Решение № 13220 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14509/2015 г.

Решение № 13220 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14509/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от С. Н. Н. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез пълномощника юрк. Г., срещу Решение № 488/03.11.2015 г., постановено по адм. дело № 296/2015 г. по описа на Административен съд П. С. Н. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за причинени неимуществени вреди, над присъдения размер от 100 лева до претендирания такъв от 15 000 лева, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло ведно със законната лихва от 27.03.2015 г. - датата на преустановяване на незаконосъобразните действия и бездействия, както и ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 100 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. ГД "ИН", чрез пълномощника си, е подала писмен отговор, както и писмена защита с доводи по основателността на подадената от дирекцията касационна жалба, както и с допълнително развити аргументи за неоснователността на касационната жалба на насрещната страна. В писмената защита, на процесуалния представител Ш. се аргументира подробно тезата за законосъобразността на постановеното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Н. и основателност на касационната жалба на ГД "ИН" гр. С. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на С. Н. е неоснователна, а тази, подадена от ГД "ИН", е основателна, като конкретните съображения на касационната инстанция за това са следните: С решението на Административен съд- П. е осъдена ГД "ИН" да заплати на С. Н. Н., понастоящем в З. С., на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ сума в размер на 100 лв., ведно със законната лихва от 20.04.2015 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица от администрацията на З. Б., като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер от 15 000 лв. От фактическа страна административният съд е установил, че към момента на предявяване на исковата претенция Н. е пребивавал в З. Б., а по принцип последният изтърпява общо наказание в размер на 28 години и 11 месеца, с начало на изтърпяване на наказанието 01.09.2005 г. Установил е още, че със Заповед № 94/17.03.2015 г. на ВПД Началник на З. Б., на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, Н. е наказан с дисциплинарно наказание "Изолиране в наказателна килия за срок от десет денонощия", за нарушение на чл. 100, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС, като заповедта е потвърдена от Районен съд - Л. По-нататък в мотивите си първостепенният съд е приел за установено по безспорен начин, че от 17.03.2015 г. до 27.03.2015 г. Н. е бил изолиран в наказателна килия № 1, която е разделена на две (лява и дясна) част, като ищецът е бил в лявата част сам през целия период на престой. Съдът е обсъдил и писмо рег. № 1991/25.05.2015 г. на ответника, съгласно което помещенията, предназначени за изтърпяване на наложените на основание чл. 101, т. 7 и т. 8 от ЗИНЗС дисциплинарни наказания, са разположени в зоната за повишена сигурност на З. Б., където са разположени и спалните помещения на лишените от свобода с доживотни присъди. Съдът е релевирал съдържанието на писмото, съгласно което условията в наказателните килии са идентични с тези, в които изтърпяват наказанията си доживотно осъдените лишени от свобода, като начина им на оборудване (санитарен възел, отопление, вентилация и достъп на пряка слънчева светлина) е било обект на проверки, извършвани от всички правозащитни институции. Посочил е още, отново позовавайки се на горепосоченото писмо, че помещението, в което Н. е бил изолиран е с площ 6,94 кв. м и е било оборудвано с две легла, разположени едно над друго, като горното легло по време на престоя на ищеца е било свободно през цялото време. Помещението има два прозореца, разположени от източната и южната страна на леглото, ползвано от Н., като южният прозорец е с две крила, които могат да се отварят и затварят от лицето, настанено в помещението; наказателната килия има монтирана тоалетна чиния, с преградна стена, която преглажда видимостта към лицето, ползващо санитарния възел; има монтирана и мивка с кран за студена вода, както и електрически контакт. Съдът е обсъдил и писмо рег. № 2706/14.07.2015 г. на ответника, от което се установява, че наказателните килии са предназначени за кратковременен престой и не са оборудвани с маси и столове, както и че Н. не е правил искане да му бъдат предоставени маса и стол, поради което такива не са му давани. По- нататък в мотивите на съдебното решение е обсъдена назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно чийто констатации килията е с размери 260 см/265 см - 6,89 кв. м, височина 270 см, като в нея има санитарен възел от клозетно седало и фаянсова мивка с канелка; отоплението е централно и в килията е монтиран панелен радиатор 120 см/60 см; килията има двукрилен прозорец на южната стена с размери 90/40 см и на 200 см височина от пода, като едното (лявото) крило е отваряемо напълно до 90 градуса, през което се извършва проветряването, тъй като няма изградена вентилационна климатична инсталация; наказателната килия няма осветителни тела, като луминесцентно осветително тяло има монтирано в коридора срещу килията, която няма плътна стена