Решение № 6536 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 20/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град София, чрез юрк. Ж. Николова обжалва решение 6249/23.10.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 8219/2022 г., с което по жалба на АВТО МАРТИ ЕООД, гр. София е отменен ревизионен акт Р-22221521005168-091-001/19.04.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно счетоводната експертиза, на които съдът е основал изводите си за реално осъществяване на доставките на авточасти, предмет на фактурите, издадени от ДА ЕКПРЕС ЕКСПОРТ ЕООД и последващата им реализация от ревизираното лице. Сочи, че по делото е установено, че сметка 303 Стоки не е водена аналитично, поради което получените стоки не могат да бъдат обвързани с продажбите към посочените в обяснението клиенти. Не са представени доказателства за произхода на стоките. Касаторът счита, че не е доказано и транспортирането на стоките от Благоевград до София. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.219, ал.1 АПК представя писмени доказателства за доказване необходимост по смисъла на чл.10, ал. 9 ЗНАП. Ответникът АВТО МАРТИ ЕООД чрез адвокат М. Чучукова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22221521005168-091-001/19.04.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който на АВТО МАРТИ ЕООД, гр. София е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 331.67 лева и съответните лихви 1 178.15 лева за данъчни периоди м.10 и 11.2020 г. по фактури, издадени от ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ ЕООД за доставки на авточасти. За да отмени акта, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи съгласно приложената по делото заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК във връзка със заповед З-ЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г., но в противоречие с материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства за предаване и получаване на стоките между страните по преките доставки (фактури, товарителници и приемо предавателни протоколи) и заключение на съдебно счетоводна експертиза, според което от Справка за реализирани стоки, получени от ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ ЕООД и използвания от ревизираното лице програмен продукт Microsoft Склад Pro, се установява заприходяването на конкретна стока от определен доставчик, както и последващата й реализация по коя фактура и на кой клиент е продадена, съдът е приел за доказано осъществяването на доставките по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС. Според съда доказано е и транспортирането на стоките, с МПС на доставчика, документирано с пътни листове по един и същи маршрут, между една и съща начална и крайна точка, което обяснява идентичните данни за изминатото разстояние. По отношение на справката от Агенция пътна инфраструктура (АПИ), според която не са регистрирани преминавания на посоченото в документите МПС през преброителните пунктове и контролни точки на тази агенция, съдът е съобразил липсата на данни за местонахождението на пунктовете и контролните точки. Относно произхода на стоките, съдът е приел, че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да се откаже правото на приспадане съгласно решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е неправилно постановено. Преценката на първоинстанционния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, е в противоречие със събраните по делото доказателства. От данните по делото се установява, че в конкретния случай компетентната териториална дирекция по седалището на ревизираното лице АВТО МАРТИ ЕООД е ТД на НАП София на основание чл. 8, ал.1, т. 3 ДОПК. Ревизията е възложена и проведена, а ревизионният акт е издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново И. Х. К. на длъжност началник сектор Ревизии в качеството на орган, възложил ревизията и З. Т. З. на длъжност главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията. Тези органи по приходите са посочени в заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. издадена от П. Д. заместник изпълнителен директор основание чл.12, ал. 6 ДОПК като органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. По делото не е представена заповед ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Поради това не е доказано оправомощаването на заместник изпълнителния директор на НАП П. Д. да определя органите по приходите, за които не се прилагат правилата за териториална компетентност по чл.7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Освен това, за да е приложимо изключението от териториалната компетентност по чл.12, ал. 6 ДОПК, е необходимо то да бъде обосновано съгласно чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тази норма предвижда, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. В конкретния случай по делото е представена заповед, без номер от 10.09.2021 г., издадена от заместник изпълнения директор на НАП Г. Д., (л. 159 и л. 160 от първоинстанционното дело), с която на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП е наредено служителите на ТД на НАП, посочени в заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. издадена на основание чл.12, ал. 6 ДОПК, да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на конкретни лица, посочени в приложение към тази заповед, за които компетентна териториална дирекция съгласно чл. 8 ДОПК е ТД на НАП София. Така представената заповед не съдържа никакви мотиви за необходимостта, породила осъществяването на данъчно осигурителния контрол от органи по приходите от друга териториална дирекция. Възможността по чл.12, ал. 6 ДОПК служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, е изключение от правилото за териториална компетентност на органите по приходите и следва да се прилага при спазване на изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП при необходимост, за изпълнение на възложените на агенцията функции. Обосноваването на такава необходимост е гаранция за спазване на принципа на законност по чл. 2, ал. 1 ДОПК, според който органите по приходите следва да действат в рамките на правомощията си, установени от закона и да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и срещу превратното упражняване на власт. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, предвид липсата на мотиви в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Необходимост от провеждането на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция не се установява и от представените в касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства, тъй като тези документи не са послужили като фактически основания за издаването на заповедта по чл.10, ал. 9 ЗНАП от 10.09.2021 г. Указание изх. 20-00-70/29.04.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП П. Д. се отнася до въвеждането на организация за възлагане на производства спрямо лица с компетентна териториална дирекция ТД на НАП София на органи по приходите от ТД на НАП Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив и не съдържа мотиви за необходимост от прилагането на чл.10, ал. 9 ЗНАП. Докладна записка 93-00-5429/03.11.2021 г., доклад 93-00-2957/01.07.2022 г. и писмо изх. М-24-39-75#1/17.04.2024 г. на П. Д. зам. изпълнителен директор на НАП са неотносими по време към процесната заповед по чл. 10, ал. 9 ЗНАП, която е издадена на 10.09.2021 г. Ревизията на АВТО МАРТИ ЕООД е възложена със заповед на орган по приходите от ТД на НАП Велико Търново, издадена на 10.09.2021 г. Посочените документи съдържат резултати от приложението на чл.12, ал. 6 ДОПК във връзка с чл.10, ал. 9 ЗНАП, не и основанията, въз основа на които е определена необходимостта за издаването на заповед по чл.10, ал. 9 ЗНАП Наред с горното в приложената по делото заповед от 10.09.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, е наредено контролните производства спрямо конкретни задължени лица, в това число и ревизираното дружество, да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и определени от директора на ТД на НАП София съгласно чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК със заповед РД-01-287 от 10.05.2021 г. Последната заповед също не е представена по делото, поради което не е установено, че е изпълнен и фактическият състав по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК за определяне правомощията на органа по приходите, възложил ревизията от директора на компетентната териториална дирекция. При липсата на посочените доказателства следва да се приеме, че органите по приходите от ТД на НАП Велико Търново, възложили и провели ревизията и издали оспорения ревизионен акт, не разполагат с компетентност за осъществяване на данъчно осигурителен контрол по отношение на ревизираното лице при условията на чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 12, ал. 6, чл.112, ал. 2, т.1 и чл.119, ал. 2 от ДОПК. Като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентни органи и го е отменил като незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на чл.10, ал. 9 ЗНАП, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което актът да бъде обявен за нищожен. На основание чл. 160, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК административната преписка следва да се изпрати на компетентния орган по приходите при ТД на НАП София. С оглед изхода от спора и на основание чл.161, ал.1 ДОПК на АВТО МАРТИ ЕООД следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 810 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,