Решение № 12644 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 360/2012 г.

Решение № 12644 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 360/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Боряна Георгиева Спасова против решение № 4536/24.10.2011 г., постановено по адм. д. 3878/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) РА № 100900073/29.05.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1057/03.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено съществено нарушение съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите взема становище за неоснователност на касационната жалба, което аргументира в писмени бележки. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 4536/24.10.2011 г., постановено по адм. д. 3878/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Боряна Георгиева Спасова против РА № 100900073/29.05.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1057/03.08.2009 г. на ДД"ОУИ", с който са й определени данъчни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - главница в размер на 5094,60 лв. и лихви в размер на 2 210,79 лв., и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - главница в размер на 6395,20 лв. и лихви в размер на 1922,98 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да се отразят върху правилното определяне на дължимите данъчни задължения. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства, както и тези представени пред съда, включително заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, приети в съдебната фаза на производството, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на Боряна Георгиева Спасова. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че приетата за установена фактическа обстановка не се основава на безпристрастен анализ на всички събрани доказателства. Съдът е обсъдил възражението на Боряна Георгиева Спасова за допусната аритметична грешка при проследяване на паричния поток от органите по приходите. Процесуално допустимо е решаващият съд да не възприеме изцяло заключенията на допуснати по делото съдебни експертизи. В конкретния случай съдът не е възприел изчисленията на вещото лице, не защото е приел, че е оспорено и некомпетентно, а защото изходните данни, въз основа на които са направени изчисленията, съдът е приел, че не са доказани. Относно описаните в РА движения на парични средства и с оглед принципа за забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, административният съд правилно е преценил, че не се отразяват негативно по отношение ревизираното лице. Допуснатата грешка има за резултат увеличение на сумите, които са приети като разполагаеми, респективно данъчната основа за облагане на доходите е изчислена при по-висока стойност на признатите доходи. В производството по делото не е доказано, че семейството на Боряна Георгиева Спасова е разполагало със спестени средства от предходни периоди, които са използвани за извършване на разходите през ревизираните периоди. Твърденията в тази насока са за наличие на факти, съществено отдалечени във времето и които не установяват наличие на конкретна разполагаема сума към 01.01.2005 г. При решаване на спора АССГ обсъжда и преценява доказателства, събрани по време на данъчна ревизия на Кирил Спасов, съпруг на Боряна Спасова през по-голяма част от ревизираните периоди, като се позовава на обстоятелството, че те са приобщени по време на ревизионното производство с протокол. При формиране на правните си изводи първоинстанционния съд неправилно ги аргументира и с обстоятелството, че голяма част от доказателствата, представени от Боряна Спасова не са били ангажирани от нейния съпруг по време на ревизионното производство за определяне на неговите данъчни задължения, както и на обстоятелството, че по отношение на него съществува влязъл в сила ревизионен акт. Тези некореспондиращи на закона аргументи не са се отразили върху правилността на крайния правен извод за законосъобразност на определената по реда на чл. 122 от ДОПК от органите по приходите данъчна основа за облагане с данък върху доходите на Боряна Спасова. Въпреки неточните аргументи АССГ е обсъдил представените от Боряна Спасова като страна по делото доказателства. АССГ е извършил самостоятелна проверка и относно законосъобразността на обжалвания пред него РА, независимо от наличието на влязъл в сила РА за същите периоди и задължения на съпруга на ревизираното лице, като по този начин на практика съдебното решение не е повлияно от РА на Кирил Спасов. При преценка правилността на обжалваното съдебно решение следва да се има предвид и разместената доказателствена тежест в резултат от законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че за установено наличието на несъответствие между имущественото и финансово състояние на Боряна Спасова с нейните приходи/доходи, защото са доказани извършени вноски на суми от Кирил Спасов (съпруг) като собственик на търговско предприятие, а са доказани облагаеми доходи на семейството (включително от трудово възнаграждение и пенсия) в значително по-малък размер. Следователно е налице една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тази по т. 7, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Следователно на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА следва да се считат за верни до доказване на противното. При определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите използвали само половината от сумата, която се получава като разлика между установени приходи и направени разходи, с което е съобразено обстоятелството, че за другата половина от тези средства е обложен Кирил Спасов. Действително разходите, за които не е установено от какъв произход са средствата за тяхното покриване, са извършвани от Кирил Спасов, но по време на брака му с Боряна Спасова и не са събрани достатъчно доказателства за прилагане спрямо тях на Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулта, поради което с оглед изхода и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 80 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение