Решение № 13690 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2018 г.

Решение № 13690 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "В и Т Трейд" ЕООД, гр. София против решение № 6348 от 15.05.2018 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 8610/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № Е-РД-16-585 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката. Касационният жалбоподател счита, че на основание чл. 209, т. 3 от АПК решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В тази връзка са развити подробни аргументи, като се моли на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК да се отмени обжалваното решение с всички произтичащи от това правни последици. В открито съдебно заседание пълномощникът поддържа жалбата и отново моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски. Ответникът министърът на енергетиката чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмен отговор моли внесената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди изцяло оспореното решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на "В и Т Трейд" ЕООД против заповед № Е-РД-16-585 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Прието е също така, че след като през 2016 г. "В и Т Трейд" ЕООД е станало задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ, то към 1.03.2017 г. – годината следваща възникване на задължението, е следвало да представи отчет за управление на енергийната ефективност пред АУЕЕ. Като не е изпълнило това си задължение, законосъобразно министърът на енергетиката е издал обжалваната заповед за отказ, поради липсата на изпълнение на предпоставките, кумулативно разписани в чл. 3 от Наредбата. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените съображения напълно се споделят и от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се повтарят отново. По делото няма спор по фактите, а спорният въпрос е само един - следвало ли е "В и Т Трейд" ЕООД, гр. София да представи отчет за управление на енергийната ефективност по чл. 63, ал. 3 от ЗЕЕ за отчетната 2016 г. пред АУЕЕ. От събраните по делото доказателства и приложимата за случая нормативна уредба, настоящият състав намира, че на този въпрос следва да се отговори положително. Законодателят не е поставил изискване периодът на отчитане да обхваща цяла една календарна година, каквито доводи са направени в касационната жалба. Безспорно е, че дружеството - жалбоподател е придобило качеството на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ към края на м. 09.2016 г. В закона обаче не е направено разграничение между отчитане на дейностите по управлението на енергийната ефективност, когато такива се изпълняват от задължените лица през цялата година, или само за част от нея. Подобно тълкуване не отговаря на вложения от законодателя смисъл и цел в изискването за предоставяне на отчет по чл. 63, ал. 3 от ЗЕЕ. В същото време в касационната жалба е направено смесване на задълженията по чл. 57, ал. 2 и чл. 63, ал. 3 от ЗЕЕ, които в съответствие с текста на чл. 29, т. 6 и 7 от ЗЕЕ са две отделни дейности и имат различно съдържание и цел. В този смисъл доводите в касационната жалба, че дружеството не дължи отчет за 2016 г., защото дейностите не са били планирани и определени с енергийния одит и обследването на енергийната ефективност са неоснователни, и не налагат различен от направения от първоинстанционния съд правен извод. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон и е обосновано. Няма оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което такива не се изследват. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, Първа колегия,