Решение № 4045 от 13.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Рапонски и К. Рапонска, чрез адв. В. Петров в качеството на пълномощник, против Решение 288 от 04.07.2022г., постановено по адм. дело 199/ 2022г. по описа на Административен съд Монтана (АС Монтана), в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Северозападно държавно предприятие (СЗДП) град Враца, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 16.02.2016г. до 07.11.2019г., в размер на 4797,00 лева, ведно с претендираната лихва за забава в размер на 300,00 лева от 07.11.2019г. до предявяване на иска и законната лихва от предявяване на иска на 11.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата са изложени аргументи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, в които се приема, че предявеният иск е недоказан. Моли да се отмени обжалваното решение и да се присъди претендираното обезщетение за имуществени вреди в пълен размер. Претендира и разноски за всички инстанции. Ответникът- Северозападно държавно предприятие град Враца, в писмен отговор, чрез юрисконсулт Кръстева, оспорва касационната жалба. Моли да се потвърди решението, защото подаденият иск следва да се отхвърли като неоснователен, недоказан, поради липса на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на длъжностни лица на СЗДП ТП ДГС Лом, работещи в Горски разсадник [населено място], изразяващи се в неупражняване на контрол на ръководството на СЗДП гр. Враца. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за неговата отмяна и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Ищците са предявили искове срещу Регионална дирекция по горите град Берковица и Северозападно държавно предприятие град Враца на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди. С Решение 4557 от 12.05.2022г. по адм. дело 10864/2020г. на ВАС, е обезсилено решение 335/ 14.07.2020 г. по адм. дело 99/ 2020 г. по описа на Административен съд- Монтана и делото е върнато за разглеждане от друг състав в частта, с която ДП СЗДП Враца е осъдено да заплати на ищците сумата от 4704,00лв. имуществени вреди ведно с лихва за забава, считано от 07.11.2019г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2020г., в частта, с която РДГ Берковица е осъдена да заплати на ищците сумата от 350 лева, имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 19.11.2018г. и в частта, с която РДГ Берковица и ДП СЗДП Враца са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 960,44 лева. След дадени указания с определение от 30.05.2022г. с исковата молба и уточнения към нея ищците Г. Рапонски и К. Рапонска са предявили искове против Регионална дирекция по горите /РДГ/- Берковица и Северозападно държавно предприятие ДП, за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение наказателно постановление, издадено от директора на РДГ-Берковица, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД78/2018г. по описа на РС-Лом; за обезщетение за имуществени вреди за периода от 16.02.2016г. до 07.11.2019г. в размер на 4674лв., представляващи стойността на липсващи или повредени части и принадлежности от отнетия с НП в полза на държавата товарен автомобил Газ-66, за труд за ремонт - 500лв., оставен на съхранение в Горски разсадник, [населено място] - база на управление на ДП СЗДП - Враца, в следствие незаконосъобразни действия на длъжностни лица от предприятието работещи в Горски разсадник в [населено място], обл.Монтана, респ. техния работодател ДП СЗДП Враца изразяващи се в неупражняване на контрол, което е довело до нанасяне на щети и липси по автомобила или общо вреди за сумата от 5524лв. ведно с лихва за забава, считано от датата на увреждането до датата на предявяване на иска в размер на 300лв. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваната част от решението на АС Монтана е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от Г. Рапонски и К. Рапонска иск срещу Северозападно държавно предприятие ДП за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 16.02.2016г. до 07.11.2019г., в размер на 4797,00 лева, ведно с претендираната лихва за забава в размер на 300,00 лева от 07.11.2019г. до предявяване на иска - 11.02.2020г. и законната лихва от предявяване на иска - 11.02.2020г. до окончателното изплащане. За да достигне до този резултат Административен съд - Монтана е установил, че с НП 60/24.01.2018г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите-Берковица, на Г. Рапонски била наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.266, ал.1 и чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. На основание чл.273, ал.1 ЗГ в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението - 5 куб м дърва за огрев, както и вещта, послужила за извършване на нарушението-товарен автомобил Газ 66, с рег. [рег. номер]. Автомобилът бил оставен на отговорно пазене в "Горски разсадник" - [населено място], собственост на Териториално поделение "Държавно горско стопанство" - Лом, където престоял от 16.02.2016 г. до 7.11.2019 г. По жалба на Г. Рапонски наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно с решение 141 от 31.08.2018г. по АНД 78/2018г. по описа на Районния съд Лом, оставено в сила с решение 591/19.11.2018г. по КАНД 528/2018г. по описа на Административния съд-Монтана. Съдът посочил, че са били съставени два протокола от 07.11.2019г., подписани от директора на Териториално поделение "Държавно горско стопанство" - Лом и от Г. Рапонски, в единия от които Г. Рапонски вписал липсващите и повредените според него части на автомобила. Съдът установил, че ищеца на 16.05.2016г. и 02.06.2016г. е депозирал молби до РДГ- Берковица за разтоварване на дървата от камиона, по негово искане срещу СЗДП Враца е провеждано производство по чл.250 и сл. от АПК по отношение на задържания товарен автомобил ГАЗ 66 с рег. [рег. номер]. По адм. дело 505/2016г. по описа на АС Монтана искането му е отхвърлено като неоснователно, като е прието че действията на служителите на ТП ДГС Лом и СЗДП- Враца се основават на закона и са законосъобразни досежно задържането на иззетите вещи по КП и АУАН. По делото били допуснати разпити на свидетели за установяване на състоянието на автомобила при приемането му в базата за съхранение и при освобождаването му, както и съдебно оценителна експертиза, с оценка изготвена въз основа на пазарните цени в магазина. Адм. съд посочил, че на задължението за предаване и съхранение на вещите кореспондирали събраните по делото доказателства разписка за отговорно пазене на задържания автомобил от горския инспектор на охраната на Разсадника със задължението предоставените вещи да се съхраняват с грижата на добър стопанин и да се пазят от повреди, както и Заповед РД 13-106 от 07.12.2016г. на директора на Северозападно държавно предприятие, с която се определят базите за съхранение на всички задържани с акт за установяване на административно нарушение предмети, измежду които е и Горския разсадник на ДГС Лом в [населено място]. Съдът счел, че не бил налице елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно липсвала причинна връзка между действията и бездействията на длъжностните лица и СЗДП Враца като пряк и непосредствен резултат от увреждането на имуществото на ищците. Приел, че не били ангажирани доказателства за състоянието на автомобила при задържането му, от които да се направят изводи за действително причинени щети от престоя му в Горския разсадник на ДГС Лом в [населено място]. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковата претенция е неоснователна и недоказана. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната дейност са налице. Правилно адм. съд е приел, че Северозападно държавно предприятие- гр. Враца, е административен орган по смисъла на § 1, т. 1, предл. второ от ДР на АПК като носител на административни правомощия, овластено въз основа на закон. Същото е юридическото лице, и съответно пасивно легитимирания по см. на чл. 205 от АПК ответник по предявеният от ищците иск по ЗОДОВ. Съобразно чл. 273, ал.1 ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Тяхното предаване, съхранение и пазене е нормативно установено. Съобразно чл. 273, ал. 6 от Закона за горите регионалните дирекции не само имат задължение да придвижат и предадат вещите за пазене (доколкото нямат свои бази за такава дейност), но и отговарят за съхраняването на предметите, иззети от тях при констатирани нарушения. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба 1 от 30.01. 2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба 1 от 2012 г.) задържаните и/или иззетите вещи, предмет и/или средство на нарушение, както и документите се предават за съхранение с разписка за отговорно пазене. Директорът на държавното предприятие по чл. 163 ЗГ след съгласуване с директора на съответната РДГ определя със заповеди бази за съхранение на всички задържани и/или иззети вещи, предмет и/или средство на нарушение, както и материалноотговорните лица. Разходите по задържане и съхранение на вещите, предмет и/или средство на нарушение, когато вещите са задържани от лица по чл. 274, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 ЗГ; са за сметка на държавните предприятия по чл. 163 ЗГ. Съгласно чл.10, ал.9 от Наредба 1 от 30.01. 2012 г. отговорността за оставените на съхранение с разписка за отговорно пазене вещи, предмет и/или средство на нарушение, е на лицата по ал. 8, т. 1, т.е. държавните предприятия по чл. 163 ЗГ. В случая налице са причинно следствени връзки между бездействието на длъжностни лица на ответника по касационната жалба, произтичащи пряко от нормативен акт, по отношение на автомобила и неосигуряване на надлежното съхранение на същото МПС и настъпилата вреда. Видно от събраните по делото доказателства с Разписки серия СЗДП 039461 и 039462 от 16.02.2016г. за отговорно пазене на вещи е удостоверено, че е получено за отговорно пазене процесното МПС- товарен автомобил Газ-66 с рег. [рег. номер] от длъжностни лица при СЗДП ТП ДГС гр. Лом, работещи в Горски разсадник [населено място]. Правният субект, който отговаря за опазването на вещта следва да полага за нея грижата на добрия стопанин (чл.83, чл.244 ЗЗД и чл. 273, ал. 6 ЗГ), като я върне във вида, при която е получена. Несъмнено предизвикателство е опазването на МПС- ва, тяхната неприкосновеност и осигуряване на защита. Това, обаче не прехвърля отговорността за евентуалните щети върху собственика. При нормативно установено задължение отговорния субект- ДГС следва да осигури опазването и при неизпълнение да носи отговорност за това. Независимо, че при приемането за съхранение на вещта не е изготвен приемо-предавателен протокол, нито в посочените разписки за отговорно пазене е посочено точно описание на товарния автомобил, от съставения приемо- предавателен протокол от 07.11.2019г., е видно, че предалият автомобила се е подписал при отразените забележки. Посочените в забележките по протокола липсващи елементи са установени и от експерта инж. Караенев при изготвяне на неговото становище по назначената съдебно-оценителна експертиза след извършен оглед на място. От доказателствата е видно, че от камиона липсват определени части. Настоящият състав счита, че е установено безспорно липсата или повредата на метални телени въжета по 20м. с куки, контактен ключ за запалване, огледала за обратно виждане 2бр., компресор въздушен, дръжки за брава на врата 2бр., заключващ механизъм 2бр., и електроинсталация. Единствено тяхната липса се доказва към момента на връщане на МПС. Общата стойност на изброените автомобилни части възлиза общо на 1 748,00 лева. По отношение на останалите части, за които се претендира, не е доказано, че същите са повредени единствено и само при престоя на МПС, поради което не следва адм. орган да носи отговорност за тях. В случая за част от претенцията са налице всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност, за да се ангажира отговорността на Северозападно държавно предприятие град Враца, поради незаконосъобразни действия на длъжностни лица- чл.10, ал.9 Наредба 1 от 30.01.2012 г. След като е приел друго, Административен съд- Монтана е приложил неправилно материалния закон в едната част от съдебния акт, който съответно следва да бъде частично отменен. Настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност, връзка и обусловеност следва да реши спора по същество- чл.227, ал.1 АПК. При определяне на размера на присъденото обезщетение настоящият съдебен състав намира, че иска, който е предявен следва да се уважи частично, в размер от 1 748,00 лева. Същата сума обезщетява изцяло вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо, ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба се дължи присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл.86 ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 1 748,00 лева, а решението, с което искът за разликата над 1 748,00 лева до 4 797,00 лева е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде потвърдено. По отношение на претендираната лихва в размер на 300 лева за периода от 07.11.2019г. до предявяване на иска на 11.02.2020г. съобразно уважения размер на предявения иск, решението е неправилно до размера на лихвата от 42.25 лева и следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част до 300 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса 20 лева, депозит за експерти 300 лева и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска в размер на 350 лева, общо в размер 670 лева. За касационната инстанция не се представят доказателства за сторени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,