бил ползвател и пълномощник на собственика. Твърди, че е бил лишен от възможността да участва и организира защитата си по делото. Сочи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и е направил необосновани изводи във връзка със събраните доказателства. По подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения се иска отмяна на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане, при алтернативност отмяна на административния акт. Претендира адвокатско възнаграждение във връзка с чл. 38 от ЗА. Ответникът по касационната жалба - директора на ТП на НОИ С.- град чрез гл. юрисконсулт Д. П. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд-С.-град е отхвърлил жалбата на Ц. Ночев против решение № 2153-21–7 от 13.01.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ С.- град, с което са оставени без уважение жалбата му с вх. № 1012 – 21 – 1888 от 21.10.2019 г. срещу разпореждане № [ЕГН] от 02.09.2019 г. на ръководител "ПО". С разпореждането е поправено разпореждане от 13.03.2017 г. и последващите го относно неправилно зачетен осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2016 г. -31.10.2018 г. от фирма "Лил Ема инженеринг"ЕАД, поради заличаване на данни след проверка, изменена е личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 22.11.2016 г. и е постановено възстановяване на недължимо изплатени суми от пенсия по реда на чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 113 от КСО. Съдът е приел, че след като данните за осигурителен стаж са заличени са налице предпоставки за изменение на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 22.11.2016 г. Решението е правилно. Установено е по делото, че с със заявление вх. № 2112-21-467/08.02.2016 г. Ц. Ночев е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на ЕР на ТЕЛК № 3995/02.12.2015 г., с което органите на медицинската експертиза са дали оценка на работоспособността 56% ТНР с дата на инвалидизиране 02.12.2015 г. и срок на инвалидността 01.12.2018 г. Към този момент на Ночев е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране в размер на 25 години, 02 месеца и 00 дни. С разпореждане № [ЕГН]/1 от 29.02.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отпусната лична пенсия за ИОЗ, на основание чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 02.12.2015 г. С разпореждане от 13.03.2017 г. и последващи го разпореждания размерът на личната пенсия за инвалидност е променян. При извършена от контролните органи на НОИ проверка по разходите на ДОО на осигурител "Лил Ема инженеринг"ЕАД, обективирана в Констативен протокол №КП-5-21-00572552 от 31.05.2019 г. за периода 01.01.2016 г. -31.05.2019 г. е установено, че дружеството не е извършвало търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Прието е, че по отношение назначените лица в спорния период не е изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и същите не са осигурените лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Освен това в хода на проверката, изпълнителният директор и едноличен собственик на капитала на "Лил Ема инженеринг"ЕАД през спорния период по данни от Търговския регистър-И. Е. е представил нотариално заверена декларация, че няма на негово име фирми, не притежава фирмени документи, печат, ведомости и трудови досиета, не е назначавал лица на трудов договор и не е подписвал и подпечатвал никакви документи, че не знае, че е собственик, нито знае името на фирмата. Заявява, че не е сключвал трудови договори и не разполага с документи, разплащателни ведомости и печат на дружеството. Във връзка с проверката на осигурителя са дадени задължителни предписания №ЗД-1-21-00575149/06.06.2019 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 01 за посочени в предписанията лица, включително и на Ц. Ночев. Поради неизпълнение на задължителните предписания са предприети мерки и неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са служебно заличени. С разпореждане № № [ЕГН]/11 от 02.09.2019 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО е поправено разпореждане от 13.03.2017 г. и последващите го разпореждания, с които размерът на пенсията е променян. Постановено е надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. С решение № 2153-21–7 от 13.01.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ– С. град във връзка с жалба на Ночев, разпореждането е оставено в сила. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, от които е видно, че дружеството "Лил Ема инженеринг"ЕАД не е извършвало търговска дейност по смисъла на Търговския закон. За периода 2014 г. и 2015 г. същото има подадени ГДД с отрицателен финансов резултат, а за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. няма данни за подадени от дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО, нито за подадени ГФО, отразени в ТР. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурените лица от дружеството по отношение на спорните периоди от 2016 г., 2017 г., и 2018 г. са подавани пред НАП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на дейност сама по себе си води до липса на необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. Спрямо назначените лица в спорния период, включително и по отношение на Ночев не е изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица. След като неправилно подадените данни са служебно заличени административният орган е бил задължен да измени отпусната пенсия за инвалидност, съответно да разпореди надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП– 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. С оглед на изложеното правилно административният орган не е зачел приложената от жалбоподателя копие от трудова книжка във връзка със спорните периоди. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че в настоящия случай недобросъвестността на Ночев е доказана по категоричен начин. Същият е знаел, че не е полагал труд в "Лил Ема инженеринг" ЕАД, но е представил пред длъжностно лице по пенсионно осигуряване документи в противния смисъл. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни са и наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционният съд. За проведеното съдебно заседание на 16.06.2020 г., отсрочено до този момент на два пъти по обективни причини, Ночев е бил надлежно призован на 07.05.2020 г. Същият е разполагал с достатъчно време да подсигури защитата си. Твърдените от него причини за неявяването му в съдебно заседание не представляват препятствие, което страната не е могла да отстрани, по смисъла на чл. 139, ал. 1 от АПК. Представените като доказателство договор от 07.12.2015 г. и доклад от 16.06.2020 г. не касаят Ночев. В договора и доклада е посочено, че предмет на договора е извършването на невъоръжена охрана на обект заведение "Мондо", което се съдържа и в приложения доклад на Т. В. Двата документа не сочат на ангажираност на Ночев на посочената дата. Освен това жалбоподателят не е предприел конкретни действия за евентуално отлагане на делото, съответно не е представил доказателства за невъзможността си да се яви в съдебно заседание. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100, 00/сто/лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,