към коридора, а метална решетка, и осветителното тяло осветява и част от килията. Съдът е отчел, че според вещото лице, естествената светлина от прозореца на килията и прозореца в коридора осигуряват осветление за четене на печатни произведения на 1/2 част от килията. Съобразил е и заключението на експертизата досежно това, че в наказателната килия няма мухъл, боядисана е с бял латекс, като само около водопроводната захранваща тръба има навлажняване, което е в резултат на конденз (температурната разлика на въздуха - около 37 - 38градуса вън от сградата и температурата в килията - около 20 градуса). Съдът е съобразил наред с това изявлението на вещото лице, дадено при изслушване на експертизата, че няма стандарти за размерите на прозорците на обществените сгради, а тези, които са били в наказателната килия, в която е бил изолиран ищеца, съответстват на изискванията. В мотивите на съдебното решение е разгледано и извлечение от Доклад до българското правителство за посещението в България, проведено от Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание от 24 март до 3 април 2014 г., специално в частта за З. Б., като въз основа на съдържанието на доклада административният съд е посочил, че в килиите достъпът до естествена светлина и вентилация в общи линии е добър. Съдържанието на целият доклад е публикуван на официалната страница на Министерство на правосъдието. Съдът е обсъдил и свидетелските показания на Др. Г., като въз основа на тях е счел за установено, че ищецът се е оплаквал, че поради недостатъчна естествена светлина не може да пише и чете, а поради липсата на маса и стол не е могъл да се храни по нормален начин. При установеното от фактическа и правна страна, съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на администрацията на З. Б. по отношение твърдението на Н., че е бил лишен от допълнително одеало през деня по време на престоя му в наказателната килия. По отношение липсата на маса и стол в килията съдът е намерил, че тя е в противоречие със законодателната уредба, доколкото наказателните килии следва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания, а съгласно чл. 96, ал. 11 ППЗИНЗС на наказаните по чл. 101, т. 7 и т. 8 не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените. Съдът се е позовал на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, която определя допустимите стандарти за жилищни помещения, като в тази връзка е установил въз основа на съвкупния анализ на доказателствата, че естествена вентилация в килията е била осигурена от съществуващия прозорец, който е снабдявал помещението с приток на свеж въздух, поради което и не е налице бездействие на администрацията досежно това твърдение. Досежно последното твърдение, обаче, а именно това за липса на естествена светлина в килията, съдът е приел, че такава не е осигурена в нужната степен. Позовал се е на заключението на вещото лице, като е констатирал, че е естествената светлина не е била достатъчна за четене без изкуствено осветление в частта, в която е било разположено леглото. Така постановеното решение в отхвърлителната му част е правилно, а в частта, с която частично е уважен предявения иск от Н. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необосновано, което е довело и до противоречието му с материалния закон. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията": Неправилна и несъобразена с доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за частична основателност на исковата претенция. По делото не е установено наличието на твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, приети от съда за установени. В противоречие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че Н. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически страдания, като резултат от действия и бездействия на служители на ответната страна, за времето от 17.03.2015 г. до 27.03.2015 г., вследствие неосигуряването на маса и стол в наказателната килия, както и вследствие неосигуряването на достатъчна естествена светлина в килията. Не е установено и доказано през исковия период спрямо касатора да са извършени действия, които представляват нечовешко и унизително отнасяне, представляващи нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. (КРБ), такива за нарушаване на чл. 2, т. 3 и чл. 3 ЗИНЗС, нито че е бил поставен при условия, които се отличават от нормативно определените за режима за изтърпяване на наказанието доживотен затвор без замяна при специален режим в нарушение на чл. 31, ал. 5 КРБ. Арестите като вид места за лишаване от свобода, в които се настаняват лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, се откриват със заповед на министъра на правосъдието. Разполагаемата площ, както другите характеристики на помещенията, са в зависимост от заложените при строителството им стандарти. Поради това съдът необосновано е приел, че установените условия за настаняване в ареста се дължат на бездействието на длъжностни лица на администрацията на З. Б. Отделно от това, съдът неоснователно е пренебрегнал факта, че условията, при които ищецът е бил настанен, не са такива, че да причиняват страдания, надхвърлящи прекомерно обичайните, които съпътстват изпълнението на мярката "задържане под стража", така че да могат да се окачествят като изтезание, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Установено