Решение № 11348 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2018 г.

Решение № 11348 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет – Дупница против решение № 221/15.12.2017 г. на Административния съд – Кюстендил по адм. д. № 243/2017 година.

С обжалваното решение, по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил е отменен чл. 50, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Дупница, приета с решение № 132 от 14.12.2006 г. по протокол № 20 от 14.12.2006 г. на Общински съвет – Дупница.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли касационния протест.

Ответникът – прокурор при Окръжна прокуратура Кюстендил не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Дупница, приета с решение № 132 от 14.12.2006 г. по протокол № 20 от 14.12.2006 г. на Общински съвет – Дупница. Разпоредбата гласи:

"При продажба и замяна на общински жилища, физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 2% изчислени върху пазарната оценка, определена по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС:

1. на жилището, предмет на продажба;

1. на жилището с по-висока пазарна цена при замяна."

В протеста на прокурора, с който е сезиран административния съд се твърди, че таксата е без основание и противоречи на чл. 7, 8 и 9 от Закона за местните данъци и такси.

Административният съд е преценил, че при приемане на Наредбата, част от която е оспорената разпоредба са спазени административнопроизводствените правила за приемането й. В тази връзка е посочил, че проектът за наредбата е бил придружен с докладна, която отговаряла на изискванията за съдържание в чл. 28, ал. 2 ЗНА, заседанието на общинския съвет било проведено при необходимия кворум и след дискусия в съответствие с чл. 77 АПК, наредбата била приета с мнозинство от 27 гласа, а текстът на приетата наредба бил удостоверен от председателя на ОС-Дупница, съобразно изискването на чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК и чл. 34, т. 3 ЗНА. За да отмени оспорената разпоредба е приел, че таксата в нея не е предвидена в чл. 6, ал. 1, б. "а" - "к" от ЗМДТ, в който изчерпателно били установени видовете такси, които общината събира. Във връзка с това, съдът е приел, че режийните разноски, регламентирани с оспорената разпоредба са без основание. Съдът е посочил, че по закон таксата винаги трябва да бъде обвързана с предоставена услуга, което произтичало от чл. 6 и чл. 7 ЗМДТ, а такава услуга в оспорената разпоредба не била посочена

Решението на административния съд е правилно.

На първо място касационната инстанция счита, че режийните разноски като вид разход за общината са посочени в § 1, т. 15 ДР във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ като част от пълните разходи на общината по предоставяне на дадена услуга. По смисъла на § 1, т. 15 ДР от ЗМДТ, режийните разходи наред с разходите за работни заплати и осигуровки на персонала; както и материални, консултантски разходи; разходи за управление и контрол; разходи по събиране на таксите и други, имат отношение към формирането на размера на таксите, определени конкретно от общинския съвет за дадени услуги. При посочената уредба обаче следва, че режийните разноски са част от пълните разходи, които се покриват посредством съответната местна такса за дадена услуга, която общината предоставя. С оспорената разпоредба де факто се въвежда местна такса на основание чл. 111 във вр. с чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ за услуга по разпореждане с общинско имущество. Определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, съгласно чл. 9 ЗМДТ във вр. с чл. 111 ЗМДТ, следва да се извърши с отделен подзаконов нормативен акт, приет на това основание. Затова систематичното място на протестирания текст не е в Наредбата по чл. 45а и чл. 47 ЗОбС (на което основание е издадена процесната наредба), а в тази по чл. 9 ЗМДТ, защото съгласно чл. 12 ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, а чл. 10 ЗНА предписва обществени отношения от една и съща област да се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.

Не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че към проекта за наредбата има изложени съображения, каквито съдържала докладната записка. Член 28 ЗНА в приложимата към 2006 редакция изисква към проекта за нормативен акт да има мотиви. След като в оспорената разпоредба не е посочено, какви разходи се покриват с режийните разноски, това е следвало да се посочи в мотивите към проекта за наредбата, наред с пълна икономическа обосновка защо е необходимо събирането на такива разноски, и то именно в определяемия размер. Липсата на мотиви във връзка с оспорената разпоредба, води до невъзможност съдът, при осъществяване на проверката за законосъобразност, да определи съдържанието на "режийните разноски".

Касационната инстанция намира, че с обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Начинът по който е регламентиран и определяемия размер на режийните разноски, не може да обоснове извод за спазването на чл. 8 ЗМДТ. Материално-техническите и административните разходи по предоставяне на съответната услуга имат реално изражение, което означава, че размерът на т. нар. "режийни разноски" не може да се определя в зависимост от пазарната оценка на общинския имот- предмет на разпореждането.

Протестираната разпоредба, освен че противоречи на норми от Закона за местните данъци и такси, както правилно е приел и административния съд, е приета и при допуснато нарушение на административно - производствените правила - чл. 28 ЗНА в приложимата му редакция към 2006 година, което обосновава отмяната й. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд