Решение № 2551 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2017 г.

Решение № 2551 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) подадена, чрез юрисконсулт Д. П. срещу Решение № 438 от 06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 505/2017 г. на Административен съд Х. (АС Х.). В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че административният съд не е обсъдил установените факти и обстоятелства от представената бежанска история, и че направените от него заключения се нeправилни. Касационният жалбоподател в писмени бележки, излага допълнителни аргументи, че не е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.). Ответникът- С. Н., гражданка на Афганистан, чрез адв. С. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С Решение № 438 от 06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 505/2017 г. на Административен съд Х. е ОТМЕНЕНО по жалба на С. Н., непълнолетна, действаща лично и със съгласието майка си Решение № 8456/07.04.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е ВЪРНАТА за ново произнасяне от административния орган. Дадени са указания при издаване на новото решение, административният орган да се произнесе и относно сигурността на държавата по произход на лицето, като отчете актуалните данни за обстановката в Афганистан към датата на постановяване на административния акт. За да стигне до този резултат решаващият съд, приема, че към момента на постановяване на процесното решение, както и към момента на постановяване на оспореният административен акт, жалбоподателката е била непълнолетна, което води до необходимост от спазване на нормите на ЗЗдет. Посочено е, че е в случая не е спазено изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗДДет. На следващо място, съдът е приел, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Според адм. съд се установява, че в административната преписка липсват доказателства, органа да е разяснявал на непълнолетната, редът за реализиране на правото й на безплатна правна помощ, както и че на запознаването й със тези указания не е присъствал законният й представител по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Във връзка с изложеното, съдът е приел, че компетентните органи не са издали заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗУБ и по този начин не са създали правната фигура на законен представител на непълнолетния жалбоподател. Съдът е направил извод, че без тази заповед лицето, отговарящо на условията на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ няма правомощията по чл. 25, ал. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУБ и следователно не може да извърши надлежно упълномощаване на процесуален представител на непълнолетния жалбоподател. Счита, че оспореното Решение № 8456/07.04.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците следва да се отмени, поради допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила в производството по предоставяне на статут, като преписката се върне на органа за ново разглеждане и произнасяне, при съответно спазване на дадените указания по прилагане на закона. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС Х. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на обжалваното решение от АС Х. не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалният закон. Изложените доводи в касационната жалба за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не променят извода за обоснованост и правилност на съдебното решение. Административният съд е направил правилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилна е преценката на съда, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗЗД съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС (Директива 2011/95), Р. Д. II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и т. н. Този принцип, се съблюдава и в съдебната практика на ЕСПЧ (решение от 20.10.2009 по делото Defence for C. I. срещу Нидерландия и посочено по делото Rahimi срещу Гърция, решение от 5.04.2011 г.). Съгласно цитираната практика зачитането на висшите интереси на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат специални грижи за тях. В тълкуването на посочения принцип липсата на доклад или становище от социален работник в рамките на административното производство пред ДАБ, представлява съществено нарушение на производството по предоставяне на закрила на непълнолетен, обуславящо отмяна на оспорения административен акт. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на непълнолетния чужденец, изпратения социален работник от Д "СП" Харманли да е изразил становище, или да е представен доклад от същата дирекция. Настоящата инстанция споделя и извода на АС Х. за допуснато нарушение чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. В административното производство следва да е гарантирано правото на детето да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. От административния орган не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетната, да е било обяснено правото на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Спецификата на конкретния случай е изисквала изрично, конкретно и специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето. От представените доказателства не се формира извод в хода на административното производство да е разяснено съществуващото законово право. Първостепенният съд е постановил решението си в съответствие със закона, като е върнал преписката на административния орган, при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Допуснатите в административното производство нарушения на административно производствените правила следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на административната преписка. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение