Решение № 3723 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2014 г.

Решение № 3723 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Десислав Енчев Костов срещу решение № 308/17.02.2014 г. на Административен съд Варна /АС/ по адм. д. № 2368 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 081202534/23.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 228/30.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП " гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 22625.60 лв данък и 18541.46 лв лихва и за 2006 г в размер на 16189.40 лв - данък и 11109.64 лв - лихва. Конкретни са доводите за неправилност поради противоречие със съществени процесуални правила - необсъждане на конкретно посочени доказателства по делото и необоснованост. Счита, че неправилно е отхвърлено възражението му за изтекла давност по отношение данъчните задължения за 2005 г. Касаторът не е съгласен с извършената от съда преценка на доказателствените средства относно наличните парични средства към 1.01.2005 г. и рефлектирането на това салдо върху паричните потоци в ревизираните периоди. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, не взима становище по делото. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С процесният РА, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, в тежест на Костов са установени данъчни задължения съгл. чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 22625.60 лв данък и 18541.46 лв лихва и за 2006 г. в размер на 16189.40 лв - данък и 11109.64 лв - лихва. Според приходната администрация в тези отчетни периоди данъчният субект е извършил разходи превишаващи доходите му, което сочи на укрити доходи и на несъответствие между доходите и имущественото му състояние. Съотношението между приходите и доходите е определено по метода на баланса на паричния поток. За да отхвърли оспорването на РА, първостепенният съд е приел, че са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК; недостигът на парични средства за данъчни периоди 2005 и 2006 г. е в определените с РА размери, като при отнасяне към този недостиг, възприет като данъчна основа, се следват задълженията, определени с РА. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение се явява неправилно постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По повод спорния момент относно направеното възражение за погасено по давност данъчно задължение за 2005 г. следва да се има предвид, че същото е възникнало за посочената година, когато е действувал ДПК (отм.). Разпоредбите на чл. 140 от Данъчния процесуален кодекс (отм.); и чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс уреждат по идентичен начин сроковете, в които публичните задължения се погасяват по давност. Съгласно същите публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, при която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Този срок в случая започва да тече от 1.01.2007 г. и изтича на 31.12.2011 г., като на осн. чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, давността спира, когато е започнало производство за установяване на публичното вземане, за не повече от една година. Процесното ревизионно производство е образувано със ЗВР от 28.09.2011 г., поради което спирането на давността е до 28.09.2011 г., а нейното изтичане е на 31.12.2012 г. Оспореният РА е издаден на 23.01.2013 г. след изтичане на давностния срок. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл имат разпоредбите на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с РА задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая РА трябва да бъде отменен поради изтекла давност. На основание поддържаното възражение за изтекла давност и пред съда, с решението по делото следва да бъдат съобразени правните последици на погасителната давност, като РА бъде отменен в частта за установяване на погасените по давност задължения. В останалата част обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. На практика в мотивите на първоинстанционното решение не са обсъдени всички събрани доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и съотносимост, а въз основа само на представените от органа по приходите такива съдът е приел, че процесният РА е законосъобразен. Съдът е констатирал в едно изречение, че " разпитаните по делото свидетели също не дават ясен и категоричен отговор на въпроса защо и как са привеждали пари на жалбоподателя, поради което свидетелските показания не следва да се съобразяват от настоящият състав." Този общ извод на съда, без да изложи подробни и конкретни мотиви по показанията на всеки един от свидетелите, които касаят доказването на различни обстоятелства - заем, договор за поръчка, строителство на къща, през различни периоди на практика означава липса на мотиви в обжалваното решение. В същото време съдът е оставил без уважение искането за изслушване на още свидетели с мотива, че събраните писмени и гласни доказателства по делото са достатъчни. В тази връзка съдът, позовавайки се само на доказателствата (документите), приложени от органа по приходите, не е обсъдил изобщо и не е изложил мотиви относно относимостта и кредитирането на представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство доказателства. Същите не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Ето защо постановеното решение следва да се отмени в тази му част и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази всички относими доказателства по делото и заключението на вещото лице и изведе от тях правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,