Решение № 12776 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8632/2016 г.

Решение № 12776 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8632/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Регионалната инспекция по околната среда и водите П., срещу решение № 310 от 27.06.2016 г., постановено по адм. дело № 385/2016 г. по описа на Административен съд П., с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу инспекцията иск. Ответната страна - Х. И. И., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд П. е уважил като основателен предявения от Х. И. против Регионална инспекция по околната среда и водите П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като му е присъдил обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебни производства, приключили с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно. Осъдил е ответника да заплати и сторените от ищеца разноски по делото - адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт, развило се пред Районен съд П.. По това дело е представен договор за правна защита и съдействие с дата 1.07.2015 г., съгласно който "договорено възнаграждение 200 двеста - изплатени". Не е конкретизирано в договора по какъв начин ще бъде заплатена договорената сума, съответно изплащането и по този начин. При така установеното не може да се направи извод, че е налице реално заплатена сума за осъществената правна защита в това съдебно производство, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството, развило се пред Административен съд П., с решението по което е оставено в сила решението на Районен съд П., с което е отменено наказателното постановление с наложена на ищеца глоба, е представен договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, същото следва да се заплати в брой и е заплатено в брой при сключване на договора. Следователно по отношение на тази сума предявеният иск се явява основателен и доказан. Налице са предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - реално причинена вреда в пряка причинна връзка от отменения акт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта, с която е уважен предявеният иск за сума в размер на 200 лева и неправилно в останалата му част, с която е уважен предявеният иск над този размер до претендирания такъв от 400 лева, поради което решението в тази му част следва да бъде отменено, а предявеният от Х. И. срещу Регионална инспекция по околната среда и водите П. иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди отхвърлен в частта му над присъдения размер от 200 лева, до претендирания такъв от 400 лева. С обжалваното решение на ищеца са присъдени разноски в размер на 310 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева внесена държавна такса. Пред настоящата инстанция също са направени разноски от тази страна за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по договор за правна помощ от 21.07.2016 г., които се претендират и за които е представен списък по чл. 80 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, дължимото се възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от иска в случая е 300 лева. Тъй като сума в такъв размер е присъдена с първоинстанционното решение, то същото в тази му част следва да бъде оставено в сила, като се отхвърли искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение