Решение № 2494 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2010 г.

Решение № 2494 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 2447/16.07.2010 г., постановено по адм. дело № 5979/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявен за нищожен РА № 200802962/14.11.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с решение № 966/16.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София в частта за отказан данъчен кредит общо в размер на 35 984, 81 лв. по фактури, издадени от "Анто Ли-1" ЕООД, "Шайни Уорлд" ЕООД и "Креа-К" ЕООД за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2006 г. и начислени лихви за забава. Изложени са доводи, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Мудар-М" ЕООД - гр. София в представени писмени бележки от адв. Алексиев я оспорва и желае решението да бъде оставено в сила, като в представените писмени бележки са изложени подробни съображения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба по съществото на спора, по което има изложени мотиви от съда, въпреки прогласена нищожност на РА. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол е бил РА в частта за определени на ДЗЛ данъчни задължения - ДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2006 г. и лихви за забава, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Анто Ли-1" ЕООД, "Шайни Уорлд" ЕООД и "Креа-К" ЕООД. Съдът, за да обяви за нищожен РА се е позовал съдържащите в ревизионния доклад данни, че за процесните периоди са издадени АПВ № 592/07.03.2006 г., АПВ № 871/30.03.2006 г., АПВ № 1474/09.05.2006 г, АПВ № 2092/19.06.2006 г. и АПВ № 2383/06.07.2006 г., с констатации съответно за процесните периоди с установено право на възстановяване на ДДС. Съдът при тълкуване разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК е приел, че при наличие на АПВ, с които е възстановен ДДС, не може за същите данъчни периоди с ревизионен акт да с определят същите задължения, поради това, че АПВ представляват стабилни административни актове и с оглед стабилността на тези актове, на основание чл. 133 и сл. от ДОПК може да се извърши ревизия, при наличие на посочените основания. Обжалваното решение е правилно. Няма спор по делото, че за ревизираните периоди са налице влезли в сила АПВ, с които е възстановен ДДС на дружеството. Влезлият в сила АПВ, който не е бил обжалван по съдебен ред, с който е определен данък за възстановяване, съдържа констатация за недължимост на данъчни задължения по ЗДДС за същия данъчен период и се ползва със стабилитет. По отношение на същите данъчни периоди, за които има влезли в сила АПВ съществува процедурата за изменение на установени задължения с влязъл в акт - чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР № 801054/20.02.2008 г. е възложена ревизия по общия ред за същия данъчен период, за който с АПВ са признати права. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., има действие занапред. С това изменение, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Като се има предвид, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено с изводи за нищожност на РА, поради което следва да бъде оставено в сила, независимо, че съдържа недопустими мотиви относно съществото на спора. След като е констатирана нищожност на РА, е недопустимо произнасяне по законосъобразността на същият РА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,