Решение № 13925 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13380/2016 г.

Решение № 13925 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13380/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Т. У., гражданин на К. М., е подал касационна жалба срещу решение № 6224/13.10.2016 г. по адм. дело № 7374/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4764/23.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено със законните последици. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че Т. У. подал до Държавната агенция за бежанците молба № 268/13.01.2016 г. за предоставяне на статут. На проведеното на 18.03.2016 г. интервю по протокол № 17777, Т. У. посочил, че причината да напусне Мароко е промяната в религиозните му убеждения. Тъй като станал християнин-евангелист, бил заплашван и бит от полицията, семейството му го изгонило, а приятелите му се отрекли от него. Направил е изявление, че не харесвал исляма, защото проповядва насилие и джихад и допуска многоженство. Т. У. заявил, че през 2008 г. се е свързал чрез интернет с американски пастор, от когото приел християнската религия. Започнал да изучава християнството и да го разпространява. Нямал свидетелство за Свето кръщение от съображения за сигурност, тъй като в държавата му произход се изповядвал ислям. През 2008 г. напуснал нелегално Мароко и заминал с кораб за Испания, откъдето с влак влязъл в Швейцария. Там пребивавал нелегално от 2008 г. до 2011 г., когато подал молба пред швейцарските власти за международна закрила. Въпреки това, преди приключването на производството за закрила, се завърнал в родината си със съдействието на консула на Мароко в Швейцария. Там бил задържан от полицията и бит, но обвинения не му били повдигани. През 2014 г. напуснал легално Мароко със самолет, преминавайки през граничния пункт с личния си паспорт, като обявил, че отива на екскурзия в Турция. О. Т. преминал нелегално в България. С решение № 4764/23.06.2016 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Т. У.. Административният орган мотивирал отказа си с липсата на обстоятелства, които да изискват предоставянето на статут по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът посочил, че при разглеждането на преписката били обсъдени всички факти, свързани с личното положение на молителя, и бил обоснован извод за липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В конкретния случай нямало убедителни данни, че спрямо чужденеца са били предприети действия на преследване, свързани с физическо и психическо насилие. Административният съд направил извод, че историята на Т. У. е недостоверна и съдържа противоречия, а религиозните му занимания в България са били осъществени единствено с цел да се получи закрила, както предвижда изключението, заложено в чл. 9, ал. 3, изр. последно от Закона за убежището и бежанците. По отношение на положението в държавата по произход съдът посочил, че в Мароко не съществува въоръжен международен или вътрешен конфликт, в рамките на който човешките права и религиозните свободи да се нарушават до степен на безогледно насилие. Сами по себе си изложените от кандидата единични случаи на саморазправа и дискриминация в държавата не обосновавали необходимост от специална закрила. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Съдът е анализирал подробно обстоятелствата по бежанската история и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Представената бежанска история, както е изтъкнал и първоинстанционният съд, е неубедителна и тенденциозно поднесена. Т. У. и преди е напускал Мароко, като престоял в чужбина няколко години след 2008 г. Прави впечатление, че той подал молба за закрила в Швейцария едва през 2011 г., не е изчакал приключването на производството, а по свое желание се е завърнал в Мароко, което сочи на липсата на реални опасения от преследване и позволява интерпретирането на случая като такъв, свързан с имиграция по икономически причини. При второто излизане на Т. У., за да пътува до Турция, той напуснал държавата легално и безпрепятствено, което също е указание за липсата на осъществено по отношение на него преследване от страна на официалните власти, което се сочи като като причина за предоставяне на статут. Несъстоятелни са обясненията на чужденеца, че приел християнството по скайп от американски пастор, което довело до проблеми с властите и семейството му. По данни, отразени в представената от Държавната агенция за бежанците справка за положението в К. М., там живеят лица, приели християнството, макар техният брой да е малък. Покръстените марокански бербери, към групата на които жалбоподателят твърди, че принадлежи, е между 25 000 и 45 000. Законът изисква регистрация на религиозните организации. В държавата не съществува закон, според който изповядването на християнството съставлява престъпление. Отделните прояви на нетолерантност към изповядващите различна от официалната религия лица не обосновава необходимост от търсената закрила, която по правило се свърза с тежки по своето естество или повторяемост случаи на посегателство или нарушаване на основни права. В разглеждания случай не се откриват обстоятелства, които пораждат у чужденеца основателни опасения от преследване, основани на неговите религиозни вярвания. Поради това като е отхвърлил жалбата на Т. У. срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на статут на бежанец, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Касационната инстанция споделя извода на съда за законосъобразност на административния акт и в частта, в която на кандидата е отказан хуманитарен статут. Бежанската история не обосновава необходимост от предоставянето на хуманитарен статут при положение, че не е установена реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя. Няма данни той да е бил обект на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обстановката в държавата, както и неговото лично положение, не дават основание да се приеме, че той би бил заплашен от посегателства поради изповядваната от него християнска вяра, ако се завърне в Мароко. Решението за отхвърляне на жалбата и в тази част е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд