Решение № 5340 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10854/2015 г.
ВАСII отделение09.05.2016 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1663/17.07.2015 г. по адм. дело № 449/2015 г. по описа на Административен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5340 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10854/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Веска Кирилова Василева от гр. Шумен против решение № 1663/17.07.2015 г. по адм. дело № 449/2015 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 206/04.12.2014 г. на кмета на район "Одесос", община Варна, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Санитарен възел, изграден в таванска стая № 4", разположен на тавански етаж в жилищна сграда с идентификатор 10135.1507.421.5, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.1507.421, гр. Варна, ул. "27-ми юли" № 7. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна кмет на район "Одесос", община Варна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна без наличие на някое от основанията по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото са установени релевантните факти, че касаторката е собственик на имот съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1507.421.5.23, представляващ кабинет № 4, с площ по кадастрална схема 20,90 кв. м. и с предназначение ателие за творческа дейност, ведно със съответните идеални части от общите части на сграда № 5, и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор № 10135.1507.421. С разрешение за строеж № О-105/17.09.2012 г. на гл. архитект на район "Одесос", община Варна е разрешена промяна предназначението на таванско помещение № 4. Описаният в заповедта обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещо лице, се установява, че в кабинет № 4, представляващ ателие за творческа дейност е изграден санитарен възел - WC с душ и попада над жилищно помещение. Съдът е обосновал верен извод, че процесният строеж не съответства по местоположение, разположение и размери по одобрените инвестиционни проекти и издаденото Разрешение за строеж № О-105/17.09.2012 г. на гл. архитект на район "Одесос", община Варна и не се установява наличие на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежът, предмет на издаденото разрешение за строеж от 2012 г. Неоснователно се поддържа от касаторката изграждането на разпоредения за премахване строеж през 1954 г. и определянето му като преустройство на таванско помещение. Обосновано със събраните по делото доказателства, вкл. и заключение на вещо лице, което не е оспорено от страните, съдът приема, че са налице допълнително извършени СМР (през 1996 г.) след изграждане на сградата през 1954 г. с цел обособяване на санитарно помещение, но не и за съществуването му към посочената година с това местоположение, разположение и вид. Процесният строеж не отговоря на строителните правила и норми по ЗУТ и актовете по прилагането му, тъй като е недопустимо изграждането на санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти - арг. чл. 40, ал. 2 ЗУТ. При липса на одобрен инвестиционен проект и разрешение строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено със заповедта, чието оспорване правилно е отхвърлено с обжалваното решение. То не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,