Решение № 15676 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2014 г.
ВАСПетчленен състав22.12.2014 г.докладчик т Георги Чолаков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 8716 от 24 юни 2014 г., постановено по адм. дело № 16623/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, като вместо него постановява: ОБЯВЯВА за нищожна заповед рег. № ЧР-03-019 от 16 август 2012 г. издадена от министъра на правосъдието. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15676 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деян Илчев Костов, от гр. Бургас, против решение № 8716 от 24 юни 2014 г., постановено по адм. дело № 16623/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед рег. № ЧР-03-019 от 16.08.2012 г. издадена от министъра на правосъдието. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради недопустимост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - министърът на правосъдието, представляван от юрк. Юлиян Шемширов, оспорва касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на решението, като правилно. Претендират се разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за основателност на касационната жалба. Предлага се да се отмени решението на тричленния състав и делото да се реши по същество, като се отмени заповедта предмет на съдебен контрол поради липса на извършени дисциплинарни нарушения от касатора. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав, след като прецени данните по делото, приема следното: Съдебното производство по настоящото дело е втора по ред касация. Предмет на контрол от първоинстанционния съд е заповед рег. № ЧР-03-019 от 16 август 2012 г. издадена от министъра на правосъдието, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. първо и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на жалбоподателя Деян Илчев Костов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. С оспореното пред настоящата касационна инстанция решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Деян Илчев Костов против министерската заповед. Решението е неправилно. Оспорената пред първата инстанция заповед е подписана от заместник - министър Велина Тодорова съгласно заповед за заместване № ЛС-04-1331 от 15 август 2012 г., както е отбелязано на печата, поставен в края на обжалваната заповед. Видно от съдържанието на печата, с цитираната заповед на заместник - министър Велина Тодорова е възложено да замества министъра на правосъдието от 16 август 2012 г. до 19 август 2012 г. Посочената заповед за заместване № ЛС-04-1331 от 15 август 2012 г. на министъра на правосъдието не е представена по делото, нито са представени доказателства относно конкретните обстоятелства за отсъствието, за да се направи извод, че действително на посочените дати министърът на правосъдието е възпрепятстван да изпълнява правомощията си. С оглед на така установеното настоящият петчленен съдебен състав приема, че обжалваната заповед е нищожна като издадена от лице, което няма материална компетентност за това. В случая орган по назначаването е министърът на правосъдието и единствено той има право да освободи държавен служител на Министерството на правосъдието. Това свое право министърът има право да възложи на определен от него заместник само в негово отсъствие съгласно чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (в сила от 01 април 2008 г.). Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да представи посочената заповед за заместване и да докаже наличието на някоя от предпоставките, при които е допустимо възлагане на правомощия от министъра на заместник - министри за изпълнение на функциите му при условията на заместване. Такова доказване в случая не е осъществено. Не са представени доказателства за отсъствие на министъра за времето от 16 август 2012 г. до 19 август 2012 г. поради ползване на законоустановен отпуск или отсъствие от страната. Въпреки дадените от съда указания да се представят всички относими доказателства, както и да се докажат фактите и обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на делото, процесуалният представител на административния орган - ответник в първоинстанционното производство, е заявил в съдебно заседание проведено на 24 март 2014 г. по адм. дело № 16623/2013 г., че е представена цялата административна преписка и други доказателства няма да се сочат. При тези данни, макар да е отбелязана заповед за заместване за посочените дати, на първата от които е издаден обжалваният административен акт, в случая такава не е налице (с оглед изричното изявление в съдебно заседание пред тричленният състав от процесуалният представител на ответника) и предпоставки за заместване на министъра не са установени. След като по делото не е представена тази заповед, което е в тежест на ответника, следва да се приеме, че министърът на правосъдието не е възложил функциите си за посочения период на друго лице. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна като издадена от некомпетентен административен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК. Като не е съобразил горното и е приел обжалваната заповед за валидна, като издадена от компетентен административен орган, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, като се прогласи нищожността на оспорваната заповед. При констатиране на този порок, съдът не следва да се произнася по останалите наведени доводи в касационната жалба. Разноски по делото се претендират само от процесуалният представител на ответника. С оглед изхода от делото такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 227, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,