Решение № 9108 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Бонев от [населено място], общ. Горна Малина, подадена чрез пълномощника му адв. Ем. Атанасова, срещу Решение 41 от 13.01.2021 г., постановено по адм. дело 910/2019 г. от Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 за кампания 2018 г., с изх. 01-6500/7587-4 от 08.05.2019 г. издаден от зам. изп. директор на ДФЗ и е осъден да заплати на ДФЗ РА съдебни разноски в размер на 100 лв. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за обосновано и правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 за кампания 2018 г., с изх. 01-6500/7587-4 от 08.05.2019 г. издаден от зам. изп. директор на ДФЗ, с който на осн. чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. е прекратен поетият от И. Бонев ангажимент по мярката с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването, като го е приел за неоснователно. За да постанови този резултат е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин регистриран с УРН: 620855, който през 2016 г. е подал заявление за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПИ); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол (ДГОКСК); Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството /ПНДЖ 3/ и Агроекология и климат /Мярка 10/ с подмярка Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. С уведомително писмо изх. 02-230-6500/4075 от 5.12.2016 г. на ДФЗ е бил одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020 г. по направление Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) за площ от 5.6 ха относно БЗС 03705-122-1-1, постоянни пасища. В писмото изрично е посочено, че с поемането на петгодишен ангажимент за извършване на дейности по това направление одобреният кандидат се задължава да изпълнява точно определени изисквания. Бенефициентът е подал заявление за подпомагане и за следващата стопанска 2017 г. по същите схеми и мерки. За стопанската 2018 година административният орган е приел, че Бонев не е подал заявление за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" и е издал оспорваният акт, с който е прекратил поетия ангажимент, като изрично в акта е посочено, че възраженията на земеделския производител не са били уважени. Въз основа на приложените по делото доказателства съдът е приел, че спорът между страните се свежда до това било ли е подадено заявление от страна на Бонев за стопанската 2018 г. по посочената мярка и направление, кога и как. След като е обсъдил приложените с административната преписка и представените от страните доказателства, както и заключението на назначената по делото експертиза съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния орган зам. изп. директор на ДФЗ, на когото изпълнителният директор е делегирал част от своите правомощия със Заповед ОЗ-РД/715 от 27.06.2017 г., вкл. да издава и подписва уведомителни писма за неизпълнени ангажименти по мярка 10 "Агроекология и климат"; в предписаната от закона форма; при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че независимо от подаваните от жалбоподателя заявления за кампания 2018 г. по марка 10 Агроекология и климат /АК/, направление ВПС-1 на 14.05. и на 22.05.2018 г., с констатирани грешки при автоматичната проверка, на 11.06.2018 г. Бонев е подал последваща декларация, в която доброволно и съзнателно е изключил от заявлението си искането си за подпомагане по тази мярка и това направление. Тъй като това заявление се явява последното обективирано и подписано съобразно волята му, административният орган е издал оспореният акт за прекратяване на ангажимент за подпомагане по тази мярка поради неподаване на заявление за нея. Приел е още, че след като жалбоподателят е бил надлежно уведомен, чрез подпис за констатираните в предходно подаваните заявления, че е налице грешка, наддеклариране на земеделски земи, които са без правно основание, дори и данните в МЗХГ да не са били верни и актуални, или дори и да е била налице грешка при взаимодействието на системите ИСАК и Регистър ферма, жалбоподателят е имал и правна и фактическа възможност да внесе яснота по дадената грешка, най-малкото чрез допълнително представяне на документи до оторизирания административен орган, каквото не е сторил. Вместо това е подал заявление на 11.06.2018 г. отказвайки се от подпомагане по мярка 10, направление ВПС-1. Въз основа на тези мотиви съдът е намерил, че оспореният акт е материално законосъобразен, постановен в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. З, т. 1, предл. 1 от приложимата Наредба 7 ие постановил своя акт. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, не се оспорват от страните и касационната инстанция ги възприема изцяло. Спорът по делото е правен и е свързан с това налице ли са материалноправните основания за прекратяване на поетия от г-н Бонев 5-годишен ангажимент по мярка 10 АК, направление ВПС-1. Не се спори, че с УП 02-230-6500/4075 от 05.12.2016 г., издадено от зам. изп. директор на ДФЗ И. Бонев е бил уведомен, че на осн. чл. 50 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020 г. е одобрен за участие по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/, за декларираното БЗС 03705-122-1-1 с площ от 5.6 ха, за правното основание за ползването на което е приложил петгодишен договор за наем 42 от 01.04.2016 г., сключен с Община Горна Малина и вписан в Агенцията по вписванията. Изрично на стр. 3 от писмото е посочено, че: при промяна на нормативните разпоредби следва да спазвате обнародваните в Държавен вестник промени. Съгласно чл. 23, ал. 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., в случай че подпомаганите земеделски стопани не приемат измененията на изискванията по ал. 1 и ал. 2, уведомяват ДФЗ-РА за несъгласието си да изпълняват новите условия в срок С уведомително писмо изх. 01-6500/7587 от 21.11.2018 г. земеделският производител е бил уведомен от зам. изп. директор на ДФЗ-РА, че на осн. чл. 26 АПК е открито производство за издаване на адм. акт за прекратяване на многогодишен ангажимент във връзка с това, че при извършване на административните проверки на осн. чл. 52, ал. 1 от Наредба 7 е било установено, че И. Бонев не е подал заявление за плащане по мярка 10 АК, направление ВПС-1 за кампания 2018 г. Срещу уведомително писмо с изх. 01-6500/7587 от 21.11.2018 г. земеделският производител е депозирал възражение вх. 01-6500/7587 от 02.01.2019 г., с приложено на хартиен носител заявление по образец за подпомагане 2018 от дата 14.05.2018 г., в което е посочено, че, наред с останалите схеми, кандидатства за подпомагане и за мярка 10 Агроекология и климат, ведно с Приложение от същата дата, в което е заявено направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност с договор за наем от 2016 г., съгласно който в срок от 5 години наема земеделски имоти общинска собственост /ОПФ/, находящи се в землището на с. Белопопци, общ. Горна Малина, вкл. 5.637 дка, шеста категория, находящи се в м. Голия рът. Възражението и представените доказателства не са били уважени и ответникът е издал оспорвания пред АССО административен акт. В него е посочено, че в резултат на извършени административни проверки на осн. чл. 52, ал. 1 от Наредба 7 за спазване на петгодишен агроекологичен ангажимент, ДФЗ-РА е установила, че И. Бонев не е подал заявление за плащане по направление ВПС-1 през кампания 2018 г., поради което и на осн. чл. 18, ал. 3, т. 1 от същата наредба земеделските стопани, които не подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4 ; В съответствие с чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4, б. в от Регламент /ЕС/ 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мориторинга на общата селскостопанска политика и чл. 52, ал. 1 от Наредба 7, ДФЗ-РА прекратява поетия ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат, направление ВПС-1. Посоченото фактическо основание в оспорвания акт не кореспондира с приложените по делото доказателства. Оспорваният административен акт няма изискуемата от закона форма и е необоснован, поради което е следвало да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. От приложените по делото доказателства се установява, че в процесния случай заявления за подпомагане по мярка 10 АК, направление ВСП-1 земеделският производител е подал на 14.05., на 22.05. и на 29.05, като едва на 11.06.2018 г. тази мярка е изключена /задраскана/ от заявлението, за което Бонев е положил личен подпис. Изводът на решаващия съд обаче, че това е станало доброволно противоречи на установените от съда факти и обстоятелства, както и на събраните доказателства, поради което е необоснован. Резултатите от автоматичните проверки на въведените със заявлението за подпомагане от 14.05.2018 г. данни /с дата на обработката 04.05.2018 г./ сочат, че длъжностното лице е отбелязало обща площ от 5.15 ха, която попада в екологично чувствителни постоянно затревени площи /ПЗП/ с приложена Таблица на заявените площи от Бонев, по мярка 10 и направление ВСП-1 5.6 ха, с които резултати той е бил запознат на същата дата /л.32-33/. Същото длъжностно лице при автоматичната проверка на същата дата е констатирало грешка, вида на която се изразява в това, че БЗС 03705-122-2 е фермерски блок без физически блок и заявената площ надвишава допустимата с правно основание /слой Правно основание ОПФ/ДПФ-ПЗП/, т.е. площи без правно основание, които се считат наддекларирана площ; в детайли: надвишава с площ 18.55 ха. Като предупреждение е отбелязано, че: над 0.05 ха от БЗС-то излиза извън площите подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация, а в детайли, че БЗС 03705-122-2 излиза извън площите, подходящи за подпомагане с 1.08538 ха и бенефициента следва да спазва Заповед 09-192/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В същото време е налице валидно сключен договор за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд с дата 01.04.2016 г., за който няма данни да не отговаря на изискванията на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.61/2015 г., с който са променени условията за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общинския поземлен фонд, като е предвидено принудително предсрочно прекратяване на договорите с наематели/арендатори, които не отговарят на новите нормативни изисквания. С част от тези имоти той е поел петгодишния ангажимент по мярка 10, направление ВСП-1, съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредба 7/2015 г. Изричан акт за прекратяване на наемното правоотношение, регистриран в ОСЗ, не са представени. От заключението на назначената по делото, неоспорена от страните и приета от съда съдебно-компютърна-техническа експертиза е установено, че имот 020011 /за който не е установено да е идентичен с БЗС 03705-122-1-1 с площ от 5.6 ха/ е регистриран от служител на съответната ОСЗ, като правно основание, в софтуерния продукт, ползван от МЗХГ на 17.06.2016 г. със срок до 31.03.2021 г. и тази информация автоматично е подадена към ИСАК. Заключението на експерта е, че процесният имот е бил надлежно регистриран в ОСЗ и МЗХГ. При грешно подаване на данни към ИАК обаче бенефициентът не би могъл да заяви имотът/имотите с грешно подадени данни. И. Бонев реално е регистрирал процесния имот и е имал правното основание за регистрация в системата ИСАК, но поради грешка, възникнала при взаимодействието на двете системи ИСАК и Ферма регистри на МЗХГ, системата ИСАК е отчитала липса на правно основание при опит за регистрация на процесния имот, която заявителят не е могъл да преодолее по друг начин, освен като изключи този имот от заявлението за подпомагане, тъй като в противен случай би бил санкциониран финансово, което той е сторил на 11.06.2018 г. Следователно, грешката при взаимодействието на двете системи - ИСАК и Ферма регистри на МЗХГ е обективната причина на 11.06.2018 г. бенефициентът да изключи БЗС 03705-122-1-1 от заявлението си. Едва тогава системата не е отчела грешка и заявлението е било прието от административния орган без отразяване на /предходно описаните/ грешки. Това правно действие на бенефициента обаче е в противоречие с доказаното правно основание за ползване на ОПФ и правото му да получи заявената финансова помощ. Коректността на данните в електронната система не може да се вмени във вина на земеделския стопанин и не следва да води до неблагоприятни последици за същия. По изложените съображения настоящият състав намира, че в случая административният орган неправилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба 7/2015 г., поради което оспорваният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК и доколкото след отмяната на оспорения административен акт въпросът не може да бъде решен по същество от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените писмени доказателства държавна такса, възнаграждение за вещото лице, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК в размер на 1 010 лв. за първата инстанция и държавна такса и възнаграждение за адв. Атанасова за касационната инстанция 770 лв., или общо разноски в размер на 1 780 лв. следва да бъдат възстановени от ДФЗ РА на касатора. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение