Решение № 4613 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10884/2015 г.

Решение № 4613 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10884/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Делото е във фаза на втора касация.

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, срещу Решение № 2535 от 14.04.2015 г. на Административен съд София град, постановено по административно дело № 1924/2015 г., с което е отменен Ревизионен акт № 2101201522/21.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София - град, в частта, в която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит: - в размер общо на 20 416 лева по фактури № 39/1.02.2011 г.; № 43/3.02.2011 г.; № 19/7.03.2011 г.; № 20/8.03.2011 г.; № 27/21.03.2011 г. и № 28/22.03.2011 г., издадени от "Кавар" ООД; - в размер на 5710 лева по фактура № 3000000012/18.05.2011 г., издадена от "Богарт 2006" ООД;

• в размер общо на 25 020 лева по фактури № 133/11.05.2011 г.; № 1000000143/1.06.2011 г.; № 1000000147/16.06.2011 г.; № 1000000172/4.07.2011 г.; № 1000000176/18.07.2011 г. и № 1000000/22.07.2011 г., издадени от "Интерпроп България" ООД

• в размер общо на 24 784 лева по фактури № 123/3.01.2011 г.; № 124/4.01.2011 г.; № 147/6.01.2011 г.; № 149/7.01.2011 г.; № 157/20.01.2011 г.; № 158/21.01.2011 г.; № 180/11.02.2011 г.; № 181/11.02.2011 г.; № 184/21.02.2011 г. и № 185/21.02.2011 г., издадени от "Енира" ЕООД;

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с ангажираните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Плейграунд" ООД, редовно призован, не се явява и не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 1833/18.02.2015 г., постановено по адм. д. № 5652/2014 г., Върховен административен съд е отменил Решение 1108 от 25.02.2014 г. на Административен съд София град, по адм. д. № 10244 по описа за 2012 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град.

При новото разглеждане на делото административният съд е отменил Ревизионен акт № 2101201522/21.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София - град, в частта, в която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит: - в размер общо на 20 416 лева по фактури № 39/1.02.2011 г.; № 43/3.02.2011 г.; № 19/7.03.2011 г.; № 20/8.03.2011 г.; № 27/21.03.2011 г. и № 28/22.03.2011 г., издадени от "Кавар" ООД; - в размер на 5710 лева по фактура № 3000000012/18.05.2011 г., издадена от "Богарт 2006" ООД;

• в размер общо на 25 020 лева по фактури № 133/11.05.2011 г.; № 1000000143/1.06.2011 г.; № 1000000147/16.06.2011 г.; № 1000000172/4.07.2011 г.; № 1000000176/18.07.2011 г. и № 1000000/22.07.2011 г., издадени от "Интерпроп България" ООД;

• в размер общо на 24 784 лева по фактури № 123/3.01.2011 г.; № 124/4.01.2011 г.; № 147/6.01.2011 г.; № 149/7.01.2011 г.; № 157/20.01.2011 г.; № 158/21.01.2011 г.; № 180/11.02.2011 г.; № 181/11.02.2011 г.; № 184/21.02.2011 г. и № 185/21.02.2011 г., издадени от "Енира" ЕООД;

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.

По същество на спора съдът е изложил подробни доводи досежно всеки от процесните доставчици и е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е приетo наличие на реално извършена доставка на услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС относно доставчиците "Кавар" ООД, "Богарт 2006" ООД, "Интерпроп България" ООД и "Енира" ЕООД. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение, постановено по адм. дело № 5652/2014 г. от 3 - чл. състав на ВАС. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, съобразно събраните доказателства по делото и са изложени мотиви за прилагането на материалния закон.

Наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на услуги.

Правилен е изводът за частична незаконосъобразност на обжалвания РА, с който на Плейграунд" ООД - е отказан данъчен кредит в процесния размер по фактури издадени от "Кавар" ООД, "Богарт 2006" ООД, "Интерпроп България" ООД и "Енира" ЕООД. Съдът е изпълнил задълженията по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 от ГПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/, като подробно е обсъдил събраните доказателства, в т. ч. и експертното заключение на приетата ССЕ, отчел е и доводите на страните, въз основа на чийто анализ и съпоставяне е извел верен правен извод за реалност на спорните доставки по издадените фактури за доставки на услуги от контрагентите на дружеството.

Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС.

Доказателствата по делото сочат по изискуемия категоричен начин изпълнение на законовите изисквания за признаване на това субективно право, поради което основателно същото е признато.

Относно доставчика "Кавар" ООД, правилно е приел първоинстанционният съд, че с представянето на договора за изработка на рекламни материали от 27.01.2011 г., приложените приемо - предавателни протоколи към всяка фактура, в които е описано основното съдържание на рекламния материал, и от заключението на вещото лице може да се направи извод за реалност на процесните доставки. Протоколите съдържат подпис и печат на "предал" и "приел". Фактурите са надлежно осчетоводени от жалбоподателя и са платени по банков път, обосновано със съответните счетоводни статии за плащането и извлечение от банковата сметка във ПИБ.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че относно недоказаната кадрова и материална обезпеченост, в случая, при доказано по делото приемо -предаване на договорените услуги от доставчика на получателя, жалбоподателят не може да бъде санкциониран с непризнаване на данъчния кредит, тъй като той не разполага с процесуална възможност да се снабди с доказателства, относно кадровата и материална обезпеченост на доставчика си, който не може да бъде открит и то обезпеченост за минал период - 2011 г. Освен това естеството на услугите е такова, че не предполага значителен кадрови и технически ресурс. Извън горното вещото лице е установило, че услугите по спорните фактури са използвани от жалбоподателя за извършване на облагаеми доставки, съответно са получавани приходи от тях.

Предвид изложеното, правилно е приел АССГ, че незаконосъобразно на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС на "Плейграунд" ООД е било отказано правото на данъчен кредит в размер на 20 416 лв. по фактурите, издадени от "Кавар" ООД.

Относно доставчика "Богарт 2006" ООД.

Правилно е прието от АССГ, че от приложения договор с този доставчик от 6.05.2011 г. е видно, че предмет на договора е поддръжка и профилактика на рекламни съоръжения на футболни стадиони в страната по предварителни заявки. Възложителят се е задължил в т. 3.1.2. от договора да приема извършената в съответствие с настоящия договор работа чрез свой представител. Приложена е заявка за профилактика, съгласно договора, подписана от двете страни за стадион Сливен от 6.05.2011 г. и съответни заявки от същата дата за стадионите в Търговище Силистра, Разград, Благоевград, Велико Търново, Варна, Габрово, Калиакра Монтана, Поморие, Севлиево. Договорът с този доставчик е сключен от жалбоподателя, с оглед изпълнение на задълженията, които е поел по Договор от 3.01.2011 г. между "С. В. РСА България" ООД възложител и "Плейграунд" ООД- изпълнител, с предмет изпълнителят да монтира, поддържа и демонтира вертикални рекламни пана на възложителя по футболни стадиони. За извършената доставка "Плейграунд" ООД е издал на "С. В. РСА България" ООД съответните фактури. Всички фактури са осчетоводени през 2011 г. и са включени в дневника на продажбите за съответния данъчен период. Предвид събраните от съда доказателства са налице данни за реално извършване на фактурираната доставка с фактура № 3000000012/18.05.2011 г., издадена от "Богарт 2006" ООД с предмет на услугата - поддръжка с профилактика на рекламни съоръжения на футболни стадиони в страната и начислено ДДС 5710 лева, поради което непризнаването на данъчен кредит по тази причина е незаконосъобразно и правилно и законосъобразно РА в тази част е отменен.

Относно доставчика "Интерпроп България" ООД правилно е приел първоинстанционният съд, че е представен договор за рекламни постери от 27.04.2011 г. сключен между "Интерпроп България" ООД и възлага на изпълнителя изработване на рекламни постери, които се одобряват от възложителя. Същите са изработват с материали, средства и персонал на изпълнителя по одобрен и утвърден от възложителя проект, а ако се налагат промени, изпълнителят следва да ги съгласува предварително със възложителя. В изпълнение клаузите на договора са приложени поръчки, с които се уточнява брой, единична цена на паната и обща стойност, приложени са и отчети - едностранни удостоверителни документи, подписани и подпечатани само от управителя на "Интерпроп България" ООД за общата стойност по съответните поръчки. Тези отчети са изготвени в изпълнение на чл. 5 от договора, според който за цялостното изпълнение по договора възложителят възлага с поръчки изработката на рекламните постери и след одобрение и представяне на отчет заплаща сумата по поръчката, с банков превод. Правилно първоинстанционният съд е признал правото на данъчен кредит по фактури № 133/11.05.2011 г.; № 1000000143/1.06.2011 г.; № 1000000147/16.06.2011 г.; № 1000000172/4.07.2011 г.; № 1000000176/18.07.2011 г. и № 1000000/22.07.2011 г., издадени от "Интерпроп България" ООД общо на размер на 25 020 лева.

Относно доставчика "Енира" ЕООД правилно е приел първоинстанционният съд, че стойностите по фактурите съответстват на договореното в представените допълнителни анекси, като за отделните поддоставки по всеки анекс е приложен съответен приемо - предавателен протокол, подписан и подпечатан от представители на изпълнителя и възложителя, както и справка за счетоводната статия, в която е отразен разходът от възложителя. Вещото лице е изготвило подробно заключението си, позовавайки се на тези доказателства, като е съпоставило всяка фактура със съответния анекс към рамковия договор от 29.12.2010 г. с предмет изработка на рекламни постери.

Вещото лице е установило, че услугите по спорните фактури са използвани от жалбоподателя за извършване на облагаеми доставки, съответно са получавани приходи от тях. Ето защо, РА в частта, в която е отказано на основание чл. 68, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Енира" ЕООД в размер общо на 24784 лв. правилно е отменен от първоинстанционния съд като незаконосъобразен.

В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено още, че сама по себе си неустановеността на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. Само въз основа на тези обстоятелства, не може да се направи извод, че доставките не са реални. В настоящия случай следва да се има предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Неса представени разноски за направени разноски от страна на ответника по касация.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,