Решение № 9681 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2019 г.

Решение № 9681 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2019 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Д-р М. К.-А. за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина-Л., подадена чрез пълномощник адв. П. Стойнова срещу решение № 67/20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 50/2019 г. по описа на Административен съд гр. Л., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РД-01-255/13.12.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса Л.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че в амбулаторни листи № 000116/03. 2018 г., № 000047/01. 2018 г., № 000052/02. 2018 г., № 000049/01. 2018 г., № 000053/02. 2018 г., № 000094/03. 2018 г., № 000107/03. 2018 г., № 000104/03. 2018 г., № 000103/03. 2018 г., № 000114/03. 2018 г., № 000101/03. 2018 г., № 000098/03. 2018 г., № 000100/03. 2018 г., № 000111/03. 2018 г., № 000109/03. 2018 г., № 000099/03. 2018 г., № 000117/03. 2018 г., № 000167/05. 2018 г., № 000175/05. 2018 г., № 000174/05. 2018 г., № 000166/05. 2018 г., № 000165/05. 2018 г., № 000162/05. 2018 г., № 000161/05. 2018 г., № 000160/05. 2018 г., № 000153/05. 2018 г., № 000146/05. 2018 г. и № 000122/04. 2018 г. не е поставен личният печат на лекаря– наличният е за "Вярно с оригинала", а в АЛ № 000094/03. 2018 г., № 000107/03. 2018 г., № 000104/03. 2018 г., № 000114/03. 2018 г., № 000100/03. 2018 г., № 000117/03. 2018 г., № 000174/05. 2018 г., № 000160/05. 2018 г., № 000153/05. 2018 г., № 000146/05. 2018 г., № 000122/04. 2018 г. и № 000130/04. 2018 г. не е попълнена и медицинската информация за пациента. Тези АЛ подробно са описани в оспорената заповед с липсващите задължителни реквизити за всеки от тях. С горното жалбоподателят е нарушил установените изисквания за работа с медицинска документация за общо 29 броя амбулаторни листи. Направил е извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил за законосъобразна Заповед № РД-01-255/13.12.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса Л.. Установено е безспорно, че в случая са налице 17 отделни нарушения по чл. 148, ал. 1 от НРДДД за 2017 г. и 12 отделни нарушения по чл. 148, ал. 1 от НРДДД за 2018 г., след като жалбоподателят не е поставил на амбулаторните листи личния си печат, а в част от тези АЛ не е попълнил и медицинската информация за алергии и минали и сегашни заболявания на пациентите, т. е. нарушил е установените изисквания за работа с медицинска документация. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Оспорената заповед е валиден административен акт като издадена от Директора на РЗОК Л. съобразно предоставената му от закона компетентност – чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, с излагане на правни и фактически основания, при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Неоснователни са доводите на касатора, че в индивидуалния му договор (ИД) липсва задължение да полага печат на амбулаторните листи, поради което не са налице вменените й нарушения. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ИД № 110511/28.04.2017 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, аналогично чл. 37, ал. 1, т. 1 от ИД № 110511/02.05.2018 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, амбулаторният лист е сред задължителните за изпълнителя първични медицински документи. По силата на чл. 38, ал. 1 и от двата договора, документите по чл. 37 се изготвят съгласно изисквания и реквизити, посочени в Приложение № 2 към НРДДД за 2017 г., съответно в Приложение № 2 към НРДДД за 2018 г., и в съответствие с чл. 123 от НРДДД за 2017 г., съответно за 2018 г. Следователно задължението за попълване на всички реквизити (в това число поставяне на личен печат на лекуващия зъболекар и отразяване на медицинската информация за алергии и заболявания) е скрепено както в НРДДД, така и в индивидуалните договори между НЗОК и лицето. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация, които се констатираха в размер на 227 лв. По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие заплатеното възнаграждение е в размер на минимума посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,