Решение № 705 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2010 г.

Решение № 705 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Глобал Инвест" ООД, със седалище в гр. Варна, против решение № 983 от 12.05.2010 г., постановено по адм. дело № 2657/2009 г. от Варненски административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 990000050/20.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 497/09.09.2009 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта, в която на дружеството е отказано правото на данъчен кредит в размер на 13000 лв. по фактура № 13/25.09.2008 г., издадена от ДЗЗД "Свети Иван". Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 710 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените касационни основания са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт в обжалваната част, или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът в касационното производство директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора обосновано съдът е приел за правилен извода на органа по приходите, за липса на реална доставка по спорната фактура. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й Върховният административен съд приема следното: Пред Варненския административен съд въпросният РА е обжалван в частта, в която на ревизирания субект е отказано право на данъчен кредит в размер на 13000 лв. по фактура № 13/25.09.2008 г., издадена от Дружество по ЗЗД "Свети Иван" с предмет на доставката "извършено СМР". Органите по приходите са отказали да признаят на "Глобал Инвест" ООД правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от посочения доставчик с мотива, че по нея липсва реално осъществена доставка на услуга. Приели са, че липсват доказателства за наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 от ЗДДС. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу атакуваната част от ревизионния акт с мотивите, че жалбоподателят не е ангажирал безспорни доказателства за наличие на доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, което от своя страна е условие за начисляване на данък от изпълнителя на доставката и предпоставка за ползване на данъчен кредит от получателя по доставката. Прието е от съда, че по делото не са събрани доказателства за реалното извършване на услугата, каквито биха могли да бъдат договор за строително-монтажни работи, приемо-предавателни протоколи и количествени сметки, от които да е видно какъв е точният предмет на услугата, по какъв начин е формирана цената на строителната услуга, кога реално същата е извършена и предадена на възложителя. Според първоинстанционния съд липсват доказателства, жалбоподателят "Глобал Инвест" ООД да е влизал в каквито и да било правоотношения с доставчика по фактурата ДЗЗД "Свети Иван". В мотивите на решението е посочено за установено по делото, че доставчикът не е отчел приход от извършването на процесната услуга. Решението, постановено от Варненския административен съд е правилно. Възникването на задължението за начисляване на ДДС от доставчика, съответно правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е обусловено от наличието на реално осъществена облагаема доставка, т. е. от възникването на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. Механизмът на начисляване на ДДС, съответно - на възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловен от реализирането на доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква по чл. 68 ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. В тази насока съдът е изложил подробни доводи защо приема, че не е осъществена реална доставка по процесната фактура. Обсъдил е всички събрани в хода на ревизията, административното и съдебно обжалване относими доказателства. Наличието единствено на издадена данъчна фактура за извършена доставка не е достатъчно за пораждане на право на данъчен кредит по ЗДДС. Следва да се посочи също така, че описанието на стопанската операция във въпросната фактура е много общо, което не позволява да се направи категоричен извод относно точния предмет на извършените строително-монтажните работи. Установената по делото липса на сключен договор за извършване на услугата СМР, както и на приемо-предавателни протоколи и количествено-стойностни сметки водят до извода за недоказаност на твърдението, на жалбоподателя, за реално осъществена услуга по предоставянето на СМР. Неоснователно е твърдението на касатора, че реалното осъществяване на процесната услуга се установява по необходимост от обстоятелството, че "Глобал инвест" ООД е титуляр на правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в територията, през която се изграждат инфраструктурните обекти от ДЗЗД "Свети Иван". В представения по делото договор за гражданско дружество от 26.04.2007 г., на който се позовава касаторът, имащ за предмет изграждане на инфраструктурни обекти в землището на град Банско, местност "Свети Иван", касаторът "Глобал инвест" ООД не фигурира сред съдоговорителите. Същите инфраструктурни обекти са предмет на представения по делото договор между ДЗЗД "Свети Иван" и община Банско, по силата на който общината става собственик на въпросните обекти след тяхното изграждане. Анализирайки тези доказателства, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за липсата на възникнали правоотношение между "Глобал инвест" ООД и ДЗЗД "Свети Иван" във връзка с предоставянето на процесната услуга. По отношение на твърдението на касатора, че с АПВ на ДЗЗД "Свети Иван" е признат за дължим по процесната фактура следващия се ДДС, следва да се посочи, че такова доказателство не е представено по делото, но дори и да се приеме, че такъв акт е бил издаден, само той не би могъл да обоснове извод за наличие на право на данъчен кредит за получателя по процесната фактура, при положение, че по делото липсват каквито и да било други доказателства, доказващи реалното осъществяване на услугата. В тази връзка следва да се прецени като неоснователно твърдението на касатора, че евентуалното наличие на АПВ на доставчика за същия данъчен период представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. По тези съображения настоящата съдебна инстанция преценява решението на Варненския административен съд като обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният административен съд