Решение № 7325 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) срещу решение 3879/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 11380/2024 г. в частта, в която е отменено решение 10783/14.10.2024 г. на председателя на посочената по горе агенция за отказано предоставяне на М. А. Р. гражданин на Сирия на хуманитарен статут. Релевират се отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в обжалваната му част. Според касационния жалбоподател съдът е разгледал представената от него справка, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, вх. МД 02 113/03.12.2024 г. относно провинция Дейр ал Зор, но тя се отнася за периода от 01.08.2022 г. до месец юли 2023 г., а това са 8 месеца преди падането на режима на Б. А., когато обстановката в Сирия се е разглеждала като нестабилна и белязана от различни инциденти, свързани със сигурността. Тази справка според касатора изрично е била изискана от съда, но сведенията за минал исторически етап биха могли да послужат за проследяване на тенденцията и формиране на извод относно развитието на определен режим или нация, но не и да основоположат аргументацията на административния акт от действието на който, като ефект произтичат права и се пораждат задължения. Затова се изразява несъгласие с приетото от съда, че след като към момента на приключване на устните състезания не е представена актуална справка за ситуацията в Дейр ал Зор, следва да се вземе предвид именно ситуацията в тази област на Сирия, с държаща информация от изготвените от АЕУС Насоки за Сирия към април 2024 г. Н а база на данните от 01.08.2022 г. 28.07.2023 г. съдът е заключил, че провинция Дейр ал Зор безогледното насилие е достигнало високо ниво, въпреки че на служебно известна друга справка от 12.12.2024 г., съдържаща актуална информация за Сирия към датата на нейното издаване. Твърди се в касационната жалба, че справката по делото от 14.01.2025 г. показва ангажираност на международните организации в районите на Сирия и не може да бъде преценен като подбран в подкрепа на изведените по рано съждения за наличие на безогледно насилие. Относно констатираното от първата съдебна инстанция, че за жалбоподателя завръщането в Сирия не е безопасно, след като е признал, че членовете на семейството му все още се намират на територията на Сирия и връзката им с жалбоподателя не е прекъсната, на тази основа касаторът счита за необоснован извода на съда, че завръщането в Сирия застрашава живота и здравето му. В тази връзка касаторът счита, че съдът не е отчел и е игнорирал сведенията за подкрепата, която оказват на Сирия Европейската общност., ВКБООН, ООН, СЗО и др. международни организации. Извадката, разгледана от съда, дава сведения за преустановени хуманитарни операции, но също така за получаването на хуманитарна помощ за 2 000 000 сирийци. В касационната жалба се изразява оплакване, че първоинстанционният съд неоснователно е разгледал и решил въпроса по същество на базата на своето убеждение, извеждайки заключението, че са налице предпоставките за безогледно насилие по ЗУБ. Подобен акт би обусловил предоставянето на хуманитарен статут на конкретен кандидат и на конкретно посочено законово основание, вменявайки по този начин задължение на административния орган да издаде акта си формално без възможност да извърши нов преглед на факти и обстоятелства, произтичащи от молбата за международна закрила. Така формулираното решение според касатора би възпрепятствало административният орган да упражни правомощието си да проведе нова собствена оценка, относно наличието на материалноправните предпоставки за предоставянето на международна закрила. В касационната жалба се излага, че от 2017 г. насам ЕС организира ежегодни конференции в подкрепа бъдещото на Сирия, като на конференция през 2024 г. международните сили се ангажирали да предоставят сума от 7,5 млрд. евро . Според касатора съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил представените справки, от които е видно значително подобрение в Сирийската арабска република след падането на режима на президента Б. А., което противоречи на законовите изисквания. Във връзка с изложеното в касационната жалба, се твърди, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти и решението на съда е неправилно и необосновано. Касационният жалбоподател се позовава и на съдебна практика на ВАС, Трето отделение по адм. дело 10324/2024 г. по идентичен случай. По подробно изложените съображения, обосноваващи оплакванията в касационната жалба, се иска отмяна на решението в обжалваната част и да се остави в сила като правилно решението на административния орган. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. А. Георгиева. Ответникът по касация М. А. Р. гражданин на Сирия, редовно призован не се е явил и не е изпратил свой представител и не взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение, депозирано по делото счита, че касационната жалба е основателна, а съденото решение за неправилно и необосновано. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени частично първоинстанционното решение в частта относно отказа на председателя на ДУБ да предостави на М. А. Р. хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че за да отрече приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и въз основа на информация за Сирия в справки от 23.08.2024 г. и 12.07.2024 г. относно област Дейр ал Зор, административният орган неправилно е приел, че по отношение на кандидата не се установява разширенията, дадени в решение по дело С 465/97 на Съда на Европейския съюз (СЕС) и по този начин е постановил незаконосъобразно решение. Съдът е приел, че административният орган в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ не е преценил всички относими факти, свързани с държавата на произход на кандидата. Посочено е в съдебното решение, че с разпореждане за насрочване от 22.11.2024 г. и на основание чл. 155 ГПК съдът е указал на страните, че относно държавата по произход на кандидата ще ползва общоизвестни източници, като такива подробно са описани в съдебното решение, а именно Агенция на ЕС по убежището (АЕСУ) Насоки за Сирия, The Guardian, BBC News, BAMF, Human Rights Watch, the new Humanitarian (бивш IRIN News) и др. Въз основа на така представената от съда информация, както и от информационен лист на ВКБООН съдът е приел за оборена информацията, съдържаща се в справка с вх. МД 02 20/14.01.