Решение № 8032 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Билла България" ЕООД, подадена чрез адв. Димитрова срещу Решение 1194/22.02.2024г., постановено по адм.д.7942/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Билла България" ЕООД срещу Заповед 639/21.06.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се решаващите изводи на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че в случая не е осъществен състава на чл.68д, ал.1, предл.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), доколкото Билла България" ЕООД не е предоставило невярна и подвеждаща информация за цената на стоката. Твърди се, че невярната информация е била поставена върху трите разфасовки от производителя, а обявената от Билла България" ЕООД цена на артикулите е вярната и именно на тази цена трите разфасовки са били маркирани на касата. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение. Касационната жалба се поддържа чрез адв. Димитрова. Претендира се присъждане на разноски, представляващи държавна такса за касационното оспорване. Ответникът по касационната жалба председателя на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: На 15.03.2023 г. е извършена проверка от служители на РД Монтана при КЗП, съвместно със служители на БАБХ и НАП, в търговски обект - магазин 801, находящ се в Враца, ул. Илия Кръстеняков1, стопанисван от Билла България" ЕООД, за резултатите от която е съставен констативен протокол с К-2742296 от 15.03.2023 г. Отразено е в констативния протокол, че преди да се представят като контролен орган, служителите на КЗП са направили контролна покупка на хранителни и нехранителни стоки, включително 3 броя разфасовки македонска наденица на Леки", предварително опаковани от производителя, с определен от него различен грамаж, като е издаден системен бон 4802/15.03.2023 г. В хода на проверката е установено, че в магазина към датата на проверката се предлага за продажба артикул с артикулен 402343, "Македонска наденица Леки", като пред артикула на щанда е поставен етикет, съдържащ следната информация: LEKI Наденица Македонска 1 кг АКЦИЯ -24 % Предишна цена 12,50 лв. Нова цена (намалена) 9,49 лв.. Констатирано е от проверяващите, че на етикет, поставен върху всяка от разфасовките, е обозначена по-ниска цена за единица мярка /килограм/ - 8,90 лв., и изчислена върху нея продажна цена за съответния грамаж. В констативния протокол е отразено, че отделните разфасовки от стоката Македонска наденица на Леки" са маркирани на касата с продажна цена 15.48 лв., изчислена върху посочената на етикета пред стоката предишна цена за единица мярка 12.50 лв./кг., като е приложена отстъпка в размер на - 3.73 лв. и след изчисление се получава продажна цена на всяка една от разфасовките от 9,49 лв./кг. Въз основа на установеното и след изготвяне на докладна записка с изх. Ц-02-1086/02.06.2023 г. от главен директор на ГД "Контрол на пазара" при КЗП относно извършената проверка в търговския обект, на проведено на 12.06.2023 г. заседание на КЗП, е прието единодушно решение по т. 4.1, че Билла България ЕООД при упражняване на своята дейност използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: Търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената за единица мярка /килограм/ и продажната цена върху етикет на опаковката на предлагани за продажба стоки /в т.ч. " Македонска наденица" на " Леки"/, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, които се маркират на касата на по-висока цена за единица мярка и продажна цена, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Въз основа на констатациите, обективирани в констативния протокол, и така взетото решение е издадена заповед 639 от 21.06.2023 г. на председателя на КЗП, с която на Билла България ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената за единица мярка /килограм/ и продажната цена върху етикет на опаковката на предлагани за продажба стоки /в т.ч. Македонска наденица" на Леки"/, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, които се маркират на касата на по-висока цена за единица мярка и продажна цена. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП, доколкото в случая е установено, че обозначените върху етикетите на отделните разфасовки цени за единица мярка /килограм/ и продажна цена са по-ниски от действителните цени, които при маркиране на касата са по-високи, съответно информацията за цената за единица мярка /килограм/ и продажната цена на всяка от разфасовките е невярна, тъй като не е реална и потребителите следва да заплатят по-висока продажна цена, изчислена на база посочената по-висока цена за килограм върху етикета, поставен пред стоката. В тази връзка е направен извод, че е налице несъответствие между обозначената цена върху етикета на опаковката и действителната цена на продукта, с което на потребителите се предоставя невярна и следователно подвеждаща информация относно цената, която въвежда или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. За недоказани са приети възраженията на жалбоподателя, че цената върху опаковката е обявена от производителяа, доколкото върху стоките са обявени цени на единица мярка /килограм/ и продажна цена, без същите да са обозначени като препоръчителна цена на производителя и съответно незадължителна за търговеца, при което потребителят не би могъл да се ориентира по коя от двете цени ще бъде таксувана стоката по обявената върху опаковката на стоката или по обявената върху етикета, поставен пред нея. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на Комисията за защита на потребителите да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С процесната заповед органът е забранил на Билла България ЕООД да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за Македонска наденица на Леки, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, които се маркират на касата на по-висока цена за единица мярка и продажна цена. За да е налице визираната от органа нелоялна заблуждаваща практика, следва да е установено, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. В случая, посочените в заповедта факти не изпълват състава на твърдяното нарушение. Видно от установеното в хода на извършената от служители на КЗП проверка, етикетите върху процесните опаковки съдържащи информация за цена за килограм и за конкретната разфасовка са били поставени от производителя, а не от търговеца. Безспорно, посочената от производителя на стоката цена не е задължителна за търговеца, който би могъл да продава стоката на по-ниска или по-висока цена, като със съответен етикет обозначи цената в близост до предлагания артикул. В случая това е било сторено и потребителите са имали възможност да видят цената обявена от Билла България ЕООД, за която няма спор, че е била означена на рафта пред разфасовките върху етикет, поставен от търговеца и именно това е цената на която в случая са продадени хранителните стоки. И след като етикет на търговеца за цената на стоката е бил налице и стоката е продадена именно на обявената от търговеца цена, не може да се приеме, че е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Следователно, в процесния случай не е налице един от елементите от фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно предоставяне на невярна информация от страна на търговеца. В действителност поставянето на етикет с невярна информация за цената представлява нелоялна търговска практика, но същата не е извършена от Билла България ЕООД. Предвид изложеното, неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, поради което постановения съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени заповедта. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски за касационното производство, представляващи заплатена държавна такса в размер на 370 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение