Решение № 3238 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2016 г.

ВАСIII отделение16.03.2017 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло решение № 2842/29.04.2014 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 5645/2012 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3238 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2016 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. против решение № 2842/29.04.2014 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 5645/2012 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК-неправилно приложение на материалния закон, неправилно приложение на процесуалния закон и необоснованост на решението. От същото лице е подадена и частна жалба срещу определение № 167/12.01.16 г., постановено по адм. д. № 5645/2012 г. по описа на Административен съд С. - град. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Иска отхвърлянето й, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалба като допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни. По основателността им приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 1 600 000 лева, от които 100 000 лева, причинени имуществени и неимуществени вреди от действия и бездействия на администрацията на затвора, изразяващи се в лошо управление и липса на контрол върху местата за лишаване от свобода за нанесената му телесна повреда в затвора; 500 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и възпрепятстване на достъпа му и своевременното лечение в лечебно заведение и 500 000 лева неимуществени вреди вследствие на злоупотреба със служебно положение чрез поставянето му в условия и склоняване на лишени от свобода за физическото му ликвидиране, за периода от датата на увреждането - 30.03.2011 г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба. Административният съд е приел, че на 30.03.11 г. служител на затвора-гр. С. депозирал до началника на затвора докладна записка, като съдът е пресъздал в решението си нейното съдържание. Съдът е установил, че към докладната записка са приложени обяснения от Коцелов и Н. Е., като е пресъздал в решението си съдържанието им. Съдът е установил, че на 30.03.11 г. Н. Е. депозирал и пояснение, чието съдържание съдът е възпроизвел в решението си. Установено е от съда, че на същата дата на ищеца е издадане медицинско направление за хоспитализация и консултация със стоматолог, поради фрактура на челюстта, както и че е издадено медицинско направление на Н. Е. с описаните в него наранявания. Съдът е установил, че на 18.04.11 г. ИСДВР депозирал докладна записка до началника на затвора за налагане на наказание на Коцелов във връзка с инцидента на 30.03.11 г. Установено е от съда, че със заповед № 249/28.04.2011 г. на началника на З.-С. на Коцеков е наложено дисциплинарно наказание-изолиране в наказателна килия без излизане от работа за срок от 14 денонощия и на осн. чл. 107, ал. 1 ЗИНЗС отложил изпълнението на наказанието за срок от три месеца. Установено е от съда, че ищецът е искал да му бъде прекъснато изтърпяването на наказанието поради здравословни причини, което му е отказано с влязло в сила постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура. Установено е от съда, че на 19.09.11 г. ищецът е обявил гладна стачка. Съдът е възпроизвел в решението си показанията на част от разпитаните по делото свидетели- Н. Г., Караджов, Димитров, Н. Г., А. С., М. Й., И. Д.. Съдът е приел, че от показанията на св. А. С., Ваташки, Аврамов, М. Х., Николова, Гюзелева се установявали обстоятелствата, за които те са свидетелствали, които са възпроизведени в съдебното решение. Съдът е пресъздал в решението си и констатациите на вещото лице по основното и допълнителното заключение, изготвени по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Съдът е приел, че искът за заплащане на имуществени вреди в размер на 100 000 лева е за цената на свалената зъбна протеза при инцидента. Съдът е формирал извод, че липсвала първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, която в конкретния случай е отменени като незаконосъобразни действия и бездействия на административните органи на ответника. За да стигне до този извод, съдът е приел, че въпреки твърденията на ищеца и процесуалния му представител, че цитираните в исковата молба действия и бездействия са обжалвани, произнасяне по жалбите му няма, нито пък те били оспорени в производството пред съда. На второ място съдът е приел, че липсвали доказателства за твърденията на ищеца, че е имал зъбна протеза на стойност 100 000 лева, която му е открадната. Съдът е приел въз основа на обясненията от лишения от свобода Н. Г., че ищецът сам е предизвикал побоя, поради което е заключил, че ищецът е допринесъл за настъпването на имуществената вреда, а не бездействието на служителите на затвора-С.. Съдът е приел и липсата на причинно-следствена връзка между понесената от ищеца имуществена вреда и бездействието на администрацията на затвора. Посочил е, че наред с това от показанията на св. д-р Аврамов се установявало, че мостът на ищеца е бил свален поради невъзможността му да изпълнява функциите си поради променената морфология. Съдът е продължил с разсъжденията си, че за извършване на ново зъбопротезиране, не се заплаща от Здравната каса и цената на услугата се заплаща от пациента. Съдът е преценил като неоснователен и иска за заплащане на обезщетение в размер на 500 000 лева за претърпени неимуществени вреди поради лошо управление и липса на контрол върху местата за лишаване от свобода за нанесената му телесна повреда по същите съображения, а именно, че не са налице действия и бездействия на служителите на администрацията, които надлежно да са обжалвани и да са отменени като незаконосъобразни. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че инспекторите не са взели адекватни мерки, за да го спасят при побоя. Съдът е кредитирал по този въпрос докладна записка на инспактор Белберов, приемайки за доказан факта, че във връзка с инцидента е сформирано бойно ядро, което е прибрало лишените от свобода по стаите. По този въпрос, съдът не е кредитирал показанията на св. Н. Г. и А. С. като противоречащи на останалите събрани по делото доказателства. Съдът е преценил като неоснователен иска за обезщетяване на вреди от дискриминация и възпрепятстване на достъпа на ищеца до своевременно лечение в лечебно заведение. Съдът е приел, че липсват доказателства ищецът да е уведомил някого от администрацията на затвора за проявена спрямо него дискриминация, като не било доказано и неадакватното лечение и възпрепятстването на достъпът му до медицинско лечение. Съдът е посочил, че от писмените и гласните доказателства по делото се установявало, че ищецът е бил прегледан от лекар в затвора още на 30.03.11 г., а на 11.04.2011 г. е постъпил за лечение в СБАЛЛС. П. въпроса за прекъсване изтърпяването на наказанието от ищеца, съдът е посочил, че администрацията на затвора не е отговорна, тъй като не притежават това правомощие. Съдът е преценил като недоказано и твърдението на ищеца, че не му е давана адекватна храна, като е констатирал противоречия в самите обяснения на ищеца. Съдът е приел, че на ищеца е оказано медицинско лечение във връзка с челюстта му, като липсвали доказателства за отказан достъп до медицинска помощ. Съдът е изложил мотиви, че установените болки и страдания, които е претърпял ищеца не са в причинно-следствена връзка с действията и бездействията на ответника, а те са съпречинени и от поведението на ищеца. Съдът е преценил като недоказан и иска за обезщетяване на неимуществени вреди от злоупотребата със служебното положение чрез поставянето му в условия и склоняване на лишени от свобода за физическото му ликвидиране. Съдът е преценил като недоказана злоупотребата със служебно положение. По твърдението на ищеца, че е поставен в килията с лицето, което му е нанесло побоя, съдът е приел, че то се потвърждава само от свидетелски показания на заинтеросовани свидетели. Съдът е приел за недоказано обостоятелството, че ищецът е искал преместване в друг отряд, както и обстоятелството, че е претърпял физически и психически тормоз. Съдът е посочил, че влошеното здравословно състояние на ищеца е вследствие на самото му поведение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, както и е формирал необосновани изводи, които са в основаната на неправилното приложение на материалния закон. От обжалваното съдебно решение следва, че съдът е приел, че е сезиран с четири обективно съединени иска - един за имуществени вреди и три иска за неимуществени вреди. От съдебното решение (първи абзац) става ясно, че съдът е възприел като период на исовите претенции за неимуществени вреди, периодът - от датата на увреждането - 30.03.2011 г. до предявяване на исковата молба. Този период обаче никъде не е посочен от ищеца и от процесуалния му представител и по трите иска за неимуществени вреди. В исковата молба, с която е сезиран съда, ищецът е посочил: "Исковата ми претенция се отнася за всичките нанесени ми вреди от момента на извършването им до настоящия момент-до предявяването на този иск. " Така направената формулировка на периода е неясна до степен, че такъв не е посочен по нито един от исковете. От една страна, исковата претенция не е една, а са няколко, вредите настъпват, а не се извършват за разлика от вредоносните действия и/или бездействия. Още при постъпването на исковата молба, съдът е бил длъжен да укаже на ищеца да посочи точен период на всяка една от исковите му претенции за неимуществени вреди. Също така, съдът е следвало да укаже на ищеца необходимостта да уточни претърпените неимуществени вреди по всеки един от трите иска, тъй като в исковата молба се говори общо за претърпените болки и страдания. Необходимо е било, ищецът да уточни по всеки едни от предявените искове какви конкретно вреди е претърпял. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съдът е приел, че като такива се претендира цената на свалената зъбна протеза при инцидента. Това обаче не се сочи изрично в исковата молба, нито в становището на процесуалния представител на ищеца от 14.05.2013 г. ( лист 109-115 от делото), нито в неговата писмена защита (лист 266-277 от делото). В исковата молба, ищецът сочи, че свалената му протеза е поставена в Лугано, за която е заплатил 50 000 евро, но нито в обстоятелствената част на исковата му молба, нито в петитума й, ясно се сочи, че обезщетяване именно на нейната стойност се претендира с иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Съдът е следвало да даде указания на ищеца да посочи ясно и конкретно имуществените вреди, чието обезщетяване цели с предявения иск. Съща така, съдът не е отстранил очевидно противоречие в исковата молба. На лист 3 от нея ( на края) е посочено, че се иска осъждане на държавата " в лицето на ответниците" да заплатят солидарно претендирането обезщетение, а в абзаца й преди "Доказателствени искания" е поискано да бъде осъден ответника за заплащане на обезщетение ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Същевременно обаче в титулната част на исковата молба, ищецът е посочил един единствен ответник-Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Това противоречие в исковата молба е било основание за оставянето й без движение, и даване на указания на ищеца да уточни, срещу колко ответника се предявяват исковете, и ако те са повече от един, да се индивидуализират останалите, както и се посочат обстоятелствата въз основа на които се претендира солидарното им осъждане, ако такова се поддържа. Тези необходими действия за отстраняване на недостатъците по исковата молба, не са предприети от съда. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил в решението наведените от ищеца твърдения за конкретни нарушения на законовите и подзаконовите нормативни актове от ответника. В съдебно заседание, проведено на 14.05.2013 г., процесуалният представител на ищеца е представил писмено становище (лист 109-115 от делото). В това становище се конкретизират действията и бездействията на ответника във връзка с които се поддържа осъществяването на лошо управление и контрол в затвора, също така се посочват конкретните обстоятелства, във връзка с които се поддържа осъществена злоупотреба със служебно положение чрез поставянето на ищеца в условия за физическото му ликвидиране, както и се посочват конкретни обстоятелства въз основа на които се твърди, че е възпрепятстван достъпът на ищеца до лечебно заведение и своевременното му лечение. Наред с това в становището са направени и доказателствени искания. Съдът, въпреки че е допуснал доказателствени искания, формулирани в становището не е извел фактически констатации въз основа на тях, както и не е формирал изводи във връзка с твърденията в становището. Основателно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и всички възражения на ищеца. Съдът е възпроизвел в решението си част от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както и заключенията на съдебно-медицинската експертиза, като не е посочил фактите, които према за установени въз основа на тях, нито е изложил мотиви, от които да става ясно, че не ги кредитира. Неправилен е изводът на съда, че сочените от ищеца действия и бездействия на ответника не са отменени по съответния ред. Този извод, съдът е направил по отношение на всички искови претенции на ищеца. Изводът на съда противоречи на чл. 204, ал. 4 АПК, който разпорежда, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Правилното приложение на посочената разпоредба е изисквала от административния съд, чието решение е предмет на касационна проверка, именно той да се произнесе в мотивите по законосъобразността на сочените от ищеца действия и бездействия, което съдът не е направил. Във връзка с горепосочените обстоятелства, настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд С.-град. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1