Решение № 11909 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. Червеняков, с адрес: гр. София,[адрес],чрез адв. Коцева, срещу решение 2932 от 02.05.2023 г., постановено по адм.д.10353 по описа на Административен съд София град за 2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт Р-22221020002047-091-001/18.03.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение 1110/23.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.София, с който по отношение на касатора в качеството му на управител са установени задължения по чл.19 ДОПК за неплатени данъчни задължения на КТЧ Инвест ЕООД. Съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушаване на процесуалните правила. При издаването на ревизионния акт не са спазени основни принципи на ДОПК /чл.2, чл.3, чл.5 и чл.6/, в резултат на което същият е незаконосъобразен, а това не е съобразено при постановяване на решението от АССГ. Органите по приходите са длъжни да съберат всички относими доказателства и след това да пристъпят към установяване на задълженията. Не е изпълнено и задължението вменено на проверяващите да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за определяне на задълженията, тъй като не е направен какъвто и да било анализ на събраните в хода на ревизията документи. Не са обсъдени и анализирани представените от жалбоподателя писмени обяснения. В ревизионния доклад и в ревизионния акт няма конкретни мотиви, а декларативни изявления. Неправилен и необоснован е изводът на ревизиращия орган, че от събраните доказателства се установяват предпоставките на чл.19, ал.1 ДОПК. Многократно в хода на ревизията сме заявили, че всички данъчни и осигурителни задължения на КТЧ Инвест ООД за периода са определени именно по подадени от ревизираното лице декларации. Няма никакви допълнителни задължения, установени от данъчния орган т.е. не е имало укриване на факти и обстоятелства. Неправилно е прието и наличието на хипотезата на чл.19, ал.2 ДОПК. В ревизионния акт се съдържат взаимоизключващи се твърдения, от една страна се твърди, че изтеглените парични средства не са внасяни на каса, а от друга, че управителят на дружеството не се е разпоредил да бъдат погасени данъчни и осигурителни задължения, макар дружеството да е разполагало с налични парични средства. Решаващият орган не е дал вяра на обясненията на В. Видолова относно това, че е внасяла изтеглените парични средства в касата на дружеството, като с тях е извършвала разплащания. Цялата документация на дружеството е предадена на новия му управител, поради което няма как стария да я представи на ревизиращите органи. Това бездействие не може да бъде класифицирано като възпрепятстване дейността на органите по приходите и укриване на факти и обстоятелства, както се твърди в ревизионния акт. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че в хода на ревизията са установени, действия извършени със знанието на Червеняков, в качеството му на управител, съзнателно увреждащи финансовото състояние на дружеството и умишлено водещи до неплащане на задълженията. Не са установени и предпоставките по чл.19, ал.2 ДОПК, а именно: управителят да е извършил плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата; да е действал недобросъвестно, като е намалил имуществото на дружеството и е целял като краен резултата скрито разпределение на печалба, не е установена и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и не събрание публични вземания. Органите по приходите не са установили по безспорен начин, че задълженото юридическо лице разполага с декларирани към 31.12.2017 г. парични средства, изискуеми вземания от свои контрагенти, поради което не може да бъде обосновано твърдението, че поведението на управителя е единствената причина за несъбираемост на публичните вземания. Бездействието на приходната администрация за събиране на вземането не може да доведе до ангажиране отговорността на управителя по чл.19, ал.2 ДОПК. Вярно е, че управителят е имал възможност да погаси задълженията към фиска, но отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК не се обуславя от наличието на възможност за погасяване към определен момент, а изисква неплащането или невъзможността за събиране на публични вземания да е пряка последица от конкретно разпоредително действие, което в случая не се установява. Във връзка с решение по дело С-326/21 на СЕС се заявява искане ревизионния акт да бъде прогласен за нищожен, като се позовава на тройна техническа експертиза изслушана във връзка с посоченото дело на СЕС, съгласно която използваните в ревизионното производство професионални електронни подписи не отговорят на изискванията за квалифициран електронен подпис /КЕП/. Липсата на валидно направено волеизявление е достатъчно основание за обявяване нищожност на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Директор на дирекция ОДОП гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мустафа, оспорва подадената касационна жалба. Намира, че е неоснователна и недоказана. Моли, решението на АССГ да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна. Решението е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК, които да налагат отмяната му. От доказателствата по делото се установява, че главният длъжник КТЧ Инвест ООД е от категорията на тези по чл.14, т.1 ДОПК. Към 31.12.2017 г. дружеството е разполагало, според ГФО със средства в размер на 525 000 лв. , които са били достатъчни да погаси публичните си задължения. Обосновано съдът е приел, като проява на недобросъвестност, по смисъла на чл.19, ал.2, т.1 ДОПК, тегленето на суми от упълномощения от касатора в общ размер на 534 467.96 лв. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от постановеното решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221020002047-091-001 от 18.03.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1110/23.07.2021 г., относно установените задължения ЗДДС за периодите от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 81 405.38 главница и лихви 25 737.46 лв.; за корпоративен данък по ЗКПО от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 42 795.61 лв. главница и лихви 12 851.60 лв.; за вноски за здравно осигуряване /за осигурители/ за периоди от 01.01.2017 г. до 31.03.2018 г. в размер на 11 089.61 лв. главница и лихви в размер 3556.79 лв.; за данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди от 01.01.2017 г. до 31.03.2018 г. главница 12 459 лв. и лихви 3 880.04 лв.; за вноски ДОО /за осигурители/ за периоди от 01.01.2017 г. до 31.03.2018 г., в размер на 24 810.12 лв. главница и лихви в размер на 8 201.37 лв. и за вноски за УПФ/за осигурители/ за периоди от 01.01.2017 г. до 31.03.2018 г. в размер на 6 510.79 лв. главница и лихви в размер на 2087.80 лв. Прието е за безспорно, че за периода от 25.06.2016 г. до 03.09.2019 г. К. Червеняков е бил съдружник, управител и представляващ КТЧ Инвест ЕООД. В този период са възникнали и процесните публични задължения по ЗДДС, ЗКПО, КСО и ЗЗО, а управителят на дружеството е носил пълна отговорност за съдържанието на подадените декларации, независимо от кого технологично е извършвано действието по подаването им. Установено е и недобросъвестно извършване на плащания в пари от дружеството , което представлява скрито разпределение на печалба съгласно §1, т.5, б. а от ДР на ЗКПО. При извършената проверка на ревизионния акт, административният съд е приел, че законосъобразно е ангажирана отговорността на К. Червеняков, като управител на КТЧ Инвест ООД, на основание чл.19, ал.2 ДОПК за публични задължения на юридическото лице. Установени са безспорно предпоставките, които дават основание да се приеме, че от действията на управителя е намалено имуществото на дружеството, което му е попречило да погаси задълженията си по ЗДДС; ЗКПО и ДОО. Не са възприети твърденията на ревизираното лице, че не може да бъде субект на отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК, тъй като е предал цялата счетоводна и друг вид документация на КТЧ Инвест ООД до 03.09.2019 г. на новия управител А. Савов. За периода на ревизията, в който са възникнали публичните задължения управител на дружеството е бил К. Червеняков и предаването на счетоводната документация не го освобождава от отговорност. Като неоснователни са преценени и възраженията, че тегленията от сметките на дружеството са осъществявани от В. Видолова. Същата е била служител на дружеството и е упълномощена от управителя да извършва тегления на значителни суми. Съдът не е възприел като достоверни твърденията на ревизираното лице, че не е бил наясно какво се е случвало с теглените парични суми. Не е потърсена отговорност от Видолова и липсват документи, представени от управителя от които да е видно, че същият е предприел каквито и да било действия във връзка с установени липси или за установяване на престъпление по чл.201 НК. Съгласно изслушаната по делото експертиза от банкова сметка на дружеството в Банка ДСК е видно, че за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г. са постъпили 571 115 лв. и са изтеглени суми в размер на 571 864.14 лв. Не е ясно тези суми за какви цели са използвани. От направения анализ на притежаваните от физическото лице К. Червеняков банкови сметки е видно, че началното салдо е 27 196.78 лв., а са внесени 404 909.10 лв. В последствие са извършени тегления в размер на 384 366.33 лв. По друга сметка на К. Червеняков е установена усвоена сума в размер на 55 023.85 лв., с които е извършвано плащане на ПОС към различни контрагенти сред които хотели, наемане на такси и леки автомобили, самолетни билети и др. Експертът е констатирал постоянно повтарящи се вноски от К. Червеняков в големи размери, без да е ясно какъв е произходът на средствата. Въз основа на горното, съдът е направил извод, че изтеглените средства са били предавани в разпореждане на управителя на КТЧ Инвест ООД К. Червеняков и същият ги е внасял по собствената си банкова сметка, което действие е преценено като скрито разпределение на печалбата. По горните съображения, решаващият състав на АССГ е приел, че са неоснователни твърденията на ревизираното лице за незаконосъобразност на издадения по отношение на него ревизионен акт, с който му е ангажирана отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК и е отхвърлил обжалването. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила, събраните доказателства в ревизионното производство и пред съда са обсъдени, посочено кои от тях и защо се кредитират. Направените крайни изводи на съда са обосновани на събраните доказателства, при което са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Съобразено е, че нормата на чл. 19 ДОПК, в приложимата редакция, урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност установени публични задължения да бъдат събрани. Основание за ангажиране на отговорността на К. Червеняков е чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Това е прието и в съдебното решение на първоинстанционния съд. Ето защо твърденията в касационната жалба, че не се касае за укриване на данни по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, тъй като декларациите са подадени от ревизираното лице са неотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани. При извършеният анализ на нормата във връзка с установените по делото факти, съдът е установил наличието на всички предпоставки, които обосновават прилагането на чл. 19, ал. 2 ДОПК: субект на отговорността е управителя на КТЧ Инвест ООД, представител на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; установени са и непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер и за периоди конкретизирани от органите по приходите; налице е и недобросъвестно извършване на теглене от сметките на дружеството и разходване на средствата за лични нужди, което е преценено като скрито разпределение на дивиденти съгласно §1, т.5, б. а от ДР на ЗКПО; установено е, че юридическото лице е в невъзможност да погаси задълженията си, тъй като не разполага със средства; обоснована е и причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на управителя и намаляването на имуществото на юридическото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на "КТЧ Инвест" ООД и е следвало да не извършва действия, които биха попречили да бъдат погасени публичните му задължения за данъци и осигуровки. Оплакванията в касационната жалба са били предмет и на жалбата до първоинстанционния съд и са обсъдени от него. В по голямата си част те съдържат посочване на пороци на процедурата по издаване на ревизионния акт или на самия акт, но не конкретизира от какви пороци страда постановеното съдебно решение. Касаторът твърди, че след като не е обсъдил наведените в жалбата подадена пред него аргументи за незаконосъобразност на ревизионния акт. Това не отговаря на изложеното в мотивите на съдебното решение. Съдът е коментирал твърденията на жалбоподателя и въз основа на конкретно посочени доказателства и изложени мотиви, обосновано ги е отхвърлил. Съдът с право е съобразил, че в потвърждаващото ревизионния акт решение, приходният орган е конкретизирал приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Задълженото лице, в качеството си на управител, е знаел за задълженията на дружеството, тъй като са били декларирани от него. Извършените тегления от сметките на дружеството са осъществявани от лице, което е било упълномощено от него и по изрично разпореждане. Средствата, които са изтеглени са предавани на управителя и той се е разпореждал с тях. Ползването на сумите за лични нужди безспорно представлява намаление на имуществото на дружеството, поради което правилно е прието от съда, че управителят отговаря за невъзможността за събиране на декларираните публични вземания в този размер. При това положение безспорно е налице и субективната страна на състава на отговорността в случая, тъй като ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на резултата - публичните задължения да не бъдат събрани. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че както недобросъвестността на ревизираното лице, така и причинно-следствената връзка между действията му и описания резултат са доказани и осъществяват състава на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно съдът е приел процесния ревизионния акт за законосъобразен и в частта на установените задължения за лихви. С тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., на ОСС на ВАС, е прието, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Неоснователни са наведените за първи път с последния абзац на касационната жалба твърдения за нищожност на ревизионния акт, тъй като същият е подписан с електронен подпис, който не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис. Касаторът се позовава на решение С-362/21 на СЕС и постановеното във връзка с него решение по дело 310/2020 г. на Административен съд гр. Велико Търново. По цитираното дело на АС Велико Търново, е изслушана експертиза, съгласно заключението на която, използвани електронни подписи от органите по приходите са без вписан ЕГН. Констатациите на тази експертиза касаят друг правен спор и не могат да коментирани, а още по-малко прилагани за всеки електронен подпис положен от орган по приходите. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 14 065.40 лв., изчислено съгласно чл. 8, ал. 1 и чл.7, ал.7 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,