Решение № 60164 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3472/2020 г.

Решение № 60164 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3472/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 234/03.07.2020 г. по гр. д. № 173/2020 г., с което Русенският окръжен съд, отменяйки решение № 15/03.01.2020 г. по гр. д. № 2759/2019 г. на Русенски районен съд, е осъдил "Бритера" ООД да заплати на Община Иваново следните суми: · 12 025. 60 лв. – наем за стопанската 2015/2016 г. по договор за наем на земеделски земи – пасище, мери от Общинския поземлен фонд (ОПФ) № Д-18/14.03.2014 г. (чл. 232, ал. 2 ЗЗД); · 13 136. 76 лв. – мораторна неустойка в размер на 0. 1 % от главницата за всеки просрочен ден на неплатения наем в периода 01.04.2016 г. - 28.03.2019 г. (чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД) и · 3 644. 42 лв. – лихва за забава върху наема в периода 01.04.2016 г. - 28.03.2019 г. (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Решението е допуснато до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (обща и допълнителна) по материалноправните въпроси: 1. При прекратяване на договор за наем на ливади, пасища и мери от общинския поземлен фонд с акта на кмета на общината по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ от кога тече срокът на погасителната давност по вземането за дължимия наем до прекратяването на договора? и 2. Дължи ли наемателят уговорената с този договор неустойка за забава, както и законни лихви върху наема и как се решава въпросът за погасителната давност за тези вземания? По тези въпроси настоящият състав приема, че при прекратяване на договор за наем на пасища и мери от общинския поземлен фонд, сключен преди 24 февруари 2015 г., от кмета на общината с акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ , се дължи наем до получаването на този акт от наемателя. От тогава договорът не действа занапред. Началото на 3-годишния срок на погасителната давност по чл. 111, б. "в", пр. 1 ЗЗД за наема, чийто уговорен падеж е настъпил до прекратяването, е от падежа, а за наема с ненастъпил падеж – от датата на получения акт по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. Наемателят дължи неустойката за забава по този договор, но само за наема, чийто уговорен падеж е настъпил към момента на прекратяването. Когато се дължи мораторната неустойка, тя не се кумулира с вземане по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато периодите на забавата съвпадат. Когато погасителната давност за наема е изтекла, погасена по давност е и мораторната неустойка, дори давността за нея да не е изтекла. Същото се отнася и за вземането по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Мотиви: § 15, ал. 1 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ възложи на ползвателите, сключили договори за наем и аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд преди 24.02.2015 г. да изпълнят допълнителните изисквания по отношение на броя на отглежданите животни в срок до 01.02.2016 г. и да сключат нови договори, в които да зачетат новите изисквания по чл. 37 и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ. В разпоредбата са уредени и неблагоприятните последици за ползвателите на земеделските земи. Техните договори за наем или аренда са прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областна дирекция "Земеделие" (§ 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ). Подлежащите на прекратяване договори не се считат за правно основание за получаване на директни плащания по чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (§ 15, ал. 6 ПЗР ЗИЗСПЗЗ). Предвидени са административни наказания (глоба от 5 000 до 10 000 лв.) за кметовете на общините и за директорите на областните дирекции "Земеделие", които не изпълнят задълженията по прекратяване на договорите (§ 15, ал. 4 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ). Следователно § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е предназначен да регулира възникналите, заварени към влизането му в сила правоотношения. Поради решение № 5/27.03.2018 г. по конст. д. № 11/2017 г. , с което Конституционният съд на Република България отхвърли искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, чл. 37 и, чл. 37 м и чл. 42 ЗСПЗЗ с изключения, които са неотносими към повдигнатите въпроси, настоящият състав е длъжен да приеме, тези разпоредби от ЗИДЗСПЗЗ съответстват на върховния закон (арг. от чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ). Правният спор за законосъобразността на акта на кмета на общината по § 15, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за прекратяването на договора за наем и аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд поради несъобразяване с новите изисквания по чл. 37 и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ в срок до 01.02.2016 г., и за последиците от прекратяването на договора, е подсъден на общите, а не на административните съдилища (т. 1 от ТП № 2/03.04.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСС на ВКС и ОСС от I-ва и II-ра колегия на ВАС). Когато спорът е за законосъобразността на акта, който е с характеристика на индивидуален административен (чл. 21 АПК), от значение са предпоставките за неговото издаване. Те произтичат от § 15, ал. 1 и ал. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и от общите изисквания към индивидуалните административни актове: 1) писмена форма за действителност; 2) договор за наем или аренда на земи от общинския поземлен фонд (пасища, мери и ливади), сключен до 24.02.2015 г., с непрекратено действие към влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (бр. 61/19.08.2015 г.)); 3) несъобразяване в срок до 01.02.2016 г. за брой на отглежданите животни според новите изисквания на чл. 37 и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ и 4) компетентност на органа – издател е кметът на общината. Изложеното означава, че ползвателят не разполага с други възражения за незаконосъобразността на акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, включително че наемодателят не изпълнява задълженията си по договора. Когато спорът е за правните последици на акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗСПЗЗ от значение са неговата цел и общата характеристика на договора за наем, а именно: 1) актът цели прекратяването на договора, т. е. поражда действие от момента на получаването му от наемателя (арг. от чл. 44, вр. чл. 14, ал. 3 ЗЗД); 2) договорът е с продължително действие на задължението на наемодателя да предостави ползването на земите от ОПФ и с периодично действие на задължението на наемателя да плаща наемните вноски според уговореното, т. е. прекратяването действа занапред, а не обратно (аналогия от чл. 88, ал. 1 ЗЗД); 3) наем се дължи до момента на прекратяването, включително наемателят дължи и неустойката за забава по договора, но само за наема с настъпил падеж до момента на получения акт (последният аргумент – от задължителното действие на ТР № 7/13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. ОСГТК на ВКС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ); 4) 3-годишен е срокът на погасителната давност за наема, неустойката за забава и законните лихви за забава (чл. 111, б. "б" и "в" ЗЗД); 5) изискуемостта на наема, чиято уговорена изискуемост (падеж) е настъпила до прекратяването на договора, е от падежа; тогава изискуемостта, падежът и началото на забавата съвпадат, но изискуемостта на вземането за наем, чиято уговорена изискуемост (падеж) не е настъпила до прекратяването на договора, е от датата, в която наемателят е получил акта по § 15, ал. 3 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ и 6) вземанията по чл. 92, ал. 1, изр. 1 и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД са допълнителни, а се прилага чл. 119 ЗЗД. Вземането на кредитора за неустойка за забава изключва вземането по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за същия период на противоправно закъснение на длъжника. С неустойката страните уговарят нещо различно от предвиденото в чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, а кредиторът не разполага с две вземания за обезщетение на същите вреди. Автономията на договарянето по чл. 9 ЗЗД не допуска кумулация на вземането по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато периодите на забавата съвпадат.