Решение № 12283 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8422/2017 г.

ВАСII отделение16.10.2017 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма], за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, на влязлото в сила решение № 128/09.01.2017 г. по адм. дело № 11458/2015 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Столична община, разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 (сто ) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12283 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8422/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане от пълномощник на [фирма], със седалище в [населено място], [жк], [жилищен адрес] за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, на влязлото в сила решение № 128/09.01.2017 г. по адм. дело № 11458/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-18-190/17.11.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, за премахване на 5 броя рекламни елементи, тип "Рекламни касети", конзолно окачени към стълбове на [фирма] в [населено място], без разрешение за поставяне. В искането се твърди, че са налице нови доказателства и обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които по обективни причини не са могли да бъда известни на молителя при разглеждане на делото. Не се излагат съображения за наличието на предпоставките по чл. 239, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на Административен съд София - град. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, го оспорва, настоява за отхвърлянето му като неоснователно. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Като нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства от съществено значение за делото, се представят решение № 5379/25.07.2016 г. по адм. дело № 1664/2016 г. на АССГ и решение № 5362/28.04.2017 г. по адм. дело № 10925/2016 г. на ВАС, ІІ отделение, с което същото е оставено в сила. С тях е установено, че със заявление от 27.08.2015 г. дружеството - молител е поискало издаване на разрешение за поставяне на рекламни и информационни елементи, подробно описани в споразумение с рег. №СО-РД-56 -579/12.06.2014 г., сключено между дружеството и кмета на Столична община. С писмо рег. №АХ-70-00-430/2 от 27.11.2015 г. главният архитект на Столична община е отказал издаването на разрешение за поставяне. С решението от 25.07.2016 г. по адм. д. № 1664/2016 г. състав на АССГ е отменил отказа на Главния архитект на СО, като незаконосъобразен. Преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението на [фирма] от 27.08.2015 г. В съдебното решение са дадени указания административният орган да прецени, съответно да изложи мотиви, дали е налице някое от основанията за отказ за издаване на разрешение за поставяне по чл. 27 от Наредбата за преместваеми обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративните елементи за рекламната дейност на територията на Столична община. Дадени са указания да се прецени дали са налице предпоставките по чл. 57, ал. 2 ЗУТ за издаване на разрешение за поставяне. Така постановения съдебен акт е оставен в сила с цитираното решение на ВАС. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК, е необходимо да са налице нови обстоятелства, или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му. Тези обстоятелства и доказателства следва да са съществували до приключването на устните състезания по делото, но да не са могли да бъдат установени от страната по независещи от нея причини. С посочените съдебни решения се отменя отказ на административния орган да издаде разрешение за поставяне на рекламни и информационни елементи по подадено на 27.8.2015 г. заявление на [фирма]. Това е ново обстоятелство, което молителят не е могъл да установи по време на разглеждане на делото, тъй като съдебното решение за отмяна на отказа е влязло в сила на 28.04.2017 г., след приключване на устните състезания по делото, завършило с решението, чиято отмяна се иска. Това обстоятелство обаче не е от съществено значение за делото. Със съдебните решения административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне, след преценка за наличието на материалноправните и процесуално равни изисквания на закона за издаване на разрешение за поставяне по заявлението на молителя от 27.08.2015 г. Това обстоятелство не променя факта, че към момента на издаване на заповед РД-18-190/17.11.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община рекламните елементи на [фирма] са поставени без разрешение за поставяне. Обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението от молителя за издаване на разрешение за поставяне, такова е следвало да бъде издадено, не е установено с представените писмени доказателства. Този факт е предмет на установяване с разпоредената със съдебните решения нова преценка, която административния орган следва да извърши, след като преписката му е изпратена за ново разглеждане с влязло на 28.04.2017 г. съдебно решение. Останалите писмени доказателства, представени с искането за отмяна (без съдебните актове) не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Те са могли да бъдат представени от молителя до приключване на устните състезания по делото. Не са посочени и установени обективни причини, поради което молителят не е могъл да стори това. Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. Съдебното решение, чиято отмяна се иска, не е постановено въз основа на документ, който по съответния надлежен съдебен ред е признат за подправен, нито на на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, искането за отмяна на [фирма] на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, следва да бъде отхвърлено, като дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Столична община, разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,

Цитирани разпоредби

1