Решение № 1415 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2012 г.

Решение № 1415 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез процесуалния му представител юрк. Попгеоргиева, срещу решение № 1966 от 9.04.2012 г. по адм. д. № 1854/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № К 47-0324/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 13 102 лв. по ЕАД № 07ВG005003Н000096/14032007, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Аурубис България" АД, с предишно наименование "Кумерио Мед" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Йорданова. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представените документи за внесено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно. Върховният административен съд намира касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, за процесуално допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Производството е по втора касационна жалба след постановено решение № 2371/16.02.2012 г. по адм. д. № 8004/2009 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 44/16.04.2009 г. по адм. д. № 585/2009 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било решение на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД 07ВG005003Н000096/14032007 за ДДС в размер на 13 102 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отмени решението в оспорената му част, първоинстанционният съд в подробни и аргументирани мотиви е изложил съображенията си за незаконосъобразност на административния акт в тази част като е съобразил и установената съдебна практика по дела със същия предмет и между същите страни, както и с постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, със същия предмет и между същите страни, в което СЕС е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащането на дължимата сума и то само ако длъжникът е бил надлежно уведомен за това след датата на вземане под отчет на вземането. В случая съдът обосновано е приел, че длъжникът "Аурубис България" АД (с предходно наименование "Кумерио Мед" АД) - гр. Пирдоп не е бил валидно уведомен за допълнителното задължение за ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 221, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета след датата на вземането под отчет на задължението, съответно не следва да се дължи лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване, тъй като уведомлението за задължението е получено на 08.02.2008 г. преди датата на вземане под отчет на задължението - 11.05.2008 г., а главницата по дължимия ДДС е заплатена изцяло от длъжникът на 21.05.2008 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и приема, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 136,91 лв., за плащането на което е представен банков документ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,