Решение № 9141 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2017 г.

Решение № 9141 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р С. П. П. лично и в качеството му на директор на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - В. и от Г. П. Д., чрез пълномощника им адв. С. М., против решение № 168 от 23.12.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата им против решение № 383 от 6.10.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъдат отменени наложените от КЗД глоби. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. О. К. за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - М. В. Н., чрез пълномощника си адв. Т. П., в писмено становище и в о. з. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е неблагоприятен за касаторите, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на настоящите касатори против решение № 383 от 06.10.2016 г., постановено по преписка № 221/2013 г. на КЗД. С решението на КЗД е установено, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЗД, че Г. Д. е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД спрямо М. Н. на основата на признака "синдикална принадлежност" чрез отправянето на заплахи и оказване на натиск за напускане на Национален синдикат "Защита", както и е установено, че същият е осъществил дискриминация под формата на подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД спрямо М. Н. на основата на признака "синдикална принадлежност" като е оказал натиск върху подчинената му служителка Ю. П. към извършване на дискриминация, която би се изразила чрез накърняване на достойнството на Неделкова, чрез създаване на враждебна среда на работното място, за което на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД му е наложена глоба в размер на 750 лева. С решението е установено, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЗД, че С. П. П. е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД спрямо М. Н. на основата на признака "лично положение" чрез командироването й в гр. Б., за периода 01.09.2010 г. до 30.09.2010 г., за което на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД му е наложена глоба в размер на 250 лева. С решението е прекратено производството по преписката на основание чл. 52, ал. 1 от ЗЗД, в частта относно оплакванията на М. Н. за осъществена дискриминация от страна на Г. Д. чрез написването на бележка с дата 28.12.2009 г. с обидно обръщение и е оставена без разглеждане жалбата й в тази част. С решението също така е оставена без уважение жалбата на М. Н. и допълненията към същата в останалите части, съдържащи оплаквания за осъществена дискриминация от Динкински и Поломски. Жалбата, подадена от Динкински и Поломски, с която е сезиран Административен съд - В., видно от съдържанието й, е насочена против частите от решението на КЗД, с които са засегнати техните интереси и е установено осъществяването на дискриминация, съответно са им наложени глоби, макар че непрецизно в жалбата е поискана отмяна на цялото решение, независимо че за частите от решението на КЗД, с които е оставена без уважение жалбата на Неделкова и за частта, с която производството по жалбата й е прекратено за същите не е налице правен интерес. П. тези части на решението на КЗД Неделкова не е подала жалба, поради което същото в тези си части е влязло в сила и макар да липсва прекратителен диспозитив на Административен съд - В. в тази част, за която за жалбоподателите липсва правен интерес, тя не е била предмет на контрол за законосъобразност. Видно от съдържанието на решението на Административен съд - В., съдът е приел за предмет на контрола за законосъобразност именно частите от решението на КЗД, с които е установено извършването на дискриминация и налагане на глоби по отношение Поломски и Динкински, в която част се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив. В настоящото производство изправянето на този пропуск не е въведено като предмет на касационнен контрол по подадената касационна жалба и съдът не следва да се произнася. За да отхвърли жалбата против решението на КЗД, първоинстанционният съд е приел, че в проведеното пред КЗД производство правилно са установени фактите по спора, съответно правилно е приложен материалния закон. Счел е за правилно установено, че М. Н. работи на длъжност "медицински фелдшер" в ЦСМП В. - филиал (ФСМП) Д. и е секретар на Национален синдикат "Защита", именно което членство е станало повод за конфликт между нея и прекия й ръководител Г. Д. - завеждащ филиала в Д., който е активен чл. на синдикат "П.". Динкински е настройвал