Решение № 2996 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2014 г.

Решение № 2996 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмил Миланов Петков против решение № 2549 от 15.04.2014 г., постановено по адм. д. № 11471/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Людмил Миланов Петков против заповед № ЧР-229/29.10.2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и спрямо държавния служител е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради което е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че Людмил Петков е заемал длъжността "главен инспектор РК" - Русе в Регионален център "Рибарство и контрол" -Дунав в Главна дирекция "Рибарство и контрол" на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Видно от длъжностно разписание в сила от 26.09.2013 г. е, че в сектор "Рибарство и контрол" - Русе за длъжността "главен инспектор РК" са предвидени 5 щатни бройки, а общо за сектора бройките са 8. Видно от поименно длъжностно разписание в сила от 26.09.2013 г. е, че за длъжността, заемана от жалбоподателя са били предвидени 4 щатни брой, една от която е заемана от Петков като сектора общо се е състоял от 8 бр., в т. ч. началник сектор. С представеното по делото поименно длъжностно разписание, в сила от 28.10.2013 г., се установява, че в сектор "Рибарство и контрол" бройките за длъжността "главен инспектор РК" са намалени от 4 на 3 като жалбоподателя фигурира в поименното длъжностно разписание, а общо за сектора бройките са 7, а в длъжностното разписание, в сила от същата дата, бройките за длъжността "главен инспектор - РК" са 2. С оспорената заповед, издадена на 29.10.2013 г. служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от 05.11.2013 г., поради съкращаване на длъжността. Със заповед № РД -1566/05.11.2013 г. органът по назначаването е утвърдил ново длъжностно разписание по силата, на което бройките за длъжността "главен инспектор -РК" в отдел Русе са 2. С приложеното по делото поименно длъжностно разписание, в сила от 05.11.2013 г. се установява, че бройките за длъжността "главен инспектор -РК" в отдел Русе са 3, като една от тях е вакантна. С оглед на така установено изводът на съда, че спрямо Петков е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. В случая е налице несъответствие между длъжностните и поименните разписания, приложени по делото, като нито едно от длъжностните разписания не съответства на поименните такива. Съгласно длъжностното разписание в сила от 28.10.2013 г., послужило като основание за издаване на оспорената заповед бройките за длъжността "главен инспектор" са две, но съгласно поименното разписание от същата дата длъжностите са три, като една от тях е заета от жалбоподателя. Съгласно правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията в длъжностното разписание се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени с нормативен акт. Нормата на чл. 11, ал. 3 от наредбата регламентира, че въз основа на утвърденото длъжностно разписание, актовете за назначаване на държавните служители, сключените трудови договори и допълнителните споразумения към тях се изготвя поименно разписание на длъжностите по образец съгласно приложение № 2. Следователно предвидените в длъжностното разписание бройки, определени за заемане от една длъжност следва да съответстват като брой в поименното разписание, което в случая не е налице. Същевременно в деня, в който оспорената заповед поражда своето действие - 05.11.2013 г., органът по назначаването е утвърдил ново длъжностно разписание, като съобразно приложеното поименно длъжностно разписание, в сила от 05.11.2013 г., бройките за длъжността "главен инспектор" са 3, една от които е вакантна. От изложеното следва, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на Петков спрямо същият не е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., тъй като заеманата от същия длъжност е вакантна. Служителят фигурира в поименното длъжностно разписание в сила от 28.10.2013 г., заедно с още двама служители, а в поименното длъжностно разписание, в сила от 05.11.2013 г., бройките за длъжността също са три, но една от тях е вакантна. Ето защо като е направил извод, че по отношение на жалбоподателя е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, а изводите му в този смисъл са в противоречие със събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на спора следва да се осъди Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Людмил Миланов Петков направените по делото разноски в размер на 640 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,