е по несъмнен начин по делото, че администрацията на З. Б. е спазвала установения вътрешен ред, който съдържа мерки, набелязани да компенсират обективно съществуващите в ареста неудобства, свързани с липсата на достатъчен достъп до естествена светлина. Следва да бъде посочено още, че съгласно релевантната за правилното решаване на настоящия казус норма на чл. 96, ал. 2 ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Всички така въведени нормативно установени изисквания в случая са изпълнени. В контекста на изложеното и предвид особената рестриктивност на режима, при който е бил поставен Н. в разглеждания процесен десетдневен период, необосновано административният съд е счел за основателно твърдението му, че липсата на маса и стол в килията са дали интензивно по степен неблагоприятно отражение при ищеца. Не е налице изрично нормативно установено изискване наказателната килия да е оборудвана с маса и стол. В реда на тези мотиви настоящата инстанция счита, че административният съд е интерпретирал превратно данните от заключението на вещото лице, тъй като от същото става ясно, че естествената слънчева светлина е била в напълно достатъчна степен за 1/2 част от килията и доколкото лицето е обитавало само наказателното помещение в исковия период, то няма как да се приеме, че горното обстоятелство има характеристиките на такова ограничаващо нормалното му съществуване. Позоваването общо на практиката на ЕСПЧ от страна на административния съд, при липсата на конкретно установяване на противоправни действия и бездействия на затворническата администрация, е неотносимо. За прецизност на изложението следва да се посочи, за да обоснове наличието на претърпени неимуществени вреди съда необосновано е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Д. Г. Показанията на Г. сочат на негови изводи, а не преки лично възприети впечатления, понеже този свидетел е бил в съседна килия. Същият не е имал пряк контакт с ищеца и не установява наличието на емоционален дискомфорт да се дължи на сочените от ищеца обстоятелства, а не от това, че му е иззет мобилен телефон и че за държането на неразрешена вещ е наказан и настанен в наказателна килия за срок от 10 дни. Освен това нито ищеца, нито свидетелят сочат принципното наличие на печатни издания за четене, не конкретизират кои печатни издания ищецът не е имал възможност да прочете, респ. по отношение на невъзможността да пише - какво не е могъл или е бил затруднен да напише. Посоченото, както принципната липса на нормативно установено задължение администрацията на затвора да осигури на Н. маса и стол, сочат на неоснователност на ищцовите твърдения и на неправилност на формираните в противната насока изводи от първостепенния съд. При неустановяване на посочените елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд неправилно е присъдил сумата от 100 лв. като обезщетение за претърпени болки и страдания. Така присъденото обезщетение е при неправилно приложение на материалния закон. Решението в тази му част като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. По касационната жалба на С. Н. Н.: Във връзка с оплакванията на този касатор, настоящата инстанция счита, че правилно административният съд е счел, че не е налице незаконно действие от страна на администрацията на З. Б. по отношение оплакването на Н. за лишаване от допълнително одеало през деня по време на престоя му в наказателната килия. Съдът законосъобразно се е позовал на релевантната правна уредба, като е посочил, че наказаните по чл. 101, т. 7 и т. 8 от ЗИНЗС, за периода 16 октомври до 30 април, в който попада и процесният, могат да държат при себе си през деня само едно одеало, а наличието на такова одеало се потвърждава както от твърденията на самия ищец, така и от свидетелските показания на Г. Наред с това, правилно съдът е заключил, че естествената вентилация в наказателната килия е била достатъчна по степен, като това е гарантирало достатъчен приток на свеж въздух. този извод на първостепенния съд е основан на писмените доказателства по делото, включително и на заключението на СТЕ. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е основал решението си в отхвърлителната му част на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Обратно на твърдяното в касационната жалба, административният съд е основал решението си именно на нормите и съдебната практика, сочени като относими в касационната жалба, като настоящият състав споделя извода на съда, че посочените по- горе оплаквания не са доказани и за тях не се дължи обезвреда. Решението в така обжалваната му част - в частта, с която предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лв., следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, решението в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати в полза на С. Н. държавна такса в размер на 30 лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на АС - П. сумата 100 лв. следва да бъде отменено. На основание визираната норма, Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на АС - П. сумата 100 лв. - възнаграждение за вещо лице. Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на ГД "ИН" в касационната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, С. Н. следва да бъде осъден да заплати на ГД "ИН" сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд