Решение № 1249 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2010 г.

Решение № 1249 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на председателя на Българска академия на науките (БАН) против решение № 925 от 14.04.2010 г. по адм. дело № 4597/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отменен отказ за предоставяна на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 82-01-42/9.06.2009 г. на същия административен орган и преписката е върната за произнасяне по заявление вх. № 82-01-42/01.06.2009 г., съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като БАН не е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), исканата информация не е обществена, а служебна и са засегнати интереси на трети лица, които не са дали съгласие за предоставяне на тази информация. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против отказа да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът проф. Николай Кирилов Василев оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на председателя на Българската академия на науките, обективиран в писмо изх. № 82-01-42/9.06.2009 г., да предостави исканата от заявителя информация е постановен в противоречие със закона и подлежи на отмяна. Правилен е и изводът, че административният акт е постановен в нарушение на изискването за форма, както и при отсъствие на материалноправните основания за това. В нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ писмото не съдържа правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Законосъобразни са и изводите на съдебния състав, че БАН е задължен субект по съгласно чл. 3 от ЗДОИ като публичноправна организация по т. 4 от ДР на ЗДОИ, както и че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от закона. Заключението, че информацията е свързана с обществения живот следва от определянето на БАН като национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена и обединява академиците и член-кореспондентите от страната, хабилитирани учени от академичните институти, както и чуждестранни членове (чл. 1 от Закона за БАН). Следователно научната дейност на академията се определя от дейността на академичния и научния състав, включващи академици и член-кореспонденти (чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Устава на БАН). В този смисъл изборът на академици и член-кореспонденти има пряко отношение към развитието на науката и е свързан с обществения живот. Този извод се подкрепя и от регламентацията в Устава на БАН, който урежда въпроси, свързани с дейността на академията (чл. 4 от ЗБАН) и според който изборът на академици и член-кореспонденти е част от дейността на БАН (чл. 3, т. 10 от устава). В този смисъл е и определение № 928/25.01.2010 г. по адм. дело № 14067/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Правилно е и заключението, че решението на административния орган е в противоречие с условията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Цитираният текст регламентира изрично основанията за отказ и дава право на органа да постанови такъв когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 (в тези случаи следва да се предостави частичен достъп до данните, до които достъпът не е ограничен съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ); достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; както и когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случая отказът на председателя на академията да удовлетвори направеното искане за достъп до информация не се основава на нито една от изброените хипотези, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че същият е постановен без да се налице материалноправните предпоставки за това. Подробните аргументи, развити във връзка с цитираните текстове в жалбата до съда, в касационната жалба пред настоящата инстанция и в представените писмени бележки не са част от мотивите на административния акт и не могат да обосноват неговата законосъобразност. Поради това в съответствие с нормативната уредба е и крайният извод на съдебния състав за отмяна на отказа на председателя на БАН да предостави достъп до поисканата в заявлението на проф. Василев от 28.05.2009 г. информация и за изпращане на преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване с разпоредбите на чл. 13 и чл. 37 от ЗДОИ, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства, като са взети предвид и доводите на страните. Изводът на съда за допустимост на жалбата е направен след съобразяване с определение определение № 928/25.01.2010 г. по адм. дело № 14067/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, а заключението за противоречие на отказа на органа с материалния закон е аргументирано с липсата на доказателства за наличие на изброените в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ основания. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона и се обосновава от събраните доказателства. След като не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство искането за присъждане на такива на ответника се явява основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с чл. 8 във връзка с чл. 7, т. 4 и § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението на касатора по реда на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното възнаграждение, размерът на разноските следва да бъде намален от 900.00 лв. на 600.00 лв. Тази сума Българска академия на науките следва да бъде осъдена да заплати на ответника в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,