Решение № 1488 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2012 г.

Решение № 1488 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Галис 85" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. "Гаврил Брънчов" № 4, подадена чрез управителя на дружеството Галин Георгиев Гюров, срещу решение № 11633/24.09.2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 4654/2011 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 30/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът правилно е приел, че за периода преди 1.07.09 г. неоснователно е вменено на жалбоподателя задължение за заплащане на съответната част от годишната лицензионна такса в размер на 1500 лв., тъй като решението за прехвърляне на лицензията е в сила от 1.07.09 г. Това обстоятелство обаче налага отмяната на целия акт като незаконосъобразен, а не неговото изменение. Адресатът на вземането е различен и размерът на вземането е различен. Те не са тези, посочени в АУПДВ. Претендира се отмяна на решението на ВАС, осмо отделение в обжалваната част, вкл. относно присъдените в полза на ответника разноски. Ответникът по касационната жалба - СЕМ - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Станева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, осмо отделение е бил АУПДВ № 30/23.03.2011 г. на СЕМ, с който на "Галис 85" ЕООД - гр. Ботевград, притежаващо индивидуална лицензия, издадена от Държаната комисия за далекосъобщения № 441-00320/11.01.2001 г., е определено задължение за заплащане на годишна лицензионна такса в размер на 6000 лв. и законна лихва на основание чл. 102 от ЗРТ вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТД за периода 1.01.09 г. - 31.12.2010 г. Върховният административен съд, осмо отделение е изменил АУПДВ като е намалил размера на определеното задължение от 6000 лв. на 4500 лв. ведно със съответната законна лихва до окончателното заплащане и е отхвърлил като неоснователна жалбата в останалата й част. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган при спазване на общите правила по АПК, тъй като липсват установени специални такива със ЗРТ. Размерът на задължението е определен правилно за съответните тримесечия по 750 лв. и е съобразен с нормативно установения по силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТД размер на годишната лицензионна такса - 3000 лв. За периода 1.01.09 г. - 30.06.09 г. неоснователно органът е вменил задължение на "Галис 85" ЕООД за заплащане на съответната лицензионна такса в размер на 1500 лв., тъй като решението за прехвърляне на лицензията е в сила от 1.07.2009 г. Поради това, жалбата е уважена частично. Така постановеното решение е правилно. Безспорно по силата на решение № 163/11.06.09 г. за прехвърляне на индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00320/11.01.2001 г., считано от 1.07.09 г. "Галис 85" ЕООД притежава посочената лицензия и поради това дължи годишна лицензионна такса в размер на 4500 лв. за периода 1.07.09 г. - 31.12.2010 г. Недължимостта на определеното с акта задължение за периода до придобиването на лицензията /1.01.09 г. - 30.06.09 г./ в размер на 1500 лв. не означава, че същият е незаконосъобразен изцяло, каквито са доводите на касатора. С оглед на изложеното, решението на тричленния състав на ВАС като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 410 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав