Решение № 105 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 545/2010 г.

Решение № 105 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 545/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 1683 на 18.12.2009 г. по в. гр. д. № 2110/2009 г. с което е:

потвърдено решение № 2 от 17.03.2009 г. на Варненски районен съд по гр. д. № 1945/2004 г. на VII с-в, в частта в която е:

1. поставен в дял и изключителна собственост на Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН], следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], т. 2 попадащ в кв. 519 в 13-ти подрайон на [населено място], състоящ се от две спални, хол, кухня, коридор, баня, предверие с клозет и два балкона, с обща застроена площ от 84.33 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 7.92 кв. м. и 5.334% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, на стойност 138 000 лв., на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.).

1. поставен в дял и изключителна собственост на М. С. Р. с ЕГН [ЕГН] едноетажна постройка със застроена и реална жилищна площ 55.62 кв. м., а на избеното помещение-19.53 кв. м. изградена в дворно място в местността "К." в землището на [населено място], представляващо имот с пл. № 685 по КП на кк"Ч.", състояща се от - на първо ниво - от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалет, вътрешно стълбище и на второ ниво-спалня и тоалет, на стойност 48000 лв., на основание чл. 288, ал. 2 предл. последно от ГПК (отм.).

1. с осъждане Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2 ап. 4 да заплати на М. С. Р. с ЕГН [ЕГН], сумата 21256.40 лв. представляваща сума за уравнение на дяловете на съделителите за недвижимите имоти.

1. поставяне в дял и изключителна собственост на Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] лек автомобил марка "ПЕЖО", модел 309 с ДР [рег. номер на МПС] с рама № У. 12028894 19, син на цвят, на стойност 1500 лв. и мотопед марка "СУЗУКИ", модел 50 с рама № РА1 1А248901, син на цвят, на стойност 600 лв. на основание чл. 292 от ГПК (отм.).

Отменено е решение № 2 от 17.03.2009 г. на Варненски районен съд постановено по гр. д. № 1945/2004 г. по описа на В., X. с-в в частта в която В. е постановено 1. осъждане на Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица] ет. 2 ап. 4 да заплати на М. С. Р. с ЕГН [ЕГН], сумата 7604.18 /седем хиляди шестстотин и четири и 0.18 лв./ представляваща обезщетение за ползването от Р. Т. Р. на припадаща се на М. С. Р. идеална част от недвижимия имот: апартамент № 4 находящ се в жилищна сграда в [населено място] [улица], ет. 2 за периода 1.11.2005 г. - 26.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията-26.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС;

1. осъждане Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН], [населено място] [улица] ет. 2 ап. 4 да заплати на М. С. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата 4964 /четири хиляди деветстотин шестдесет и четири/ лв. представляваща обезщетение за ползването от Р. Т. Р. на припадащата се на М. С. Р. идеална част от недвижимия имот едноетажна постройка, изградена в дворно място в местността "К." в землището на [населено място], представляващо имот с пл. № 685 по КП на к-с "Ч." за периода 1.11.2005 г. - 26.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията-26.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 3С.

И вместо него е постановено друго за:

1/ за отхвърляне предявеният от М. С. Р. с ЕГН [ЕГН] иск против Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] [населено място] [улица], ет. 2 ап. 4 за заплащане на обезщетение за ползването от Р. Т. Р. на припадащата се на М. С. Р. идеална част от недвижимия имот: апартамент № 4, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], ет. 2 за периода 1.11.2005 г. - 26.11.2008 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията - 26.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 31, ал. 2 ЗС;

2/ отхвърляне предявения иск от М. С. Р. с ЕГН [ЕГН] против Р. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 за сумата 4 964/четири хиляди деветстотин шестдесет и четири/лева, представляваща обезщетение за ползването от Р. Т. Р. на припадащата се на М. С. Р. идеална част от недвижимия имот едноетажна постройка, изградена в дворно място в местността "К. " в землището на [населено място], представляващо имот с пл. № 685 по КП на к-с "Ч. " за периода от 1.11.2005 г. - 26.11.2008 г. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

С определение № 1148 от 21.12.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено посоченото първоинстанционно решение за възлагане на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на процесния апартамент № 4 в [населено място] на [улица] на Р. Т. В., а в останалите обжалвани части по двете касационни жалби не е допуснато касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Видно от съдържанието на въззивната жалба, подадена от Р. Т. В., за производството пред окръжния съд липсва сезиране в частта, с която й е възложен апартамента (отделен е въпросът, че за същата липсва и правен интерес да обжалва позитивното решение) в нейна полза (на първата инстанция за поставяне в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК, отм., на делбения апартамент), поради което касационната й жалба се явява основателна, а решението на въззивната инстанция в тази му част е недопустимо и следва да се обезсили.

При този изход на спора и съгласно чл. 81 ГПК на касатора Р. Т. В. се присъждат съобразно уважената част направените разноски по делото пред настоящата инстанция общо 230 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 във връзка с чл. 270 ГПК