Решение № 5737 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район „Витоша“ – Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. Градинаров, срещу решение №5148/09.02.2026г. постановено по адм. дело №1347/2025г. на Административен съд – София – град. С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед №РВТ24-РД48-1/30.01.2025г. на кмета на Район „Витоша“ – Столична община за изменение на заповед №РВТ-24-РД48-1/17.04.2024г. за принудително изземване на общински имот. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е недопустимо, а по същество неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. По подробно развити съображения се иска решението на административния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба и излага доводи по същество. Представя писмени бележки. Ответникът – СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, чрез процесуалния си представител адв. С. Мандиков, с писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност и моли решението на административния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител е оспорил касационната жалба, като в тази връзка излага съображения по същество на спора. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореният съдебен акт е неправилен и недопустим по доводи, аналогични на изложените от касатора, поради което предлага съдебното решение да бъде обезсилено Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, но не на всички релевирани с нея основания и доводи и по-конкретно само относно обявената нищожност, но по принцип също е основателна тъй като решението е неправилно по см. на чл.209, т.3 АПК, като неправилно е тълкуван и приложен относимия по спора материален закон, а изводите на съда не съответстват на действителното правно и фактическо положение по спора, поради което е и необосновано. С обжалваното решение № 5148 от 09.02.2026г., постановено по адм. дело №1347/2025 г.по описа на Административен съд – София-град, по жалба на СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, е обявена нищожността на заповед №РВТ24-РД48-1/30.01.2025г., издадена от кмета на Район „Витоша“ – Столична община, с която се изменя досежно срока за изпълнение заповед №РВТ24-РД48-1/17.04.2024г., издадена от кмета на Район „Витоша“ – Столична община с правно основание чл.65 ЗОС. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от административен орган при липса на законова компетентност. Административният съд е посочил, че с процесната заповед се изменя заповед №РВТ24-РД48-1 от 17.04.2024г. на кмета на Район „Витоша“ – Столична община, по отношение на срока за принудително изпълнение. Съдът сочи още, че с Определение №4353/24.04.2024г., постановено по адм. д. №4123/2024г. на АССГ, е отхвърлена искането за спиране на предварителното изпълнение на първоначалната заповед. В последствие първоначалната заповедта е отменена по същество като незаконосъобразна съгласно решение постановено по адм. дело №2395/2025г. на ВАС. Въз основа на изложеното съдът е приел, че описаните обстоятелства нямат отношение към липсата на законово основание за издаване на административният акт за изменение на друга такава с основание чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Приел, е че в ЗУТ не се предвижда основание или процедура, предвиждаща изменение на датата за изпълнение на заповед за изземване, посочена в същата и подлежаща на изпълнение към момента на втората заповед, в случая е приложима процедурата по Наредба за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община и при спазване на общите правила за изпълнение на подлежащите на изпълнение индивидуални административни актове, уредени в Дял Пети от АПК. Решението е неправилно. Със заповед №РВТ24-РД48-1 от 17.04.2024г. на кмета на Столична община – Район „Връбница“ въз основа на констативен акт №1 от 04.2024г. и на основание чл. 65, ал.1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е наредено да се изземе общински имот /АДС №3614 от 29.07.1982г./ находящ се в м. [адрес], [улица], представляваща част от терен – ПИ с идентификатор 68134.1930.649 от А. Л. Т., СД „Иванчев, Тодоров и сие“, ползвано без правно основание. Срещу тази заповед пред Административен съд – София-град е депозирана жалба от СД „Иванчев, Тодоров и Сие“. С решение №27571 от 18.12.2024г., постановено по адм. дело № 4123/2024 на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата на СД „Иванчев, Тодоров и Сие“. Административният съд е приел, че административният орган е издал законосъобразен акт, за който не са налице посочените в чл. 146 от АПК отменителни основания. Със заповед за изменение и допълнение на заповед №РВТ24-РД48-1 от 30.01.2025 г., административният орган позовавайки се на основание чл. 46, ал.1, т. 3 и т. 11 от ЗМСМА, във връзка с чл. 65 от ЗОС, във връзка с чл. 13-27 от Наредбата за общинската собственост на Столична община е предприета процедура по чл. 65 от ЗОС, във връзка с установеното с констативен акт от 16.04.2024г. и потвърден с констативен протокол от 14.11.2024г. съставен от служители на СО- район „Витоша“, вземайки предвид, че заповедта е обжалвана по реда на АПК, потвърдена със съдебно решение №27571 от 18.12.2024г., постановено по адм. дело №4123/2024 на Административен съд – София-град и съставен АОС №4282/17.07.2024г., е наредено изменение и допълнение на заповед №РВТ24-РД48-1/17.04.2024г. на кмета на район „Витоша“, СО по отношение на срокът за изземване на общинския имот, както и принудително изпълнение на заповедта е указано да се извърши на 31.01.2025г. от 9 часа. Видно от протокол за изземване съставен на 31.01.2025г. от представители на комисията, назначена със заповед на кмета на район „Витоша“ е престъпено към принудително изземване на общинския имот, находящ се в гр. София, [адрес], [улица], представляваща част от терен – ПИ с идентификатор 88134.1930.649. С решение №6801 от 23.06.2025г., постановено по адм. дело №2395/2025г. на Върховният административен съд е отменено решение №27571 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 4123/2024 на Административен съд – София-град и вместо него е постановено отмяна на заповед №РВТ24-РД48-1/17.04.2024г. на кмета на Столична община - Район „Витоша“. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради противоречие с материалноправните разпоредби. На първо място съдът е посочил, че е допуснато нарушение на чл. 26 от АПК, допуснато е нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган е пристъпил към издаване на заповед за изземване без да е изяснил фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая и без да обсъди възраженията на дружеството относно собствеността върху имота, направени в нотариалната покана. Така допуснатите нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че в заповедта, с която е наредено изземване, не е индвидуализирана частта от поземления имот с идентификатор 68134.1930.649, за която се твърди, че се владее без правно основание. Същата не може да бъде определена и въз основа на посочения в заповедта акт за държавна собственост, тъй като според приетото заключение на изслужената съдебно-техническа експертиза е видно, че частта от процесният поземлен имот, ползван като платен паркинг, не е идентична и не попада в имот пл. №13 в кв. 227, за който е издаден акт за държавна собственост. На следващо място съдът е приел, че е останало недоказано обстоятелството, че теренът, използван като паркинг, представлява част от недвижим имот- общинска собственост, тъй като към момента на издаване на заповедта поземленият имот не е бил актуван като общинска собственост по правилата на ЗОС. Също така е установено, че между страните е налице спор за собственост. В заключение съдът е посочил, че общината не е установила по безспорен начин правото си на собственост върху недвижимия имот. При така установените факти съдът на първо място неправилно е съобразил фактическата и правна рамка на спора и излязъл извън предмета му. Видно от подадената жалба от СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, предмет на обжалване е заповед №РТВ24-РД48-1 от 30.01.2025г., с която е изменена и допълнена заповед №РТВ24-РД48-1/17.04.2024г. на кмета на Столична община, Район „Витоша“. Процесната заповед е издадена на основание чл. 46, ал.1 т. 3 и т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл. 65 от ЗОС, вр. с чл. 13-27 от Наредбата за общинската собственост на Столична община. Предмет на съдебна проверка на първоинстанционния съд е била именно тази заповед, с която е изменена и допълнена предходната заповед №РТВ24-РД48-1/17.04.2024г. Административният съд, обявявайки административния акт за нищожен, позовавайки се на разпоредби на Закона за устройство на територията и Наредбата е излязъл извън предмета на спора и се е произнесъл по неотносимо по спора правно основание. На следващо място в АПК са установени няколко хипотези, в които е допустимо административният орган да отмени или измени своя акт. Първата от тях е предвидена в чл. 91, ал. 1 от АПК, според която е предвидена възможността административният орган да преразгледа въпроса и измени съответния акт. Втората хипотеза, предвидена в чл. 99, ал. 1 от АПК, се допуска изменение на влязъл в сила индивидуален административен акт от органа, който го е издал в случай, че актът не е подлежал на оспорване по административен ред и при наличие на някоя от визираните в нормата предпоставки, и при условие, че същият не е оспорен по съдебен ред. Настоящият случай не очертава нито една от горепосочените хипотези. Отделно с оглед окончателното решение №6801 от 23.06.2025г., постановено по адм. дело №2395/2025г. на Върховният административен съд, с което е отменено решение №27571 от 18.12.2024г., постановено по адм. дело №4123/2024 на Административен съд – София-град и вместо него е постановено отмяна на заповед №РВТ24-РД48-1/17.04.2024г. на кмета на Столична община - Район „Витоша“. Това съдебно решение в хипотезата на чл.142, ал.2 АПК задължително следва да бъде съобразено понастоящем, което налага извод, че процесната заповед №РВТ24-РД48-1/30.01.2025 г. на кмета на Район „Витоша“ – Столична община остава без предмет, същата няма самостоятелно правно действие тъй като същата е акцесорна и е издадена въз основа на отменената заповед. Като е постановил решение, с което е обявил нищожността на заповедта, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Спорът следва да се реши по същество с отмяна на оспорената прде първата инстанция заповед №РВТ24-РД48-1/30.01.2025 г. на кмета на Район „Витоша“ – Столична община. При този изход на спора следва да бъдат присъдени разноски на ответника- СД „Иванчев, Тодоров и Сие“в размер от 600 евро, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция, съобразно представен списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК и чл.143,ал.1 АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение