Решение № 8322 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2014 г.

Решение № 8322 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Огнян Христов Ангелов от гр. София, срещу решение № 1248 от 11.12.2013 г. по адм. дело № 1028/2013 г. на Административен съд - София област. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Огнян Христов Ангелов срещу заповед № 1640 от 01.08.2013 г., с която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Самоков, е отказал да отпусне исканата от него целева помощ за отопление с мотиви, че жалбоподателят е прехвърлил чрез договор за дарение собствеността върху своите идеални части от седем поземлени имота на брат си Румен Христов Вучков на 17.04.2013 г. и поради това не отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). За да постанови този резултат Административен съд - София област е приел за законосъобразен изводът на директора на ДСП Самоков, че по отношение на Огнян Христов Ангелов е налице отрицателна предпоставка по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, която изключва правото на жалбоподателят на целева помощ за отопление. Решението е правилно. В касационната жалба се излагат доводи, че се касае за идеални части от ниви, данъчната оценка на които е 79 лева, намират се в землището на с. Мала Църква на 1200 метра над морското равнище и не биха могли да носят доход на жалбоподателя, а хипотетичните доходи биха били около 50-60 лв. годишно, но кандидати за арендатори касационният жалбоподател никога не бил имал. Тези доводи са неоснователни. Между страните не се спори по релевантния факт - на 17.04.2013 г. Огнян Христов Ангелов е дарил на своя брат Румен Христов Вучков своите 1/2 идеални части от седем поземлени съсобствени на двамата братя имоти. А според чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП помощ се отпуска, ако лицата или семействата не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. С оглед на посочения релевантен факт изводът на Административен съд - София област, че Огнян Христов Ангелов не отговаря на допълнителното условие по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, е правилен (законосъобразен и обоснован). Правото на целева помощ за отопление на физическо лице или семейство възниква при кумулативното наличие на две предпоставки: а) лицето или семейството да има средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация по - нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и б) да отговаря на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП - чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. А, както се посочи и по-горе, в чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП (в редакцията, действаща към датата, на която Огнян Христов Ангелов е подал молба - декларация), като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че дарените имоти никога не са били и не биха могли да бъдат източник на доход за касационния жалбоподател. От значение в процесния случай не е наличието на възможност за получаване на доходи, нито реалното им получаване. Изискването на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП е единствено да не е осъществено дарение на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях, и това изискване е императивно, поради което установеният факт за такова дарение е пречка за получаване на поисканата целева помощ. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, тъй като това е друг юридически факт, изключващ правото на социално подпомагане. Ако касационният жалбоподател счита, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, която е приложимият закон в случая, е незаконосъобразна, той може да я оспори по реда на чл. 185 - 196 АПК. Докато обаче разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП е действаща, дарението на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях, ще бъде пречка за получаване на целева помощ за отопление. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е немотивирано. Видно от съдържанието на решението, съдът е обсъдил всички релевантни за случая факти и доказателства и въз основа на тях е извел обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Останалите доводи в касационната жалба са от житейски характер и не касаят правилността на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,