Решение № 6275 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16240/2009 г.

Решение № 6275 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16240/2009 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Сергей Анчев в качеството му на ЕТ "Сергей Анчев" гр. Габрово, против решение № 463/13.10.2009 г., постановено по адм. дело № 325/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против РА № 800394/16.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 107/19.03.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 07.2008 г. в размер на 9569.46 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е кредитирал необективно, а субективно представените доказателства и не е отчел факта, че характерът на основната икономическа дейност на ЕТ "Сергей Анчев" е свързана с извършването на счетоводни и консултантски дейности и изисква технологичен времеви процес за извършване на така предлаганите услуги. Освен това според касатора органът по приходите не е доказал с годни доказателствени средства верността на констатациите направени от ревизиращия орган. По съображения в този смисъл изложени подробно в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, оспорва касационната жалба с представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения в чл. 211, ал. 1 АПК срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Сергей Анчев в качеството му на ЕТ "Сергей Анчев" гр. Габрово, против РА № 800394/16.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 107/19.03.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 07.2008 г. в размер на 9569.46 лв., административния съд - гр. Велико Търново е приел за недоказано от жалбоподателя обстоятелството, че доставката на стоката по процесната фактура е обективно необходима за конкретните стопански операции и се използва за целите на извършваните облагаеми доставки. Анализирал е дейността на търговеца и е стигнал до извода, че към датата на закупуване на автомобила, респ. твърдяното счетоводно заприходяване на същия актив, жалбоподателят не е извършвал дейност, която да се определи като независима икономическа по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. С оглед на представените пред него писмени доказателства съдът е посочил, че макар към настоящата година да може да се приеме, че лицето е извършвало такава дейност, то закупеният от него актив не може да се свърже с тази дейност с оглед липсата на отчетени разходи в счетоводството на търговеца свързани с експлоатацията на автомобила, които разходи да са свързани с отчетените приходи. Съдът е обсъдил и доказателствата според които автомобила в момента се ползва от друго лице, което не е ангажирано по никакъв начин с независимата икономическа дейност на жалбоподателя. Съдът не е възприел тезата на жалбоподателя според която автомобила е бил ползван от него, с оглед на сключването и изпълнението на договорите с третите лица - ЕТ "К. Андреева -Р. Андреев", "Над Вас" ООД, "Експерт" ООД и "Александра тур" ООД. Аргументите на съда са, че не е доказано с допустимите по ДОПК доказателствени средства това твърдение, тъй като не са представени нито пътни листове, нито пък доказателства за отчетени разходи по експлоатацията и поддръжката на автомобила, които да са елемент от разходите по реализация на фактурираните услуги, срещу които са отчетени декларираните в регистрите приходи. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е в съответствие със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, регламентираща ограниченията на правото на данъчен кредит, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: т. 2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В процесния случай е налице точно тази хипотеза, тъй като доказателства в подкрепа на защитната теза на касатора не са представени пред решаващия съд и той законосъобразно е приел, че претендираното материално право не следва да се признава. По делото е било установено, че от регистрацията на жалбоподателя като едноличен търговец през 2003 г. до момента на започване на ревизията няма данни той да е осъществявал независима икономическа дейност, няма отчетени приходи и няма подавани годишни данъчни декларации. Недоказани са и твърденията на касатора, че е осъществявал счетоводни услуги тъй като е констатирано, че в счетоводството му няма данни за извършването на такива услуги. Не са издавани фактури нито пък има отчетени приходи за такава дейност. Освен това ревизиращите органи са констатирали, че всъщност автомобила се ползва от друго лице - племенница на жалбоподателя, която както съдът правилно е посочил не е ангажирана по никакъв начин с неговата независима икономическа дейност. Органът по приходите е извършил проверка и изискал справка за всички подадени уведомления от ЕТ "Сергей Анчев" като работодател по чл. 62 от КТ, и е установено, че единственият трудов договор като работодател от регистрирането на ЕТ до 18.03.2009 г. е сключен с Анна Ранчова - лицето което фактически е ползвало автомобила. Този договор обаче е бил прекратен на 01.01.2007 г., значително преди закупуването на автомобила с процесната фактура № 2000003880/01.07.2008 г. Обосновани са и изводите на съда, че по делото не са представени убедителни доказателства за ползването на автомобила с оглед изпълнението на сключените договори между касатора и посочените фирми, и не е ясно по какъв точно начин автомобила е ползван във връзка с декларираната от търговеца икономическа дейност, след като няма данни за извършване на счетоводни услуги по тези договори, не са издадени фактури, няма отчетени приходи, нито пък пътни листи и фактури за закупени горива. Предвид това съдът правилно е приел, че са неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя, че закупеният от него автомобил е ползван за извършваната от него независима икономическа дейност, а именно счетоводни и консултантски услуги и като е съобразил всички събрани доказателства съдът правилно е приел, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. С оглед гореизложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, I отделение,