Решение № 2260 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2008 г.

Решение № 2260 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Георгиев и Галя Минкова, против решение № 165/14.02.2008 г., постановено по адм. д. № 1743/2007 г., на Административен съд - Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като се иска отмяна му. Постъпило е възражение от Росица Чакалова, с което изразява становище, че касационната жалба е неоснователна Останалите ответните страни не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на касаторите, против Заповед № ДК-10-43/31.07.2007 г., на началника на РДНСК - Варна, с която е отменено Разрешение за строеж № 66/6.07.2005 г., на гл. архитект на Район "Младост", Община - Варна. Решението е правилно. Временният открит паркинг в ПИ № 197 и ПИ № 198, по плана на ж. к. "Възраждане", I-ви м. р. е изграден въз основа на Разрешение за строеж № 66 /6.07.2005 г, на гл. архитект на Район "Младост", Община - Варна. Достъпът от булевард "Ян Хунияди" до временния строеж е предвиден, съгласно комуникационно - транспортния план, съгласуван от Община - Варна на 28.05.2005 г, и се осъществява чрез изградения временен път, преминаващ през ПИ № 137, собственост на трети лица. Правилен е извода на административния съд, че в случая не са спазени законовите изискванията на чл. 190, ал. 6 ЗУТ за прокарване на временния път - няма писмен договор между заинтересуваните собственици на ПИ с нотариална заверка на подписите, няма и заповед на кмета на общината, която се издава при липса на съгласие, поради което изграждането на този временен път е недопустимо по ЗУТ. Правилен е извода на съда, че след като временната връзка е изградена в нарушение на закона, а тя се явява като условие за издаване на разрешението за строеж (чл. 52, ал. 1 ЗУТ), то последното е незаконосъобразно и правилно е отменено от началника на РДНСК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че жалбата на Росица Чакалова е просрочена. Административния съд е посочил убедителни мотиви в обратната посока, които изцяло се възприемат от решаващия състав. Представените по делото: нот. акт № 41, том VI, н. д. № 4270/96 г., и Договор за доброволна делба от 19.12.2008 г., са неотносими към изхода на делото. Законосъобразността на издадения административен акт се преценява към момента на неговото издаване. Искането за отмяна на хода на делото по същество въз основа на посочените писмени доказателства е неоснователно. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, като решението на административния съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение