Решение № 13504 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Свети Влас Трейдинг ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Г. Найденова срещу Решение 1305 от 15.02.2024 г. по адм. дело 180/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-02000221005357-091-001 от 10.10.2022 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, потвърден с Решение 2 от 16.01.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Бургас при ЦУ на НАП относно определени задължения по ЗДДС в общ размер на 11 246,51 лева и лихва за забава в размер на 4264,64 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на административния съд поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора от страна на ревизираното лице са представени всички изискуеми документи по чл. 62, ал. 5 ЗДДС за признаване на участието му като посредник по твърдяната тристранна операция с придобиващ JL INTERNATIONAL TRADE KORLATOLT FELELОSSЕGU TARSASAG. Оспорва като неправилен и необоснован извода на АС Бургас за констатирани противоречия в съдържанието на придружаващите стоката документи, за които следва да носи отговорност превозвачът MARTA ARCYZ. Счита, че и представеното писмено потвърждение доказва получаването на стоката от придобиващия. Отделно от това намира като формирано при неправилно прилагане на материалния закон приетото от първоинстанционния съд, че липсват доказателства за начисляване на ДДС от придобиващия стоката. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на РА в посочената част. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в писмено становище оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на оспореното съдебно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е РА Р-02000221005357-091-001 от 10.10.2022 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, потвърден с Решение 2 от 16.01.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Бургас при ЦУ на НАП относно определени по отношение на Свети Влас Трейдинг ЕООД задължения по ЗДДС в общ размер на 11 246,51 лева и лихва за забава в размер на 4264,64 лева. Административният съд е приел, че РА в потвърдената от решаващия орган част е издаден от компетентни органи по приходите и същият отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание, както и че в рамките на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност. Приел е за недоказано участието на ревизираното дружество в процесната твърдяна тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, поради което законосъобразно с РА е начислен ДДС в посочения размер главница и лихви. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като решението на касационната инстанция препраща към мотивите на АС- Бургас по силата на чл. 221, ал. 1, изр. второ АПК и същите не следва да бъдат преповтаряни. Изводът за материална законосъобразност на РА в посочената част е обоснован при съвкупна преценка на доказателства и при правилно прилагане на материалния закон чл. 15 ЗДДС, чл. 62, ал. 5 ЗДДС и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ППЗДДС. Установено е, че РЛ е регистрирано на територията на България и няма данни да е регистрирано на територията на друга държава членка, като същото декларира участие като посредник в тристранна операция покупка на стоки от EGOMON s.r.o., регистрирано в Словакия, с фактура 12180003 от 13.12.2018 г., за която стока декларира извършена продажба на JL INTERNATIONAL TRADE KORLATOLT FELELОSSЕGU TARSASAG, регистрирано в Унгария, с инвойс фактура 201812009 от 13.12.2018 г. и фактура 323 от 13.12.2018 г. Съгласно чл. 15 ЗДДС тристранна операция е налице, когато доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б, и В, отговаря едновременно на следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стоки на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоката се транспортира от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Разпоредбата на чл. чл. 62, ал. 5 ЗДДС предвижда, че независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VIES-декларацията за съответния данъчен период. Мястото на изпълнение на ВОП по чл. 62, ал. 5 ЗДДС се доказва, когато посредникът в тристранната операция разполага с изчерпателно изброени в чл. 9, ал. 2, т. 1-4 документи. Сред тях, освен фактури и VIES-декларация за съответния данъчен период, е необходимо и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, съдържащо дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. Съобразно така посочената материалноправна уредба, обосновано АС Бургас е изследвал наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 15 ЗДДС, като правилно е приетото от съда, че липсват доказателства за изпълнение на изискването по чл. 15, т. 4 ЗДДС, а именно, че дружеството придобиващ да е начислило ДДС по процесната доставка. В тази връзка следва да се посочи, че както чл. 62, ал. 3 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 ППЗДДС, така и чл. 41, § 1 Директива 2006/112/ЕО регламентират, че лицето, което придобива стоките в хипотезата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, следва да докаже, че ДДС във връзка с придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В разглеждания случай наличието на тази предпоставка не е доказано от ревизираното дружество. От получения в хода на съдебното производство отговор по отправено запитване до Националната данъчна и митническа администрация на Унгария е видно, че дружеството получател не е подало декларация по ДДС за м.12.2018 г., както и че липсват категорични доказателства за регистриране пред компетентните данъчни органи на Унгария на твърдяната коригираща декларация за посочения данъчен период. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на така формирания от първоинстанционния съд извод за недоказаност на изискването по чл. 15, т. 4 ЗДДС. На следващо място, правилно съдът е заключил, че приложимост намира чл. 62, ал. 2 ЗДДС досежно мястото на възникване на данъчното задължение, доколкото не са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл. 62, ал. 5 ЗДДС, обезпечени с доказателства по чл. 9, ал. 2 ЗДДС. Данните, вписани в представеното писмено потвърждение се разминават с данните по транспортните документи, като констатираните от приходните органи и от съда противоречия са съществени досежно маршрута на стоката и крайното място на получаване. Не може да се направи категоричен извод, че процесната стока действително е достигнала до Унгария, а напротив установява се, че маршрутът й е от Словакия до Полша. Всички мотиви на първоинстанционния съд относно съдържанието на транспортните документи и констатираните разминавания, съдържащи се на стр.15 стр. 16 от решението, предмет на касационен контрол, се възприемат от настоящия съдебен състав. Следователно, при съвкупен обстоен анализ на доказателствата по делото АС Бургас е формирал извод за материална законосъобразност на РА в посочената част и по отношение на спорната доставка до JL INTERNATIONAL TRADE KORLATOLT FELELОSSЕGU TARSASAG от страна на ревизираното дружество не са доказани предпоставките по чл. 62, ал. 5 ЗДДС вр. чл. 9, ал. 2 ППЗДДС. Съответно съгласно чл. 62, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, за което по силата на чл. 9, ал. 3 ЗДДС данъкът става изискуем от посредника Свети Влас Трейдинг ЕООД, както правилно е заключил първостепенният съд. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 796,00 лева съобразено с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение