Решение № 497 от 14.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9218/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Готева от [населено място] чрез пълномощника й С. Готев, срещу решение 398 от 06.07.2020 г. по адм. дело 99/2020 г. на Административен съд Пазарджик в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Направление 19023085/28.11.2019 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане- Пазарджик. В жалбата се твърди се, че Й. Готева е лице с трайно намалена работоспособност, степента й на увреждане е 100%, налице е и функционален дефицит на крайниците и в тази връзка се излагат оплаквания относно установената от административния орган потребност на касатора Готева от ползване на подкрепа за трудова заетост въз основа на оспореното пред първоинстанционния съд Направление 19023085/28.11.2019 г. В съдебно заседание пълномощникът на касатора уточнява, че Й. Готева не е в състояние да се преквалифицира. Излага аргументи, че административният орган неправилно е установил заявената от нея необходимост от друг вид подкрепа като такава за трудова заетост, вместо за осигуряване на необходимите й новооткрити скъпи лекарства за лечение на заболяването й. По подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи се иска се отмяна на решението в оспорената му част и отмяна на административния акт. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Пазарджик не взема становище по касационната жалба и не изпраща представител на съдебното заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на съдебното решение в обжалваната му част и неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционното решение, в обжалваната част, е отхвърлено оспорването на Й. Готева срещу Направление 19023085/28.11.2019г., издадено от директора на Дирекция Социално подпомагане Пазарджик. Установено е от фактическа страна, че водещата диагноза на лицето е [диагноза], общо заболяване: [заболяване]. Видно от Експертно решение 0850 от 03/24.02.2015 г., лицето е преосвидетелствано след извършен преглед, като е приета оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане - 100% тр. нам. раб. с чужда помощ, с пожизнено определен срок на трайно намалената работоспособност. Прието е, че такова е било състоянието й до експертизата. На 29.10.2019 г. касаторът Й. Готева е подала заявление декларация с вх. ЗХУ-ИО/Д-РА/2706 за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хора с увреждания (ЗХУ). Изготвена е Индивидуална оценка по заявлението от 28.11.2019г., със срок на валидност 28.11.2024 г., като в Компонент III от същата - Заключения с конкретни подкрепящи мерки административният орган е посочил, че Й. Готева няма право на целева помощ за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и техния вид /ПСПСМИ/, тъй като не представя протокол на специализирана ЛКК по профила на заболяването, което да удостоверява необходимостта от ПСПСМИ. Предоставяне на друг вид подкрепа е предвидено за насочване към ТД Бюро по труда за придобиване на допълнителни квалификации и подкрепа на трудова заетост. Въз основа на така изготвената Индивидуална оценка, директорът на Дирекция Социално подпомагане Пазарджик е издал Направление 19023085/28.11.2019г., за ползване на подкрепа за трудова заетост, с валидност до 28.11.2024г. Пълномощникът на Й. Готева е подал жалба от нейно име до директора на Регионална дирекция за Социално подпомагане (РДСП) Пазарджик, наименована протест, с вх. 1303-94С-00-5839/17.12.2019г. Директорът на РДСП- Пазарджик не се е произнесъл по обжалваното направление 19023085/28.11.2019г. Първоинстанционният съд е приел за неоснователна жалбата, с която е сезиран от пълномощника на Й. Готева, в частта й срещу споменатото направление за ползване на подкрепа за трудова заетост. Приел е, че оспореното направление е законосъобразно, тъй като в попълнения от Й. Готева формуляр за самооценка на лицето с увреждане, Готева е отбелязала Да по отношение на Подкрепа за Трудова заетост, както и отпускане на финансова подкрепа, целева помощ за осигуряване на помощни средства, отпускане на целева помощ за приспособяване на жилище, за други е посочено поне едно от новите лекарства. По отношение на заявените от лицето искания за целева помощ за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и техния вид, съдът е установил като обосновано заключението на административния орган такива да не бъдат предоставяни, тъй като не са приложени необходимите документи, обосноваващи основателността на искането на Й. Готева, поради което и за същите основателно не е издадено направление. Решението е правилно. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение в обжалваната му част за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд Пазарджик са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на Направление 19023085/28.11.2019г., решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. С оглед изрично изразеното желание на Й. Готева в попълнения от нея формуляр за самооценка на лице с увреждане към подадената от нея Заявление-декларация, същата е насочена от административния орган към услуги по заетостта чрез издаденото й направление за ползване на подкрепа за трудова заетост. Следователно неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че неправилно лицето с увреждане е насочено за преквалификация чрез възможност за получаване на услуги по заетостта, тъй като е установен функционален дефицит на крайниците й. Налице е вътрешно противоречие между заявеното от лицето желание за услуга, която да съдейства за осигуряване на трудова заетост на лицето с увреждане и изтъкнатата впоследствие невъзможност за ползването на услугата и несъгласие с уважаване по същество на искането й. На следващо място, необосновано е оплакването на касатора, че вместо предоставяне на услуги по заетостта, административният орган е следвало да предостави заявената като необходимост от друг вид подкрепа за новооткрити скъпи лекарства за лечение на заболяването й. Основателно съдът е посочил, че поради неприлагане от страна на Й. Готева на необходимите документи, обосноваващи основателността на искането й за предоставяне на целева помощ за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и техния вид, за същите правилно не е издадено направление. За пълнота следва да се отбележи, че ал. 1 на чл. 73 ЗХУ предвижда, че хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от Националната здравноосигурителна каса. От преписката изобщо не се установяват налични доказателства, съдържащи наименование на твърдените от пълномощника на касатора новооткрити лекарства за лечение на заболяването й, както и лекарски предписания и становища и дали се касае за медицински изделия или за лекарствен продукт и как тези лекарства/изделия биха повлияли състоянието на конкретното лице. Следва да се държи сметка за факта, че в ЗХУ се предвижда право на лицата с увреждания на медицински изделия, които се отличават от заявеното от касатора лекарство, респ. лекарствен продукт. Видно от чл. 3, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, лекарствен продукт в хуманната медицина е всяко вещество или комбинация от вещества, представени като притежаващи свойства за лечение или профилактика на заболявания при хора, или всяко вещество или комбинация от вещества, които могат да бъдат използвани или прилагани на хора с цел: възстановяване, коригиране или промяна на физиологични функции чрез фармакологично, имунологично или метаболитно действие, или поставяне на медицинска диагноза. Съгласно §1, т. 21 от ДР на Закона за медицинските изделия, "медицинско изделие" е инструмент, апарат, уред, софтуер, материал или друго изделие, използван самостоятелно или в комбинация, включително софтуер, предназначен от производителя да бъде използван специфично за диагностични и/или терапевтични цели и необходим за правилната му употреба, който не постига основното си действие по предназначение във или върху човешкото тяло по фармакологичен, имунологичен или метаболитен път, но може да се подпомага при своето действие от средства с такъв ефект, и който е предназначен от производителя да се прилага при хора с цел: а) диагностика, профилактика, наблюдение, лечение или облекчаване на заболявания; б) диагностика, наблюдение, лечение, облекчаване или компенсиране на травми или инвалидност; Видно от гореизложеното, правните изводи на първоинстанционния съд се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила, като в необжалваната е влязло в законна сила. С оглед на факта, че страните не са предявили искания за присъждане на разноски в касационното производство, такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,