служители на ФСМП Д. срещу Неделкова, карал ги е да подписват рапорти и жалби против нея, отправял е заплахи със съд, прокуратура, наказание и уволнение. Посоченото поведение е установено от показанията на разпитаните свидетели Кръстев, Петров и Петкова. Освен това е несъмнено установено, че със заповед на д-р Поломски жалбоподателката е командирована за един месец във ФСМП Б., като в заповедта е посочено като основание освен производствена необходимост и "поради създадения психологически климат във ФСМП Д.". Съдът е посочил, че правилно тези действия на д-р Поломски са приети за осъществяващи дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД на основата на признака "лично положение", а по отношение Динкински правилно е прието, че същият е извършил акт на дискриминация под формата на "тормоз" по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, както и подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД на основата на признаците "лично положение" и "синдикална принадлежност". Административен съд - В. е посочил, че изводите на КЗД са правилни тъй като с действията си д-р Поломски е подкрепил индиректно Динкински и с командироването на жалбоподателката е целено отстраняването й от работното й място, с което е създадена обидна и унизителна работна среда. По отношение действията на Динкински съдът е обсъдил събраните доказателства и е посочил, че правилно е установено, особено от показанията на свид. Петкова, че същият е оказвал натиск за напускане на синдикат "Защита", отправял е заплахи, натиск върху служители да подписват рапорти и жалби срещу Неделкова. Правилно КЗД е приела, че причина за предприетите спрямо Неделкова действия са нейното лично положение и синдикалната й принадлежност, като с тях е целено създаване на обидна и застрашителна за нея среда и накърняване на достойнството й, което е в противоречие със забраната за дискриминация на основата на посочените защитени признаци. Съдът е приел, че жалбоподателите не са успели да установят, че правото на равно третиране не е нарушено, установените действия не са доказани като обективно необходими, по които съображения е отхвърлил жалбата против решението на КЗД. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението на КЗД - мотиви и диспозитив не съответстват на събраните доказателства по преписката, съответно и Административен съд - В. е постановил решението си без реална преценка на доказателствата. В касационната жалба се възразява против това, че е дадена вяра на свидетели, които са определени като заинтересовани, поради близките си отношения с жалбоподателката и поради синдикалната си принадлежност, т. е. че същите са членове на синдикат "Защита". Показанията на всички свидетели са обсъдени в съвкупност с всички доказателства по преписката, като изводите както на КЗД, така и на съда са съобразени с тях. В касационната жалба не е посочено кои именно доказателства не са обсъдени или не са възприети от КЗД и съда, и налице ли са доказателства, които да опровергават конкретно установеното поведение на двамата касатори - командироване от страна на д-р Поломски, което не е обосновано с производствена необходимост, а се дължи само на желанието да се отстрани Неделкова от ФСМП Д., както и настройването на служители против Неделкова и оказване на натиск за писане на жалби и рапорти против нея и напускане на синдикат "Защита" от страна на Динкински. Както в производството пред КЗД, така и в производството пред съда не са събрани доказателства за близки отношения на жалбоподателката със свидетели Ю. П., Д. П., Л. К., на които административният орган и съдът са дали вяра. Не отговаря на данните и твърдението, че същите поради синдикалната си принадлежност са дали своите показания. С. Ю. П. е заявила, че е била чл. на синдикат "П.", чийто председател е Динкински, като същата както и останалите свидетели установяват лично възприети факти и заявяват и лично оказан им натиск. Доказателствата са обсъдени пълно, точно и добросъвестно, като показател за обективността на органа и съда е и обстоятелството, че голяма част от оплакванията на жалбоподателката са отхвърлени, тъй като е прието, че не са събрани докозателства, установяващи дискриминационно поведение, което е твърдяно от жалбоподателката по отношение двамата касатори. В касационната жалба се твърди, че в преписката са представени протоколи от различни институции, с които оплакванията на Неделкова за дискриминация са отхвърлени, но липсва посочване за кои протоколи става дума. Такива не се намират в кориците на делото, а и единствено компетентен да се произнесе за наличие на дискриминация орган е КЗД. В кориците на делото се намират протоколи за предупреждение по чл. 53 от ЗМВР по отношение Г. Д. да се въздържа да не обижда и да не тормози психически Неделкова. Следва да бъде отхвърлено и възражението, че не е отчетено поведението на Неделкова, която проявява дискриминационно поведение по отношение пациенти и колеги. Посоченото е ирелевантно за спора, както е неотносимо и поведението й което се свързва с нарушения на трудовата дисциплина. Същите могат да бъдат установявани в отделно производство, но нямат отношение към установените нарушения. Голословно е твърдението в касационната жалба, че не е установено дискриминационно поведение от страна на Динкински и д-р Поломски. Отново следва да се повтори, че същото е установено от събраните доказателства - в това число и гласни. Обстоятелството, че Неделкова е призната за виновна за нанасяне на обида на Г. Д. е само още един факт, установяващ личностния конфликт между двамата, но чрез него не може да бъде оборено приетото, че Динкински е извършил акт на дискриминация чрез описаните в решението на КЗД и на съда форми. Твърдението, в касационната жалба, че ако е имало дискриминационна проява, то наказателният съд щеше да я установи, тъй като пред него са представени всички доказателства, представени с жалбата на Неделкова и пред КЗД е несъстоятелно, тъй като предметът на произнасяне на наказателния съд е различен и същият не притежава компетентността да се произнася налице ли е или не неравно третиране. Следва да бъде отхвърлено възражението, че чрез командироването на служителката, д-р Поломски е осъществил свое право по чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Действително съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. В случая обаче не е установена такава нужда на предприятието, като в заповедта за командироване изрично е записана като причина за командироването, "поради създадения психологически климат във ФСМП - Д.". На практика се е стигнало до отстраняване на жалбоподателката от работното й място, което е създало за нея враждебна, унизителна и обидна среда. Отстраняването е извършено, както правилно е прието от КЗД на основата на личното й положение, а именно задълбочен конфликт с прекия й ръководител - Г. Д., като д-р Поломски с поведението си е взел страна в конфликта, като е подкрепил Динкински. В касационната жалба се сочи, че командироването е обосновано, което е видно от рапорт от завеждащ ФСМП Б. от 16.06.2010 г. В рапорта е направено възражение относно заповед на д-р Поломски определяща броя на дежурни екипи и графиците на дежурства, като се сочи недостиг на лекари, а не на медицински фелдшери, като проблемът е посочен за възникващ за месеците юни и юли на 2010 г. Видно от заповедта за командироване е командирован медицински фелдшер и то през м. септември, когато нуждата е отпаднала и очевидно не е налице производствената необходимост, което да е причина за командироването на Неделкова. В този смисъл е неоснователно възражението, че командироването е наложено от целесъобразната организация на работата. Именно подобна нужда не е установена както в производството пред КЗД, така и пред съда. Решението на КЗД е постановено от компетентен орган, съгласно правомощията на комисията по чл. 65, т. 5 от ЗЗД и в предписаната от закона форма, като съдържа задължителните реквизити по чл. 66 от ЗЗД. При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че производството е образувано по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗД, като са спазени изискванията на чл. 54 - 64 от ЗЗД. Проведена е процедура по проучване, в хода на която са събрани относими писмени доказателства, с които страните са се запознали. Изготвено е заключение, както и са проведени заседания, за които страните са призовавани редовно, същите са изразили становища, а решението е взето при изискуемото се от закона мнозинство. Решението на КЗД е постановено и в съответствие с материалния закон съобразно изложените по-горе съображения, както правилно е приел първоинстанционният съд. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на касационното производство, основателна е претенцията на ответницата по касация за присъждане на разноски, които са своевременно поискани и са доказани в размер на 800 лв., видно от договор за правна защита и съдействие № Б 324515 от 18.05.2018 г., действително заплатен хонорар за един адвокат. Следва касаторите да бъдат осъдени да ги заплатят. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение,