Решение № 8358 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2012 г.

Решение № 8358 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Руслан Стоянов Кирилов, земеделски производител от гр. Брезник, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно - адвокат Божидар Велков от гр. София, срещу решение № 207 от 28.12.2011 г. по адм. дело № 315/2011 г. на Административен съд - гр. Перник. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу постановление по чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), издадено на 01.08.2011 г. от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област", гр. София, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между него и лицето Мехмед Зекерие Максуд, изпълняващо длъжността дояч в кравефермата на жалбоподателя в гр. Брезник. За да постанови този резултат съдът е приел, че събраните по делото доказателства - показанията на свид. Ася Елмазова Алекова, декларация на Максуд и симулативния граждански договор за изработка от 29.05.2011 г., прикриващ трудов договор - обосновават извода, че Мехмед Зекерие Максуд е осъществявал трудови функции, за което е предоставил работната си сила. Поради това оспореното от Руслан Стоянов Кирилов постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ е законосъобразно. Работникът - страна по трудово правоотношение, предоставя работната си сила, като изпълнява работата, за която се е уговорил. В замяна на това другата страна по това правоотношение - работодателят - е длъжен да му заплати уговореното трудово възнаграждение, дори когато положеният от работника труд е бил безрезултатен (разбира се, тук се има предвид добросъвестно положен от работника труд, при спазване на трудовата и технологична дисциплина, т. е. тук се има предвид случая, при който работникът няма вина за липсата на полза от неговия труд). Изпълнителят по договор за изработка предоставя определен краен резултат (предмет или услуга), за чието изработване (осъществяване) също е положил труд, но не този труд е същността на неговото задължение, а уговореният резултат. Поради това, ако този резултат не е осъществен, изработващият няма да получи възнаграждение, независимо от обема на положения от него труд. От съдържанието на т. нар. граждански договор с дата 29.05.2011 г. (на л. 39 от делото на ПкАС) се вижда, че по него е уговорено изпълнителят "всеки втори и четвърти вторник от месеца да почиства торта на кравите" без каквото и да било пояснение колко крави в колко обора и т. н. Очевидно е предназначението на този договор да прикрие действителната уговорка между страните Мехмед Максуд да предоставя работната си сила, а според чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Само този симулативен договор е достатъчен за извода, че издаденото постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ е законосъобразно и обосновано. Като е отхвърлил жалбата срещу това постановление Пернишкият административен съд не е нарушил, а правилно е приложил материалния закон. В касационното производство не се установиха съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи изводите на първоинстанционния съд за правната същност на посочения договор. Освен това тези изводи са и обосновани. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Останалите доводи в касационната жалба са ирелевантни, поради което не следва да бъдат обсъждани. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,