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. Прието е от съда, че актуалната ситуация в страната на произход на кандидата отговаря на тълкуването, дадено в решения по дела С 285/12, С 901/19 и С 125/22 на СЕС, както и на решение по дело Sufi и Elmi срещу Обединеното кралство на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и при цялостна преценка на ситуацията в Сирия, съдът е приел, че при извънредни ситуации, като описаната в решението на съда, установяването дали съществува опасност от тежки и лични заплахи по смисъла на чл. 15,буква в) от Директива 2011/95 не е обвързано от условието търсещият субсидиарна закрила да представи доказателство, че той конкретно е засегнат поради присъщи на неговото лично положение обстоятелства. В тази връзка съдът не е споделил доводите на ответника за необходимост от доказване на личен елемент на посегателство при основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ Данните за страната съдът е посочил, че и след падането на режима на Б. А., на територията на Сирия се осъществяват сблъсъци между две и/или повече въоръжени групи, при което степента на насилие срещу цивилното население, вътрешната несигурност и хуманитарната криза достигат толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени съмнения да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна поради самия факт на присъствието си на тази територия, се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в чл. 15, буква в) от цитираната Директива. Тези изводи съдът е посочил, че се подкрепят и в описаните информации от общоизвестни източници. Според съда дори и от представената информация от ответника в справка, вх. МД 02 - 20/14.01.2025 г. липсват данни за изпълнение на визираните законови предпоставки по чл. 8, § 1 от Директивата и чл. 9, ал. 5 ЗУБ кандидатът няма основателно опасение от преследване или не е изложен на реална опасност от тежки посегателства; има достъп до закрила от преследване или тежки посегателства съгласно определението в чл. 7 и той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел за дължима отмяна на решението на председателя на ДАБ в частта за отказа от предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Решението в обжалваната му част е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 9 ЗУБ е относима за субсидиарната закрила, какъвто е хуманитарния статут на търсещите международна закрила чужденци. В ал. 3, т.1 на същата разпоредба се третира възможността кандидатът да бъде изложен на тежки посегателства, в частност тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В процесния случай неправилно първоинстанционният съд, че връщането на чужденеца в държавата му по произход при наличната информация би било нарушение на принципа non revoulment ( забрана за връщане). Този принцип, залегнал и в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците, респ. в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, но той не предвижда за прилагането да се вземе предвид само и единствено държавата по произход на кандидатстващия за международна закрила чужденец. Следва в този случай да са налице данни, че връщането на чужденеца в държавата му на произход ще застраши здравето и/или живота му и, че това ще доведе за него до реална заплаха да претърпи тежка заплаха за живота му само с оглед присъствието му на територията на страната по произход, където бъде върнат. Тази преценка не може да игнорира бежанската история, установена в административното производство. От проведеното в това производство интервю с М. А. Р. не е установено той да е бил реално заплашван. На въпросите, зададени от интервюиращия ответникът по касационната жалба е отговорил, че докато е живял в Сирия не е бил заплашван, не му е оказвано насилие, не е бил осъждан, нито е арестуван, както и не е имал проблеми заради това, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание]. Обяснил е също, че е напуснал Сирия и е дошъл в България да търси работа и да помогне на семейството си, защото били бедни, а не заради военни конфликти в страната му. Освен това кандидатът за закрила е пояснил в интервюто, че докато е било в Сирия не е подлежал на военна служба, но вече може и да подлежи на такава служба при редовната армия, но не иска да влиза в казармата, както и не е получавал призовки и не е бил търсен да отбива военна служба там. Съдът е игнорирал и посоченото в решението на административния орган, че съгласно Указ 30/2007 г. сирийските младежи могат да плащат такси за освобождаване от задължителна военна служба и да не бъдат призовани да встъпят в армията. Съдът не е преценил правилно и бежанската история, като неправилно е формирал изводите си само въз основа на информациите на различни електронни и др. медии. Игнорирано е от съда, че в интервюто си кандидатът за международна закрила е заявил, че е не е преследван в страната си, поради което за него не е приложим чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ предвид липсата на данни за тежки и лични заплахи срещу живота и личността му предвид, че те са относими към ситуацията на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Изнесеното в представените по делото справки анистина съобщават за конфликтни ситуации в определени райони на Сирия, но не и в цялата страна. Не следва да се пренебрегва и факта, че цялото семейство на кандидата е в Сирия, което показва, че наистина ситуацията не е толкова опасна и ако той се завърне там, както и не са налице данни за тежки посегателства и заплахи за него в страната му за произход. Съдът е изхождал в решението си от цялостната обстановка в Сирия, цитирайки различните международни източници, включително и за предходни периоди, които не са актуални за сегашната обстановка в Сирия и не е преценил конкретната бежанска история, установена в административното производство. Затова следва да се възприеме изразеното в решението на председателя на ДАБ, че за прилагането на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ за молителя следва да е налице реална опасност от тежки посегателства и безогледно насилие, вследствие на въоръжени конфликти, а такива не са установени да съществуват за ответника по касация. В касационната жалба е изразено становище, че в останалата част за отказа за бежански статут, решението е правилно, но в тази част съдебният акт не се обжалва и не е предмет на настоящия касационен съдебен контрол. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и са налице посочените от касационния жалбоподател отменителни основания, поради което решението в същата част като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата на М. А. Р. срещу решението на председателя на ДАБ в частта на отказа да му се предостави хуманитарен статут. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение.